Google Tag

Wednesday, July 03, 2019

Насред дребните човешки грижи

Живот кипи около нашата скромна кула. Гледаш го - сив блок, скрит между дърветата, тих и незабележим. А около него - какви страсти се вихрят, какви скандали се разразяват, какви мистерии се размистерват, то не е за разправяне. Ама не съм от тях, таквиз работи не мога да запазя само за себе си.

Значи вчера сутрин две свраки се сбиха с една гарга. Дошла да зобе неправомерно череши от тяхното дърво! Искат ѝ да покаже разрешително - тя повдига високомерно едното си крило, почесва се и нищо. Съветват я да се оттегли - тя подскача на едно място, клати клона, череши се посипват по земята, търпят загуби двете домакини! Изнервят се, скачат заплашително към нея, аха да я чукнат по главата - гаргата мушна две череши в човеката си и отлетя. Даже успя нещо да им изграчи с пълна уста! Невъзпитана работа.


Следобедът пък един кос се заврял в бора и не мърда. Жив ли е, умрял ли е, има ли нужда от помощ - не е ясно. Не шава, не пее, само едното му око блещука баш срещу мене. Гледа ме как ям ябълка, докато ми стана неудобно и му оставих едно парче на перваза. Жив се оказа, че и гладен! Ама не поиска да се запознаем, яде и се омете без да ми обърне повече внимание.

За врабчето, дето живее над нас и отглежда не-знам-колко-на-брой-дечица-но-звучат-като-десетки няма да ви разказвам сега. То има имуществен спор с два гълъба и една гугутка - кой притежава синия шкаф на нашата тераса - и още обмислям как деликатно да се намеся.

Такива неща насред града, насред жегата, насред дребните човешки грижи.