Тази сутрин се озовах рано-рано на улицата на бебетата и август. Вървя си, забола слушалки в ушите. Кафенетата и магазините са затворени, в краката ми се петлеят първите жълти листа. По навик, като наближавам последния блок пред градинката, обръщам глава да погледам дърветата.
Виждам ги с периферното си зрение - тя е с гръб към мен, със синьо-зелена рокля без ръкави и обувки на невисок ток. Той е с една глава по-висок, не ме забелязва, гледа към нея. Толкова са близо един до друг, за момент си мисля, че танцуват. Хубаво ми става - двойка на средна възраст, която танцува на улицата на август в ранна, хладна утрин и отникъде не се чува музика. После ги подминавам и виждам, че не танцуват, ами държат някакъв чертеж.
Принудена съм да си пусна едно танго, за да поддържам баланса от поезия и проза във вселената.
Такива неща днес.
Monday, August 21, 2017
Friday, August 18, 2017
Кой ще ползва боя за коса
Намирам цели две жълти листа в главата на съседа.
- Хо-хо-хо, как е старче? - подкачам го аз.
А той ме бръсва с един клон по косата и се подсмихва:
- Ще видим другата пролет кой от двама ни ще ползва боя за коса.
Такива неща днес.
Monday, August 14, 2017
Бабата, която е август
Ако се случи да се разхождам по нея сутрин, наричам я "улицата на бебетата". Понеже дърветата са направили зелен тунел отгоре ѝ, а колите са малко, всички майки с колички се разхождат тук или седят на едно от двете кокетни кафенета.
Ако се случи да вървя по нея вечер, наричам я "улицата на чичо-дядовците". Насядали са пред входовете, пред витрините на магазините или направо на бордюра, на групички от по трима-четирима, пият бира и си говорят.
Днес минах по нея току преди обед. До малкото магазинче за плодове и зеленчуци в началото на улицата, и по точно до паянтовата пластмасова маса, на която продавачките пият кафе, седеше една баба. Дългата ѝ, вълниста коса, някога червена, сега беше по-скоро кахърно оранжева. Ноктите ѝ - лакирани с ярък лак. Лицето ѝ приличаше на намачкана хартия, а на носа ѝ бяха кацнали очила с рамки във формата на сърца. Зелени, но малко вече поолющени, поизбелели. Седеше с дамска чантичка в скута, с ръце върху чантичката, въздишаше и се усмихваше на нещо нейно си. Погледнах я с абсолютната увереност, че това е тазгодишният софийски август, приел човешки образ. Махнах му/ѝ и отминах.
Такива неща днес.
Thursday, August 03, 2017
Защо е щастие
Седим със съседа - аз на балкона, той до него, клатим си - аз краката, той клоните, и ядем бонбони. Или поне аз. На един клон каца малко свраче. За втори път идва толкова близо и аз за втори път нямам подръка нищо подходящо за почерпка. Съседът е по-добър домакин. Черпи го с един от квартирантите, които закъсняват с наема. Сврачето хапва буболечката, полюлява се на клона и се връща в гнездото на покрива.
Съседът ме гъделичка по босите крака, качени на парапета. Нищо особено не се случва. Лято е. Август е. Щастие заради самото щастие е.
Такива неща днес.
Съседът ме гъделичка по босите крака, качени на парапета. Нищо особено не се случва. Лято е. Август е. Щастие заради самото щастие е.
Такива неща днес.
Subscribe to:
Posts (Atom)