Google Tag

Monday, December 09, 2019

Зимата продължава

Отиваме ние на гости на съседи в стария ни блок и аз веднага щръквам на терасата. Ето го съседът! Пораснал е малко или просто си е прибрал клоните от прозореца. Наоколо, ни помен от синигерите с дебели дупета, които обикновено подскачат по олисялата му глава и разведряват обстановката. - Все така хубав си - подкачам го аз. - Все така  се страхуваш да се оставиш на момента, ако си тъжна или притеснена и го задушаваш с излишно бъбрене - не ми остава длъжен той. Стоим известно време мълчаливо и си се радваме. После зимата продължава.

Такива неща тези дни.

Tuesday, August 06, 2019

Ода за гръцките баби

Гръцките баби, о! гръцките баби! Приличат на внезапно раздвижили се корени на стари дървета с характер на поогладени от морето камъни.

Първо ме гледат недружелюбно, докато аз ръкомахам и подскачам с писъци, възторжени, срещу гигантска жълто-лилава медуза. После ми се притичват на помощ, защото объркват възторга ми със страх и най-накрая загребват в шепа огромната медуза и ми дават да я пипна, докато ми казват името ѝ – скифозоа. После размахват плавници, отдалечават се със смях и бъбрят нещо помежду си. Изпращам поостарелите русалки, повтаряйки "скуфоза, скуфоза" и една се провиква към мен: “Скифозаааа!”

Вечер други горгони – с черни рокли без ръкави и ръце, отрупани с пръстени – сядат в ресторанта на пристанището. Поръчват си каламарес и бира, палят цигари и бъбрят, спорят, вълнуват се. Аха да съжаля, че не разбирам за какво и в речта им долавям познати думи – гьозум, томатя. Кулинарните въпроси винаги са сериозни въпроси, отчасти на тях се крепи всяка семейна митология.

Бих искала като порасна, след години, да съм гръцка баба – корен, камък, русалка, горгона и добра готвачка, която хваща медузи с голи ръце.

Такива неща напоследък.

Thursday, August 01, 2019

Хабер от морето

В ранния следобед вятърът взе маса от малката таверна на плажа и я изпрати по вълните - хабер за някой гладен и жаден на отсрещния бряг. Сега е вечер, седим в Древен Коринт, сам сами в хотела на едни австралийци. Овце поблейваха допреди малко под терасата. Идеалистично настроени цикади се самоубиват в стремежа си да стигнат светлината, пробивайки пластмасовия абажур на лампата. Чува се как портокалите падат от дърветата в съседния двор. Понеже морето е далече, гледам небето, докато австралийците разказват за тяхната приятелка от България, "много красива жена", и се чудя пристигнал ли е хаберът, кой го е получил, успял ли е да го разчете.

Такива неща днес.

Ятото на любовта и лятото

Има едно място, на което се събират всички влюбени гръцки тийнейджъри - плажът на Каламата. Извират отвсякъде - групички нервно хихикащи момичета, сподиряни от групички наперени момчета; двойки, които още не знаят, че са двойки - тя се смее непрекъснато и замята коси, той я докосва леко по рамото, тя подскача и се озовават в случайна, секундна прегръдка; двойки - които вече знаят, че са двойки - цеуват се във водата, после играят федербал и пак се целуват; двойки, които още не знаят, че скоро ще престанат да са двойки - той нещо ѝ говори, тя се цупи, въздиша, гледа настрани. Току-що влезли в пубертета, почти излизащи от него, негримирани, неопитни, несигурни, незабелязващи нищо наоколо, погълнати един от друг, безсмъртно щастливи момчета и момичета.
Никога не съм виждала толкова много накуп, единствените, които могат да останат по-дълго в този напълно лишен от чар град.

Аз съм далеч от пубертета и вече съвсем близо до част от лекция първа по Античен театър - Епидавъра.

Но още си мисля за ятото на любовта и лятото, което пътешества и гнезди на странни места.

Такива неща днес.

Wednesday, July 03, 2019

Насред дребните човешки грижи

Живот кипи около нашата скромна кула. Гледаш го - сив блок, скрит между дърветата, тих и незабележим. А около него - какви страсти се вихрят, какви скандали се разразяват, какви мистерии се размистерват, то не е за разправяне. Ама не съм от тях, таквиз работи не мога да запазя само за себе си.

Значи вчера сутрин две свраки се сбиха с една гарга. Дошла да зобе неправомерно череши от тяхното дърво! Искат ѝ да покаже разрешително - тя повдига високомерно едното си крило, почесва се и нищо. Съветват я да се оттегли - тя подскача на едно място, клати клона, череши се посипват по земята, търпят загуби двете домакини! Изнервят се, скачат заплашително към нея, аха да я чукнат по главата - гаргата мушна две череши в човеката си и отлетя. Даже успя нещо да им изграчи с пълна уста! Невъзпитана работа.


Следобедът пък един кос се заврял в бора и не мърда. Жив ли е, умрял ли е, има ли нужда от помощ - не е ясно. Не шава, не пее, само едното му око блещука баш срещу мене. Гледа ме как ям ябълка, докато ми стана неудобно и му оставих едно парче на перваза. Жив се оказа, че и гладен! Ама не поиска да се запознаем, яде и се омете без да ми обърне повече внимание.

За врабчето, дето живее над нас и отглежда не-знам-колко-на-брой-дечица-но-звучат-като-десетки няма да ви разказвам сега. То има имуществен спор с два гълъба и една гугутка - кой притежава синия шкаф на нашата тераса - и още обмислям как деликатно да се намеся.

Такива неща насред града, насред жегата, насред дребните човешки грижи. 

Thursday, June 27, 2019

Някоя друга неделя

В първата неделя от месец май, в 16:45 следобед, в небето над София се появи ангел. Групи от хора, които се разхождаха в парковете на града по това време се дърпаха един друг за ръкава и сочеха нагоре: „Виж, виж! Ангел!“ или „Гледай бе, как прилича на ангел тоя облак!“. Някои извадиха телефоните си и го снимаха. По-бързите веднага пуснаха снимките във Фейсбук и под тях до вечерта се заформиха цели дискусии. Имаше скептици, които си признаха, че са видели ангела, но веднага са решили, че си внушават. Но сега, нали, чуждата снимка ги е убедила в противното. По-приключенски настроените питаха проследил ли е някой накъде е отлетял ангелът. Почитателите на науката разказваха с подробности за различните форми на облаците.  Религиозните тържествуваха, че Бог най-сетне е изпратил миролюбиво предупреждение да се живее по неговите повели.

Няколко възрастни госпожи се обадиха в полицията. Дежурните учтиво приеха сигналите за поява на ангел в небето над София и забравиха за тях. От прозорците на полицейските управления не се виждаше толкова нависоко.

Една майка с малко дете, буташе намусено количката към къщи, като се опитваше да не гледа към съпруга си. Той вървеше малко след тях, тъжен и ядосан. За да им олекне и двамата погледнаха към небето точно в 16:45. Тя реши, че не всичко е толкова черно, колкото ѝ изглежда. Той – че ще е по-внимателен и няма смисъл да губят в караници малкото време, което прекарват заедно.

Дядо, стиснал силно едва кретащата си жена за ръка, помисли, че това е знак – ще си идат заедно с бабата, няма да се мъчат по сами. Тя пък реши, че ангелът идва за нея, но изглежда слабичък, та слава богу, ще остави любимия ѝ да се порадва още малко на живота – нали е здрав.

Децата спряха да се карат, да се бият, да реват. Подскачаха, сочеха нагоре и викаха „Крокодил с крила! Крокодил с крила!“. Най-малките нищо не викаха, но разтегляха устни и показваха едва наболи зъби за радост на баби и майки.

Мъжете пред кварталните магазинчета за алкохол използваха появата му, за да изпият по още една бира. Учудващо, ничия жена не са намуси,че мъжът ѝ се прибира късно и всички до една приеха спокойно репликата „Забавих се, щото следихме ангела.“

Отначало ангелът, който не беше съвсем сигурен ангел ли е или облак, се удиви, че толкова софиянци вдигат глава към небето по едно и също време. После цялото това внимание му вдъхна самоувереност и той наистина разпери крила. Чувстваше се лек, полезен и щастлив. Беше готов да прави още и още добрини на хората, които вдигаха глави към него, снимаха го, въздишаха и се усмихваха.

Но започна да притъмнява. Неделята беше към края си. Децата трябваше да се изкъпят, дрехите за утрешния ден да се изгладят. Скоро щеше да дойде време за новините и вечерята. Всички щяха да си легнат рано, за да успеят да станат навреме и да отидат на работа.

Колкото повече прозорци светваха, толкова повече избледняваше ангелът. Тялото му се разкъсваше и перата от ангелските крила падаха по покривите на кооперациите. Тогава някой от обитателите подхващаше пак темата за необяснимото явление. После се стъмни съвсем. Децата заспаха, градът утихна и в небето не остана нито един облак.

На следващия ден два вестника излязоха със сензационни материали за знамението и спасителната мисия, с която ангелът е пратен в София, като разбира се, запазиха анонимността на източниците си. За съжаление беше понеделник – ден, който хората смятаха неподходящ за зяпане към небето. Затова нито един облак не успя да се превърне в ангел и спасението се отложи за някоя друга неделя.

Sunday, June 16, 2019

Да гледаш едно дърво в очите

Не си обещахме със съседа, че ще се видим пак. Не си припомнихме през последните ни вечери заедно първите дни на нашето познанство: когато се нанесохме, а той се кекерчеше гол-голеничък на прозореца, нали беше есен; първите стъпки на сближаване; калинките, които пият кафе от дъното на моята чаша; синигерите, сойките, свраките, гълъбите - всички пернати обитатели, които живееха у съседа, но идваха на закуска у нас; любовните му терзания зиме и лете; моите безпокойства и горещи чаши черен чай. Сбогувахме се мълчаливо. Сега подреждам и се оглеждам - да видя кои са новите съседи (три череши, два бора, една малко нервна джанка, няколко дървета с неустановена самоличност и гнездо, пълно с малки врабчета), да им се представя. Пък като ми стане много мъчно се подсещам - имала съм щастието да гледам с години едно дърво в очите и да си говорим. Какво повече? Таквиа неща днес.

Monday, June 03, 2019

Среща с калинка и синигер

Синигер кацва и се залюлява на един от клоните на съседа. Отгоре му се посипват капки и той с радостно цвърчене подлага крила под водата, почесва се под тях с човка, измива се и отлита. Последният му възторжен чурулик кара съседа да потрепери целия и няколко калинки се изсипват на перваза на прозореца. Накъдето и да са тръгнали, първо ще трябва да пообиколят кухнята и после да преценят объркали ли са се или случайността ги е отвела където им е нужно да бъдат.
Минавам само да кажа, ако някой има среща с калинка, да си вземе едно кафе и да се отпусне на близката, немного мокра пейк - дамата ще позакъснее. Ако пък срещата ви е със синигер, бъдете спокойни - в добро настроение е.

Такива неща днес.

Thursday, May 23, 2019

Време за чаша чай

- Нямам време - тросвам се аз на съседа.
- Добре - съгласява се той - седни тогава да изпием само по един чай и да се запознаеш с новите ми квартиранти. Крещят от сутринта и не могат да се разберат старото, изоставено от други, гнездо ли да ползват, или да си направят ново.
Отварям прозореца и крещя на птиците: "Ново, ново! Понякога просто е дошло време да е ново!"
Погалвам съседа, пошушвам му, че прилича на огромна зелена болонка и докато той се тресе от смях, пощипвам малко от времето за стари и малко от времето за нови неща, събирам го на топка и с него си правя втора чаша чай.
Такива неща днес.

Monday, April 15, 2019

Господ е грижовна баба

В петък, в църквата "Св. Богородица" в Пловдив: - набожна баба си беше оставила найлоновата торбичка на стол близо до олтара и си говореше със светците от иконите. В полумрака грееше яркочервеният надпис на торбичката: Playboy. - Друга баба, въоръжена с кърпа и препарат за почистване бършеше иконите и обясняваше на другарките си: "Чистя целувки!" - На влизане бяхме оставили саксията с каланхое, която ми подариха учениците от Строителната гимназия до входа на църквата. На излизане вече я нямаше. Господ - мисля си - е грижовна баба с чувство за хумор, която обича пролетта. Такива неща миналата седмица.

Wednesday, April 10, 2019

Кои са ни най-близки

От седмица дон Фелипе се опитва да докосне клоните на съседа. В началото те бяха голи и далечни. Колкото повече се показват пъпки, колкото повече порастват листата, толкова повече съседът отново се приближава към прозореца. Прекарахме следобеда, увиснали на перваза и установихме, че скоро листата ще пораснат толкова, че част от клоните да надникнат през прозореца. Птиците вече не навестяват главата на съседа. Подозирам, че причината за това са възторжените посрещания, които им устройва дон Фелипе. Чудя се - дали с времето се задоволяваме с тези, дето са най-близо, с които прекарваме най-много време, знаем, че през зимата ще ни чистят главата от снега и те ни стават най-близки или сърцето ни жадува винаги за тези, дето ни подаряват небеса. И за други неща се чудя, но си загубих думите за тях. Такива неща днес.

Thursday, March 28, 2019

За простите избори

Настъпва момент в живота на човека, в който той се чувства достатъчно голям, силен и стабилен, че да може да се изкъпе прав в банята. Понеже много настоява - разрешават му.

Първото, което забелязва е, че е хлъзгаво.
Второто, че ако не иска да се пързаля, трябва да сложи кроксове. Обаче с тях си губи част от свободата. Едно е да си бос и да си мърдаш свободно пръстите на краката, друго е с кроксове.
Третото, което забелязва е, че няма как да пляска с ръце във водата и всички да му се радват, ако е прав под душа.
Затова стои прав две-три вечери, стои, пък сам поиска да седне обратно във ваничката.

Хубавото е, когато може да прецени, макар и постфактум, колко несвобода, хлъзгавина и липса на удоволствия в живота може да поеме и се престраши да се откаже от позата си на пораснал.
Лошото е, че не всичко се свежда до прости избори като прав под душа или седнал във ваничката.

Такива неща днес.

Monday, March 11, 2019

Какво значи плачът на асмата

В градината на мама уж всичко е спокойно. Във въздуха обаче се усеща зле прикрито нетърпение.
Погледнеш дърветата по обед - преструват се, че не мърдат. Погледнеш ги следобед - опъпчили се, че и листа пуснали.
Обърнеш се надясно - лалетата не се виждат от земята. Обърнеш се втори път - те вече поклащат шарени глави и се заканват "Не смей да ме пренебрегваш!".
Наведеш се да си вържеш обувката - юката те боцка по дупето и предупреждава, че ще настъпиш покълналите до нея незнайно какви зеленяши.

Всред тази напрегната обстановка решавам, че е най-добре да се барикадирам на терасата и да шпионирам на спокойствие предпролетните драми на растежа. Отпускам се на стола и гледам - асмата реве та се къса. От стъблата ѝ капят поройни сълзи.

- Таткоооо! - викам аз притеснена отговорника по лозите. - Асмата плаче!
- Много хубаво - отговаря ми той - това значи, че е здрава, че ѝ се движат соковете, ще има плод.

Ако се притеснявате, че от идването на пролетта сте станали малко емоционално нестабилни, успокойте се, здрави сте. Ще поревете, поревете пък ще има резултат от тая работа.

Такива неща вчера.

Wednesday, February 27, 2019

Умореният ден

Денят беше уморен от сутринта. С наближаването на следобеда се чувстваше и все по-потиснат. И как не, като един човек не пропусна да измърмори колко е скапан тоя ден, колко е мускурив, намръщен и без слънце. Никой не го пожали, не се сети, че като си недоспал, слънцето ти блести в очите и хем те дразни, хем те успива и е много трудно да останеш буден. А ако денят дремне дори за малко, нощта ще настъпи преждевременно и хората ще са още по-недоволни. Проблемът е, че колкото по-сърдити или уплашени са те, толкова по-уморен ще е утрешният ден.

Затова с последни усилия той стоеше на пост, цупеше се и мечтаеше как ще си легне и ще сънува, че вечерта хората се прибират у дома, размърдват пръстите на краката си блажено след като са си събули обувките и казват на обичния си човек: "Ама хубав ден беше днес, нищо, че нямаше слънце."

Такива неща... днес.

Monday, February 25, 2019

Какво направи днес съседът

Съседът е застинал в тържествена поза. Само върховете на клоните му подсказват, че се вълнува, че нещо необикновено го е сполетяло. Свраките го подкачат, гълъбите го докосват с крила, докато се боричкат за трохи на перваза, синигерите му чуруликат на ушенце: "Какво става, какво става, пролетта ли нещо ти каза, тя ли идва, кога пристига, в добро настроение ли е?" А той мълчи, подсмихва се и когато всички се отказват и отлитат, ме одрасква по ръката:
"Днес получих първия си мейл! И му отговорих!"

Виж ти, виж ти - учудвам се аз - кой да предположи! После прибутвам компютъра по-близо до него и излизам от кухнята.

Не признавайте, че съм споделила с вас, но ако имате нещо да казвате на едно пресимпатично дърво: lipata@mogilska.com

Такива неща днес.

Thursday, February 07, 2019

Големи открития следобед

Големи открития следобед!
Дон Фелипе установи, че съществуват локви. Беше приятно изненадан да чуе, че правят "плич-плич", когато тепка на едно място в тях. Удивлението му нарасна до горно до, щом видя, че като излезе от локвата оставя следи. Почувства се длъжен да провери дали повечето мокри петна около блока правят "плич-плич" и те преследват с черни стъпки щом излезеш от тях.
За мен остана да обобщя резултатите от изследването и да споделя на съседа на чаша вино, че скоро никакви открития не съм правила, а възможностите за това - подозирам - никак не са изчерпани. Другаде ще да е проблемът.
Такива открития днес.

Wednesday, January 30, 2019

Кодът на бог

В аптеката до нас божественото определено е на почит. (Припомни си как там разнищваха какво е бог.) Влизам аз и заварвам нервна, кихаща и кашляща маса народ пред касата. Едната от аптекарките се е хванала за косата, вторачила се е ужасено в компютъра и крещи по посока на склада:

"Боже, пак заби! Божеее, какъв ти беше кодът, божеее?"

Всички притихваме в очакване на божия глас, който ще внесе ред, яснота и опашката най-сетне ще помръдне. И той не закъснява.

- 32 905! Въведи ръчно 32 905 и всичко ще тръгне.

Така и става, всичко тръгва, опашката се стопява бързо. Аз се чудя на прибиране, защо не проявих смелост и не го питах тоя отзивчив бог има ли код за всеки, къде трябва да се въведе. После си казвам "Абе по-добре, току-виж, че ми беше отговорил!" и с леко сърце си помъквам торбите към последния етаж.

Такива неща днес.

===

Прочети още случки от аптеката:


Thursday, January 03, 2019

Трудът на джуджетата и великаните

Отиваме с дон Фелипе да купим подарък за детски рожден ден. Той си упражнява "р"-то, аз упражнявам офроуд с количка по някакъв спомен за тротоар. Целта ни е да стигнем до малкия магазин за дървени детски играчки, който отвориха наблизо преди два-три месеца. Достигаме апогея на нашите паралелни тренировки точно пред вратата му, на която е закачен лист с надпис "Дава се под наем".

Виждаме, че вътре все още има играчки и се приближаваме с надежда. В дъното на магазина стои мъж, който подозрително прилича на дядо Коледа по анцуг и събира в един чувал конструктори, багери, кукли и какви ли още не чудеса от рафтовете.

Почти сме залепили нос за витрината и гледаме жално. Дядо Коледа се обръща и аз с жест го питам дали все пак не работи. "Не" - поклаща глава той и се поглажда криво усмихнат по брадата. "Много съжалявам" - помахвам през стъклото и чупя пръсти, за да му покажа, че ние с дон Фелипе харесвахме много магазинчето му. Той вдига палец и продължава да пуска играчките в чувала, за да ги отнесе неясно къде.

Ние се затътряме към мола, за да установим, че в един забутан ъгъл, между всички пластмасови, пиукащи и светкащи неща все пак има и каквото ни трябва - цветни, ярки, дървени пъзели с големи части. Прибираме се, ама ни е чоглаво и единодушно пожелаваме на човека да намери място, където трудът на джуджетата се цени и подкрепя толкова, колкото и труда на великаните. А може би и повече.

Такива неща днес.