Google Tag

Thursday, May 31, 2018

Нещо ми убягва

Седим с дон Фелипе на терасата и той се опитва да ми бръкне в устата, за да разбере къде държа думите. Подозирам, че особено се интересува от дългата версия на "Рано ранила Мецана...".
Междувременно съседът се занася с две сойки и се опитва да ги накара да се преместят в празното гнездо в клоните му. Неудобно е така някак, за първа година без квартиранти. После дон Фелипе лови капки в банята, а съседът въздиша тежко (сойките отлетяха), лови въздишките и ги окачва по листата си.
В крайна сметка и двамата се кротват. Единият в леглото, а другият до кухненския прозорец, за да си говорим, докато шетам.
Само аз не се опитвам да уловя нищо. Седя, гледам, слушам, възхищавам се и от време на време въздишам, защото колкото и да е пълен животът, знам със сигурност, че нещо ми убягва.
Такива неща днес.

Saturday, May 19, 2018

Защо мечките спят през зимата

За да могат да се справят с всички вълнения, емоции и впечатления, които са натрупали през останалите сезони.

Такива неща днес.

Thursday, May 03, 2018

Смяна на зимната кожа с пролетна

Има един ден, в който забелязваш, че времето между 17 и 21 часа се разтяга и сякаш побира в себе си още цял един ден. Това, разбира се, ако нямаш да вършиш хиляда неща, а си в парка или небрежно си се отпуснал на дивана и обясняваш, че зайчето казва "хруп-хруп-хруп", защото непрекъснато хрупа моркови. (Проблемът с жирафа, охлюва и костенурките остава - те са възпитани и ядат безшумно.)

Та в този ден, без значение дали съседът тайнствено мълчи и само поклаща зелени букли, или шушка и бърбори без почивка; независимо дали е слънчево или времето е мускуриво и докато дъждът умие очите на деня, той вземе, че си изцапа устата, неволно и противоестествено дори, напук на всичките си грижи и въжделения, се чувстваш лек, щастлив и малко се вълнуваш. Чудиш се защо и изведнъж се сещаш, че е началото на май, което обяснява всичко. Май без да забележиш си съблякъл зимната си кожа и си се пременил с пролетна. 

Такива неща днес.