Стихове

***

Тя се опитва да му обясни

каква е разликата

между „смирение” и „примирение”.

„Две букви” – казва,

забравила,

че говорят на различни езици. 

Тихо

1st of december, 8:30 p.m.
our poetry performance The DNA of Words
will be performed in Galerie Kornfeld, Fasanenstr. 26, Berlin. 

Feel free to join us. :) 

Denis Zilber

Denis Zilber

Две литературни събития в Арт-Хостел

"Следпремиера" и "... представя" са двете събития, които стартират в Арт-Хостел тази неделя.

Целта на "Следпремиера" е да напомни, че книгите имат по-дълъг живот от един вестник и да върне вниманието ви към заглавия, които са излезли преди три месеца, година или пет. Може да сте ги пропуснали, може да сте ги забравили, може просто да искате да видите колко се е променил авторът от премиерата до следпремиерата, каквито и да са ви мотивите в Арт-Хостел ще ви очакват всяка неделя до края на сезона, т.е. докато започнете да стягате багажа за морето.

"... представя" ви напомня, че преди да е писател, чукча е предимно читател и всяка неделя по един автор ще представя и чете своите любими автори.

Програмата започва с Ясен Василев и стихосбирката му "Андрогин", а вие можете да следите програмата в блога на Арт-Хостел.

И като отидете, да поздравите Иван Димитров за чудната идея.
:)

My poems translated by my friends

***

По големите кревети разбира
кога љубовта завршува.
Се буди и гледа –
грб во другиот краj на креветот.
Затоа претпочита
да спиат во мал кревет
само со чаршав.


Превод на македонски: Йордан Саздановски




***

По големите легла разбира
кога любовта свършва.
Събужда се и вижда -
гръб в другия край на леглото.
Затова предпочита
да спят в малко легло,
завити само с чаршаф.

Стихове

***

Миналото я причаква
все на неподходящи места,
под формата на добронамерен познат
или любима мелодия.
Няма как да го отхвърли.
Не иска да го вземе със себе си.
Бяга от него.
Оставя го да се лута по улиците,
да си търси стопанин,
като бездомните кучета,
за които той казваше:
"Те са единственото,
от което не ме е страх."

Тихо

Hieronymus Bosch - Garden of Earthly Delights

Ну что тебе сказать про Сахалин?

На острове хорошая погода. 

My poems translated by my friends

* * *

Her gün seni anlatiyorum
Bir defa cadisin
Bir defa kralice
Bazen - altin elma ve
Ejderha birden.
Her gün seni anlatiyorum
ve düsünuyorum
beni duyörmusun?

Translated by Ibryam Ali Ibryam 

* * *

Всеки ден те разказвам.

Веднъж си вещица.

Веднъж – царица.

А понякога –

златна ябълка и ламя едновременно.

Всеки ден те разказвам

и се чудя –

чуваш ли ме?

Стихове

***

Простира дните като кърпи, 

прибира се и се надява

съседските деца със топка -

по тях -
следи от лято 

да оставят.

Тихо

Ruben Hakhverdyan & Lilit Pipoyan - Ari Im Soxak

My poems translated by my friends

هي لا تحب المواجهات
ليس لأنها من بللور
فهي لا تخشى
أن تلقى طعنة من أحد ما
ضربة قد توجه لقلبها الهش
قد تقضي عليه
قد تمزقه إرباً إربا
وآلاف القطع منها 
ستنتهي إلى زوال في سلة المهملات
تتجنب الصدامات 

لأنها تعلم جيد اً أنها إذا حطمت
ستجرح وتؤذي حتماً 

Translated by Imad Kamal Eddine



***

Избягва сблъсъците
не, защото е кристална.
Не, защото някой
ще я удари
точно в центъра
на крехкото сърце,
ще я напука,
раздроби
и хиляди парчета "тя"
ще свършат в кофата.
Избягва сблъсъците,
защото счупят ли я -
реже.

Стихове

***

Когато ти издавам виза,

за да пътуваш

през градовете в мен,

не знам дали е 

дългосрочна или временна, 

но съм сигурна -   

някой
извършва щателна проверка 

на документите

и вместо мен решава 

дали 

си само пътник 

или

ще останеш.  

My poems translated by my friends

No soy yo

Si tú no me creas...

Si otro me dibuja...

Si otro me compone...

Si otro me experimenta...

Si otro es mi creador,

¿cómo puedo ser una creación?

Translated by Adan Roura
Edited by Lars Zinner



Не-аз

Ако не ти ме измисляш...
Ако друг рисува...
Ако друг съчинява...
Ако друг преживява...
Ако друг е създателят,
как аз да бъда творението?

Хрумка

На снимката са двамата. Усмихват се към обектива. Никой не знае какво се е случило преди малко. Няма следи от сълзи по лицето й. Той не изглежда нервен, притеснен. Не се виждат изгризаните му нокти. Всичко е идеално. 

Тя е с пуснати коси. Той е с бяла риза. Зад тях слънцето маха за поздрав с последните си лъчи и обещава утре да ги събуди рано. На заден план се виждат няколко недостроени къщи.

 Никой не знае, че той заеква. Малцина са чували бързия й говор, когато е притеснена. На снимката не личи, че вчера тя си е купила гребен и се е сресала за пръв път от три дни, докато той е похапвал маслини и е подмятал една нокторезачка – също току-що купена – из ръцете си. 

Светлината, мястото, фокусът – всичко е идеално. Най-вече фокусът. Той е точно върху мига, който те няма да запомнят, но гледащите снимката ще отбележат като щастлив. 

п.с. Знам, че първото число на месеца, когато пускам нови публикации, е далече. Затова приемете, че това е "Хрумка" по никое време. Каквито всъщност всички хрумки са. 

Стихове - "Иначе казано"

***

След дълго странстване
из чуждите сърца,
когато се прибира в своето -
тревогата го кара да подскача,
защото може някой непознат
да изръмжи отвътре:
- Закъсня! Заето е!

Тихо

A Gypsy Wagon, Turine Tran 

My poems translated by my friends

Online

Le matin
quand j'ecris ton nom-
tu es une autre femme
la saison de tes cils
est differente.

превод Теодора Евденова



Online

Когато сутрин ти напише името,
друга жена си ти,
друг сезон са миглите ти.

Стихове

***

На един ъгъл разстояние сме

и чувам тихото бълбукане на страховете ти,

когато отваряш бутилката и наливаш в чашата,

а после сервитьорката ти носи

голяма чиния с нещо малко в средата.

На един ъгъл разстояние сме -

аз от теб, 

ти от неизпълнените си обещания,

много по-прости

от любов до гроб

и „ти си най-добрият ми приятел”.

На един ъгъл разстояние сме и дебнем

кой първи ще се набоде на острието му. 

Тихо

Gabriel Pacheco - El llanto 

My poems translated by my friends

Ruski rulet

Toliko dugo
putuju reci
iz usta
do ushi,
moje tako da neznam
dal ova pruzena ruka
"zdravo"
ili "dovidjenja" govori.
Ili oba.

превод: Стефан Щерев


Руска рулетка

Толкова дълго
пътуват думите
от устата ти
до ухото ми,
че не зная още
протегнатата ти ръка
"здравей" ли е,
или "довиждане".
Или и двете.

Стихове - "Иначе казано"

* * *

Изплаши ли те краят,
не се връщай!
Не търси спасение в началото.
То вече е станало
част от нечий друг живот,
на някой друг човек, който –
погледнеш ли се в огледалото –
би могъл да си спомниш,
че си бил ти.

Блогърско отклонение

За кого са книгите?

Въпросът "За кого са книгите?" дойде при мен по веригата от Севда и с малко закъснение, отговарям.

Книгите са за тези, които имат очи да виждат, ръце да докосват и нос да миришат. За някои - тежки книгомани - книгите са дори храна, буквално. Краищата на техните книги винаги са изядени.

Не знам как иначе да отговоря. Ще ми се да вярвам, че понякога книгата не стига до читателя чрез думите - за тези читатели може да сме спокойни, има ги - а чрез корицата, цветовете, мириса си. Стига до него от скука, по случайност, за да подпре крака на масата и после, когато вече не му е нужна за това, да я разгърне... по погрешка... и да остане с нея... по собствено желание.

По-важното е, че книгите са. Аз имам романтичната вяра, че рано или късно те стигат точно до този, до когото трябва. Иначе отдавна да са изчезнали.

И тъй като всички вече са отговорили на въпроса, смятам отговорно да прекратя веригата. :)

My poems translated by my friends

Après l’adieu

Tu ne m’as pas dit quoi faire
Avec tout ce qui vient après
Les objets, les rues, les gens…
Tu ne m’as pas dit comment on va se comporter envers moi,
Tu ne m’as pas dit comment je dois me comporter avec eux
Tu ne m’as pas dit est-ce que je dois les posséder
Ou les laisser passer,
Les briser ou les corriger
Les écouter ou parler les mémoriser ou oublier
Les chasser ou attendre.

Tu ne m’as pas dit
Est-ce que tu seras là,
Malgré eux.

превод: Светлана Илиева

редактор: Изабел Собрино

Следсбогуване

Не ми каза какво да правя

с всичко, което идва после:

предметите, улиците, хората...

Не ми каза как ще се отнасят с мен.

Не ми каза как да се отнасям с тях.

Не ми каза да ги притежавам ли

или да ги пускам,

да ги чупя или да ги поправям,

да ги слушам или да говоря,

да ги помня или да забравям,

да ги гоня или да ги чакам.

Не ми каза там ли ще си,

въпреки всичките.

Стихове

***

Тя е кръстена на улица във София,

която носи името на град,

във който той мечтае да живее. 

Тихо

Pete Revonkorpi - "The Gardner"

Във водата

Били сме двойка листа меко на клона,
държал съм ръцете ти дълго- дълго;
бавно сме падали, на едно спокойно езеро
във вътрешността сме били, зелени сме били, сазове сме били.

Като рибите сме били, безмълвни и тъмни,
плували са косите ти, плувал е и дъхът ти;
мълчали сме ей така, на едно спокойно езеро
във вътрешността сме били, зелени сме били, сазове сме били.

Джан Юджел в превод на Несрин Исмаил

My poems translated by my friends

Портрет

Иногда рассказывает

сумашедшие истории.

Есть ден маленькими кусочками.

Улыбается в темноте.

Она вся - солнце

и несколько белых облаков.

Иногда просто ложиться

в тарелку будней.

Ей всё равно. 

И слова нет.

Истории нету тоже. 

И тьмы нет,

в которой стоит улыбнуться.

Она так равнодушна,

что можно только гадать -

затишие это перед бурей

или её очаг. 

превод: Теодора Евденова

редактор: Лина Коваленко

Портрет

Понякога разказва

невероятни истории.

Яде деня на малки порции.

Усмихва се в тъмното.

Цялата е слънце

и няколко бели облака.

Друг път ляга доброволно

в чинията на ежедневието.

Все `и е едно.

Няма думи.

Няма истории.

Няма тъмно,

в което си струва

да се усмихне.

Толкова безразлична е,

че се чудиш –

затишие пред буря ли е,

или е окото `и.

Стихове - "Иначе казано"

Отсъствия

Там, където те срещам,
няма улици,
няма хора,
няма небе.
Няма теб –
там,
където те срещам.

Там, където те няма,
най-дълги са улиците,
непознат е градът.
Непознат е град,
в който те няма.

Тихо

Word in Motion, 2012 from Smile for London on Vimeo.


Творби до 40 думи на начинаещи и утвърдени автори, пресъздадени в 20 секундни филмчета, които се прожектират две седмици в лондонското метро.
Повече информация за тази и други хубавини можете да прочетете тук Smile for London.

Но преди това гледайте. :)

My poems translated by my friends

***

Leave a note to remind you -
There was a flash, which made you tremble,
Which left a scar
And disappeared.
By the note can't be understood
Whether its been big,
Whether its been important,
Whether its been true.

Translated by Magdalena Popova


***
Остави си бележка.
Да ти напомня –
имало е миг, в който
нещо е трепнало,
оставило е следа,
изчезнало е.
И по бележката
не може да се разбере
колко е било голямо,
колко е било важно,
колко е било истина.

Отклонение в картинки

За неразбралите - Соня Попова рисува стихотворения. В този случай - моето.  
За да ви се изясни картинката, предлагам да цъкнете върху нея. :) 

Хрумка

Тя знае точно кога се случи. Знае и защо. Само че не можа да се справи със ситуацията. И сега й е мъчно. Но понякога се сеща. Точно за този момент, в който той се влюби в нея. И се успокоява. Все пак поне се е влюбил.

                Имаха среща. Съвсем приятелска. Вървяха към театъра. Тя му разказваше някоя от многобройните си истории. Поздрави няколко човека. Той отново отбеляза, че тя познава всички в този град. Не беше вярно. Все още. До тук – нищо особено. И после. Влязоха в залата. Седнаха. Оставаха пет минути до началото на представлението. Tочно тогава се случи.

Тя беше седнала от лявата му страна. Едната й ръка –дясната – беше отпусната на крака и на нея, в полумрака, блестеше малък сребърен пръстен с червени камъчета. Ще кажете – не може човек да се влюби заради един пръстен. Що за любов е това. Обаче точно така се случи. Тя усети, че я гледа. После обърна глава към него. Проследи погледа му. Той гледаше пръстена. Обаче не точно пръстена. Защото и тя се загледа и разбра. 

                Пръстенът беше съвсем тънък. Толкова малък, че приличаше на лъч светлина, увил се около пръста й. И това беше причината тя самата да изглежда толкова малка и толкова беззащитна. Изведнъж усети колко широк е столът, на който седеше. Кожата й стана прозрачна. Очите й още по-големи, но пък се сливаха с тъмното и не се виждаха. Затова тя  можеше да мести поглед ту към него, ту към ръката си. Той седеше, странно усмихнат, в полумрака. Гледаше пръстена, през него, през кожата й, през костите, мускулите, съвсем до сърцето. И знаеше. Това, което иска да му каже вече от толкова време, но не смее, защото... не смее. Беше хубаво.

               В този момент той знаеше и тя знаеше и те съвсем едновременно знаеха, че всеки знае и не беше страшно, само хубаво. Защото седяха двамата, вперили поглед в пръстена, и може би от светлината на прожектора, която се отразяваше в него, се чувстваха и те съвсем леки, безплътни, свободни. Вдигнаха главите си един към друг и точно тогава осветлението в залата угасна. Пръстенът престана да свети. Актьорите излязоха на сцената и представлението започна.

                Оттогава тя не го е слагала. Напълня. Само понякога го оставя на масата. Следобедните слънчеви лъчи минават през него. И той свети. 

Тихо

Илюстрацията е на Pete Revonkorpi

Над капчука в игли,

сред парцали мъгли,

по заспали ели

сняг вали, сняг вали.

Тук през целия ден

няма никой освен

един малък елен,

просещ хлебец от мен…

Валери Петров, "Бяла приказка"

Градски приказки

Всяка една неделя

Имало една неделя, която все не идвала. А се била подготвила добре. Започвала с куклен театър. После минавала през кафе с приятели. После разходка, зяпане на витрини, спокойствие, усмивки, слънце. После обяд. После сладкарница. После кино. После среща. После бар. После легло. Нямала пропуск! Всичко била предвидила неделята. Но все не се стигало до нея. Все някой я предреждал. Понякога понеделникът бил толкова нахален, че завземал дори съботата. Едно офисно настроение настъпвало неделята по мазола и тя забавяла крачка и нямало, наистина нямало как да дойде. И я било яд. Ама много! Защото била отличничката на випуска за недели. И неоценена все. Невъзнаградена! Тъжна работа.

Другите недели, преди да започнат да слизат над града, минавали през дома й. Успокоявали я. Има още време. Млада е. Е, има недели, дето с години чакат и после... като им дойде реда... – Какво? – Ами как какво? Щастливи са! И хората се чудят откъде им е дошло.

Заминавали неделите и не се връщали повече. Въпреки обещанията.

Затова един ден неделята, ядосана и гримирана, слязла сама към града. „Нищо, че ще се застъпим две – мислела си – аз трябва да видя какво се случва! Защо не ме викат! И защо никой не идва да ми разкаже!” 

На смяна била една ужасна неделя. Неподготвена, навъсена, нервна, с изгризани нокти – от тия, дето цял живот не знаят какво искат. Но й било приятно с компания, та останали заедно. И се получила една средна неделя. Съвсем прилична. С  неделно кафе, караница в кухнята, обяд с баба, слънчево време, сънливост и мляко, разсеяни хора по улиците, тук-там леко безпокойстово – от това, безпричинното. После дошла вечерта. Хората започнали да мислят за понеделника и за своите си важни работи и забравили неделята, която им се струвала странно дълга. (Откъде да знаят, че били две?) Поради тази причина най-перфектната неделя просто престанала да съществува. 

Universal meeting UM2010 from Albena Baeva on Vimeo.

Приказката за неделята започва от 02:09, но ви препоръчвам да чуете и останалите. Хубави са. 

Новогодишно отклонение

Илюстрацията е на shirohato.

Не знам за вас, но моята година беше прекрасна. Видях много неща по нов начин. Изследвах непознати за мен територии.  Срещнах нови хора.

Както забелязвате, основната ми думичка на този етап е "нов". Затова и нямам търпение да дойде новата година и да видя какво ще ми се случи тогава.

Надявам се, че вие също сте добре. А ако не сте, направете така, че да бъдете. Както казва Козма Прутков: "Ако искаш да бъдеш щастлив, бъди."

Тихо

Ний двама колко дълго бяхме заблудени


Ний двама колко дълго бяхме заблудени,
сега, преобразени, бързо се избавяме - както Природата,
ний сме Природата, ний дълго липсвахме, сега се връщаме,
ний сме растения, стебла, листа, кора и корени,
ний враснахме в земята, ний сме скали,
ний дъбове сме, в просеките там, един до друг,
ний двойка сме от дивите стада, пасем като стадата волни,
ний сме две риби, които плуват заедно в морето,
ний сме акациеви гроздове, ухаем над алеите всяка заран
          и всяка вечер,
ний сме люспестата пепел на растения, животни,
         минерали,
ний сме грабливи ястреби - кръжим високо и гледаме
         надолу,
ний сме сияйни слънца, взаимно уравновесени, сферични
        и звездообразни, ний сме две комети,
ний бродим, зъбати и четвероноги, из гората, нахвърляме
        се върху плячката,
ний сме два облака, следобедни и сутринни, подгонени
        напред,
ний сме морета, смесили водите си, ония весели вълни,
       които една връз друга се премятат и намокрят,
ний  сме прозрачният, поглъщащ, непроницаем, проницаем
        въздух,
ний сме сняг, студ, дъжд и мрак, ний сме плодът и
        вдъхновението на земята,
ний се въртяхме и въртяхме, додето пак намерим своя
       дом, ний двама,
додето се отърсим от всичко освен от свободата, от всичко
      освен от радостта.

"Стръкчета трева", Уолт Уитман, превод: Цветан Стоянов

Стихове

***

Иска непоръбено небе

с разръфани краища,

за да може,

докато то се разплита,

тя да скочи,

да хване един конец

и по него

да се изкатери

до горе.

Турнето продължава!

Бяхме в Пловдив. Свирихме, рецитирахме, записвахме, забавлявахме се. Беше чудесно и вече сме готови за нови приключения.

"ДНК на думите" ще можете да видите и чуете

на 25. 11. 20011 - петък от 18 часа - в Бургас в регионална библиотека "П. К. Яворов", адресът е ул. "Булаир"10 и според картата се намира ето тук;

на 28. 11. 2011 - понеделник от 19 часа - във Варна в галерия "Графит", като част от Con.tempo - уикенд за съвременно изкуство, адресът е бул. "Княз Борис I" 65 и според картата се намира ето тук.

Турнето се осъществява благодарение на програмата “Изкуство в движение”, инициирана от Фондация “Арт Офис” съвместно с Фондация “Америка за България”.

Повече снимки от пърформанса в Пловдив можете да видите на страницата на Runabout project във Фейсбук.

Идваме, чакайте ни! :)

Отклонение/Как звучи един инструмент за поезия?

"ДНК на думите или импровизация за писалище и две стихосбирки" на турне!

Инструментът за поезия на Албена Баева, създаден за моите стихове от книгите "Иначе казано" и "ДНК", ще можете да чуете в:

Пловдив - 12. 11. 2011 от 19 часа в баня "Старинна"

бул. "6-ти септември" 179 http://www.bgmaps.com/map/plovdiv

Бургас - 25. 11. 2011 от 18 часа в регионалната библиотека "П. К. Яворов"

ул. "Булаир" 10 http://www.bgmaps.com/map/burgas

Варна - 28. 11. 2011 от 19 часа в галерия "Графит", като част от Con.tempo - уикенд за съвременно изкуство

бул. "Княз Борис I" 65 http://www.bgmaps.com/map/varna

Ние вече се вълнуваме. Надяваме се да развълнуваме и вас.

Ако сте любопитни и искате да научите повече за проекта, цъкнете тук.

Ще ви чакаме. :)

п. с. Снимката е чудна, нали? Направена е от Иван Пейков.

А турнето се осъществява благодарение на програмата “Изкуство в движение”, нициирана от Фондация “Арт Офис” съвместно с Фондация “Америка за България”.

Стихове

***

Той иска да присъства на друго място.

Не по тези улици.

Не в този град.

Той иска да е пълководец

на други армии

и други да съчиняват

приказки за него

и не знае,

че войната вече е спечелена

и този град е победен,

и му е столица,

докато не реша,

че искам

да присъствам

другаде.

Тихо

"Понякога напомня малко

на онзи образ на смъртта,

за който разказваше баба ми

в своите приказки."

Хавиер Еро

Рисунката е на Rafal Olbinski

Градски приказки

Музика за баба, телефон и градски шум

Имаше една баба. Живееше в мобилния телефон на внука си. Гласчето й беше пискливо и докато го слушаше, той си я представяше – малка топчица, която подскача нагоре-надолу и ще се пръсне от нетърпение, от желание да сподели още нещо за козите, съседката, тазгодишния разсад и „кога бабо, ще ми доведеш снаха, да се порадвам и аз, докато съм жива, ей тука на баба ти Мита внучка й се ожени за...”

Съсредоточава се в звученето на самия й глас, възходите, спадовете, заглъхването. Една малка, подскачаща топка, която се блъска във всичко ново, което не разбира: професията му – ди джей; как така може да има екран, показващ думите, които пише на майка си от другия край на света и каква работа изобщо има на другия край на света, това е толкова далече, и защо се усмихва така, като му каже, че знае какво е дискотека, защото е ходила и тя на вечеринки и е виждала морето, а колко съседки могат да се похвалят с това? Опитва се всичко да поеме, да разбере и не може, и се оттласква от този нов, студен, бърз свят на копчета, кабели и жени с големи деколтета, и докато лети всичко й е ясно, защото тогава е в градината, при доматите и двете котки, и козите, и внукът върви из улиците на Токио, Лос Анжелис, Прага, Рим, и я носи със себе си в телефона, а малкото й пискливо гласче стряска минувачите - така силно се чува.

Точно сега тя му разказва за магарето на братовчеда на чичовия му син, но внукът пак не слуша думите, а само бабиния глас, който се смесва с шума на трамвая, минаващ по „Графа” и виковете „Топли, пресни гевреци” и той си мисли, че това ще е музиката, която ще напише – за телефон, градски шум и баба, която подскача като малка топка все по-високо и високо към небето и един ден, всред шума на трамваи, самолети и реклами, тихо се изгубва между облаците.

Отклонение: премиера на сборника "Проект Смърт"

28 истории за смъртта - не, по-скоро за живота - са събрани в сборника "Проект Смърт".

Съставител е Пепа Витанова, издателството е "Сиела".

Сред авторите се мъдри и името на моя милост.

Можете да прочетете историите на Ана Клисарска, Христо Бойчев, Мира Баджева, Калин Терзийски, Стефан Иванов, Васил Панайотов, Патриция Николова... (Цъкнете на снимката, за да се увеличи и вижте кого съм пропуснала.)

Премиерата на сборника ще бъде на

10 октомври - понеделник, от 19 часа

в галерия "Снежана" на ул. "Ив. Денкоглу" 30

Заповядайте. Ако имате въпроси за живота, смъртта и всичко останало, можете да ги зададете или премълчите на място.

:)

Тихо

Борис Куликов

Отклонение/"ДНК на думите"

Вече можете да гледате онлайн последната версия на пърформанса "ДНК на думите", в който Албена Баева създава инструмент за свирене на поезия. Моята.

Стихове - "Иначе казано"

Портрет

Понякога разказва
невероятни истории.
Яде деня на малки порции.
Усмихва се в тъмното.
Цялата е слънце
и няколко бели облака.
Друг път ляга доброволно
в чинията на ежедневието.
Все `и е едно.
Няма думи.
Няма истории.
Няма тъмно,
в което си струва
да се усмихне.
Толкова безразлична е,
че се чудиш –
затишие пред буря ли е,
или е окото `и.

Тихо

T.S Spookytooth

Градски приказки: Игра на сенки

Най-красивата жена в града е само сянка на най-красивата жена в града от миналото, която е само сянка на най-красивата жена в града от далечното минало.
Върви по улицата най-красивата жена. Главата й е вдигната високо. Гледа напред. Продавачите зарязват сергиите и се нареждат в шпалир. Шофьорите набиват спирачки. Трамваите излизат от релсите. Светофарите светват в зелено. Всичките едновременно. Минувачите за съжаление не могат да се възползват. Вкаменяват се, докато тя отмине. Дърветата по тротоарите се повдигат на върха на корените си и леко вървят редом с нея, за да й пазят сянка.

Тя не вижда нищо наоколо си. Заета е с красотата си. Усеща я. Носи я като безценно бижу. Рамената й са изпънати. Ръката е стегната в китката, защото там е увесена дамската й чанта. Стъпва леко – никога на счупена плочка. Гърдите й се изпълват с покой и радост при всяко вдишване и издишване. Тя не е като другите – единствена е.

Не се сеща да погледне настрани, нито назад, нито навътре. Не забелязва как уличните ъгли се изправят, къщите се отдръпват и пътят й се превръща в една безкрайно дълга права улица, по която няколко хлапета я преследват непрекъснато и слънцето свети над тях. Най-красивата жена не спира да върви, без да забелязва как сянката й се смалява, а сянката на момиченцето зад нея се удължава, докато се покрият и едната изпревари другата.

Тихо

Rebecca Dautremer

Стихове - "Иначе казано"

Не-аз

Ако не ти ме измисляш...
Ако друг рисува...
Ако друг съчинява...
Ако друг преживява...
Ако друг е създателят,
как аз да бъда творението?

Отклонение/Пърформанс

На 03.07.2011 (неделя) от 17 часа, в камерната зала на "Сфумато" можете да гледате пърформанса "ДНК на думите".

Моя милост участва със стихове от двете си стихосбирки - "ДНК" и "Иначе казано" и с чудното си присъствие и гласец.
Идеята и многото работа са на художничката Албена Баева, която изобрети инструмент за свирене на поезия. Моята. :)
Ако сте любопитни, можете да разберете повече на http://runabout.eu/. Тъкмо ще прочетете за останалите пърформанси от проекта.

Името на Албена ви е познато, но не от тези пърформанси?
Първо, вземете си бележка и се запознайте и с тях. Хубави са.
Второ, вероятно сте слушали приказки по телефона и ви е харесало. :)

Надявам се да се видим в неделя. 17:00 часа, камерната зала на "Сфумато".

Тихо

Други ключове

Остава винаги затворена на въздуха вратата.
Опитваме да я отворим със дъха си,
опитваме да я отворим с птиците,
опитваме да я отворим с изгрева на слънцето.

Остава вечно неотворена вратата на душата.
А облаците ключове не са,
нали така е?
Остава винаги затворена на въздуха вратата.

Никита Станеску, превод Огнян Стамболиев

Стихове - "Иначе казано"

ИНАЧЕ КАЗАНО

Страхува се от малките дни.
От косматите им тела.
От следите, които оставят при допир.
Страхува се от големите дни.
От своенравното слънце.
От раните, които оставя, погалвайки.
Никога не присъства изцяло
в дните за размисъл
и дните за после.
И му се ще да попита:
"Това ли беше нашето бъдеще?"

Тихо

И двете илюстрации са на Denis Zilber.

Стихове

ОТНОШЕНИЯ
За някои хора мисли в стихове.
За други в проза.
За него - никак.

Градски приказки: Жената на прозореца

Минаваше по тази улица два пъти дневно, сутрин и вечер, от един месец насам. Преди седмица откри, че тя го гледа. Живееше на третия етаж на стара, запусната къща, чиито два балкона се рушаха, а на покрива се беше заселило едно малко дръвче. Беше си избрала най-прашния прозорец, за да гледа.

Първо помисли, че си внушава. После, че е съвпадение. На втория ден вечерта беше сигурен, че тя го гледа. Вперва очите си в него и не помръдва. На третия ден вече не се смущаваше от погледа й. Забавяше крачка. Вдигаше глава и залепваше очи за нейните. Беше красива. Дали косата й е дълга? Дали ходи по стария дъсчен под боса?
На погледа й – втренчен, властен, леко ироничен, прилягаше само една дреха – рокля, едноцветна, дълга до земята, която се спуска свободно. Защо ли го гледаше така и как ще се развият нещата? Пристрасти се. Сутрин й помахваше с ръка. Вечер с куфарчето си. Тя не отговаряше. Стоеше вренчена, неподвижна, и все пак му се стори, че се усмихва. Веднъж й прати въздушна целувка. Нищо. Разиграваше цели етюди. Само и само да я предизвика да му отвърне – говореше с шапката си, изправяше се на ръце, тъпчеше устата си с хот-дог и едвам сдъвкваше.

Продавачките от околните магазини си споделяха последното, което е направил, докато колежката не е била на смяна, сякаш разказват сериал. Беше тих луд и не ги притесняваше.

Реши да отиде и да позвъни на вратата. Да сложи край веднъж за винаги. „Още днес” – помисли си преди да потъне в работа. Задържаха го доста след края на работния ден. За пръв път щеше да мине по улицата по тъмно. Тръпнеше в очакване да разбере дали тя се е отказала, дали стои още на прозореца, дали няма да се предаде днес, да го чака на входа и... Бързаше.
Още няколко крачки, за да стигне до къщата й. И тогава го видя. Прозорецът беше отворен, от стаята излизаше светлина, а лицето й се усмихваше, изрисувано върху едното стъкло.

Тихо

Daniela Volpari

Градски приказки - Обувките

Лявата обувка лежеше на средата на шосето, точно преди кръстовището на университета. Дясната – на тротоара. Снощи ги бяха изхвърлили от едно такси. Първо лявата. Със страхотен замах. Тя летеше! Тя беше щастлива. Тя потрепваше с връзките си като с крила. И после – туп! Беше болезнено за нея да падне на пета. Още по-болезнено беше, когато осъзна, че е падала сама. Лявата обувка – половинката й, нейното второ аз, пътуваше с таксито.

Опита да извика, но езикът й се беше оплел при падането и стоеше унизително затиснат от собствената й подметка. Точно преди кръстовището таксито спря. Вратата се отвори и една ръка изхвърли и втората обувка. За съжаление без замах, без емоция. Просто отвори вратата. Пусна я. И затвори. Таксито отпътува, а те двете останаха да чакат утрото с треперещи връзки.

Най-сетне се появиха чистачките. Посметоха листата. Седнаха на бордюра. Изпушиха по цигара. Обувката всячески се опитваше да се навре в краката им, но те не я забелязваха. Бяха свикнали да виждат изхвърлени скъсани или здрави обувки. Ако бяха здрави, можеше и да ги вземат. Но за да ги вземат трябваше да са две. Чистачките си отидоха.

Обувките останаха. Все така разделени. Тя на тротоара, а тя на шосето. Не можеха да мръднат. На дясната й се искаше да се завърже, за да не гледа, всеки път, когато минаваше кола и лявата можеше да бъде смачкана. Когато това все пак се случи и тролей номер 5 мина сериозно и замислено през нея, дясната изохка и всичките й шевове се пръснаха едновременно.

В другия край на града един сънен младеж, току що напуснал дома на приятелката си, вървеше бос по улицата и всички капачки, стъкълца и клечици се забиваха в краката му.

Тихо

Кратък, анимационен, коментар на събитията.

Отклонение

Хубави думи за "Иначе казано" в рубриката "Ходене по буквите" на Марин Бодаков, вестник "Култура".

:)

Ходене по буквите

Момиче, което пише за себе си в 3 л., ед.ч. Допада ми тихото и непоклатимо разбиране каква по-точно е поезия в “Иначе казано” - порив към самоусъвършенстване чрез премерена реч; обръщениe към човек, комуто да поверим незрелищен, но зрял лирически образ...Сигурно вече съм старомоден, ала ценя вглъбеността на Могилска в малкото край нас красота, непретенциозната своенравност на лирическата й героиня. Почтеността й. Особено сега, когато е ясно, че словесният карнавал свърши – и под маските се зъбят само маски.

Марин Бодаков

Хрумка

Той е толкова грозен, че червените му чорапи са като спасение.
Познавам мъж, който носи червени чорапи. Опънати до колената. Панталоните са къси. Краката – криви. До лицето – не можеш да стигнеш, за да погледнеш. Червените чорапи те хипнотизират. И слава богу. Не биха ти стигнали силите да задържиш погледа си върху лицето.

Пък и наистина не ти трябва. Това само ще ти попречи да го опознаеш. Ако гледаш краката му, първо ще се стреснеш. После ще ти стане смешно. После ще се умилиш от тези нефелни прасци, тънки мъжки глезени и изпъкнали капачки на колената.

Краката му са къси. Когато ги движи, изписва във въздуха едно голямо червено „О“. Като „обичам те“. Мисля, че затова носи червените си чорапи. За да може всекидневно да изписва своето огромно опрощение по тялото на въздуха. „Прощавам ти, че съм най-грозният мъж на света. Прощавам ти, че съм толкова нисък. Прощавам ти, че капачките на колената ми са обърнати с дъното нагоре купички. Прощавам ти, че всички ме гледат в краката, защото лицето е твърде грозна истина.“ Ако гледате краката му, докато ходи бавно по „Витошка“ в някоя лятна привечер, ще го обикнете и вие.
Той прощава на всички ни. Затова не спираме да гледаме червените му чорапи.

След премиерно

Ако искате да знаете как мина премиерата на "Иначе казано", можете да го научите от Sve и Жоро.

Аз им благодаря за хубавите думи.
Черпя всички ви с една песен. И... :)

Тихо

Рисунката е на Pipilota.

А на мен ми е хубаво. :)

Отклонение/Премиери

Премиера на "Иначе казано" в Пловдив!
На 17. 02 от 18:30 в P.A.R.K Gallery
ул. "Отец Паисий" №24

Ето какво ще се случва там.

Мария Донева ще говори за стиховете, автора и каквото й хрумне.
После ще ви почетем.
Ако вече имате книгата, и вие може да ни прочетете нещо.
После може би авторът ще вземе думата. За малко!
Иначе казано - надявам се да е забавно.


Премиера на "Иначе казано" в София!
На 23. 02 от 19:00 ч. в галерия "Снежана"
ул. "Денкоглу" 30

Помолила съм хора, които обичат книгите, четенето (дори писането),
да си изберат по едно стихотворение от "Иначе казано" и да го прочетат на премиерата.
Мария Донева ще говори за книгата, автора и за каквото й се говори. :)
Дори авторът може да се опита да каже нещо!
И пак се надявам да ви е забавно.

Заповядайте! :)