Google Tag

Wednesday, November 29, 2017

Как е вашето очарование днес?

Влизам днес в аптеката, същата, в която аптекарките обсъждаха разпалено какво е Бог, и се нареждам на опашката. Чакащите са много - кашлят, подсмърчат, шушкат с рецепти. Който си е взел хапчетата, стои до вратата и се опакова с пъшкане преди да излезе на студа. Който му е ред на касите, като че нарочно си търси портмонето в чантата по десет минути или намира за какво да се заяде със служителките, или си изпуска първо шапката, докато я взима му падат покупките, а после на пода със звън се разпиляват монети. Всички пуфтят и се чумерят. Аптекарките сноват до хранилището и обратно и от лицата им лъха повече студ, отколкото би влязъл ако вратата на аптеката стои перманентно отворена.

В тази напрегната, ледена атмосфера влита с пъхтене нисичко чиче. Сваля ушанката, няколкото косъма на голото му теме щръкват жизнерадостно нагоре и той с широка усмивка се провиква:

- Здравейте, госпожи! Как е вашето очарование днес?

С очите си виждам как лицата на аптекарките се разтопяват, по дървените рафтове избиват зелени листа и млади пъпки. Усещам, че в помещението е топло. Клиентите ловко подават пари, чевръсто прибират покупките си и пожелават на всички хубав ден преди да излязат от аптеката.

Чичето си изчаква реда, купува каквото му трябва, разсмива едната аптекарка, прави комплимент на другата, нахлупва си ушанката и изчезва. И аз се прибирам. Много е студено, а пък вий сигурно щъкате навън по задачи и ви измръзват малките пръстчета на краката или палците на ръцете, та реших да ви попитам:

Как е вашето очарование днес?

Monday, November 13, 2017

Ластичността на бието, битието и човекът в търсене на смисъл

Представи си, отскоро си се захванал да правиш нещо, вложил си в него енергия, труд, време, вероятно пари и изведнъж се сещаш да питаш околните: "Абе аз това, дето го правя, има ли смисъл?". Някои те потупват окуражително по рамото, други ти казват: "Ко? Не!", трети добавят, че то по принцип нищо няма смисъл, всичкишеомрем и в тая държава нищо свястно не може да се направи.

Аз пък си мисля, че е малко сбъркано да питаш някой друг има ли смисъл това, което правиш. Какво точно питаш? За кого дали има смисъл? Ако за теб няма, защо си се хванал? Ако за другите няма, това вероятно е било видно много по-отрано. И проблемът всъщност не е има ли смисъл, няма ли, а че не задаваш правилните въпроси. Като например: "Къде е проблемът на това, което правя, че така е зациклило и не върви? Къде е и как да го поправя?"

После си напомням да не се разсейвам, връщам се към текста, който проверявам и прочитам следното изречение: "Битието е ластично".
Бре! Откъде в текст за рокли се взе таз длибока мисъл? Чета отново за всеки случай, само за да разбера, че за мен може битието да е ластично, но за други ластично е предимно бието. Което е добре - трябва да е спокоен човек, че няма да се удуши, ако кривне с няколко сантиметра от предварително определените мерки в търсене на смисъл.

Такива неща днес.



Saturday, November 11, 2017

Важните неща

Оглеждам критично съседа - съвсем е оплешивял, само на две - три места са му останали листа - и се сещам, че един немалък клон се беше отчупил от него в края на зимата. Навеждам се през прозореца, някъде в по-ниското беше светлият белег, а сега не го намирам.

- Помниш ли, момче, че пътят до пролетта ти костваше цял един клон? 

- Помня, разбира се, но вместо да се навеждаш да търсиш белег от рана, вдигни глава и погледни от другата страна на ствола - там, където избиха два нови клона. До другото лято ще пораснат толкова големи, че още поне една сойка и две свраки да си свият в тях гнезда. 

- Аха - извивам врат аз, за да направя каквото ми казва. А той ме успокоява: 
- Пий си млякото, все някой ден ще свикнеш и ти да виждаш важните неща. 

Такива неща днес. 

==============

А вие, ако искате, припомнете си колко е дълъг пътят до пролетта

Thursday, November 02, 2017

Уроци по устояване на вятъра

- Гледай сега - поклаща се съседът - огъваш леко само външните клони на короната, така че да не позволиш на вятъра да стигне до сърцевината ѝ, и щом му видиш гърба, пак се изправяш. Дали не е проява на малодушие? Не знам. Но така съхраняваш невредими всички буболечки, птици и техните яйца, които живеят в главата ти. Ако му се опънеш, той ще мине право през тебе, ще те изпочупи, ше ги разгони. Ако се огънеш много, ти сама ще се счупиш.

Хич не се вживявай - мърмори - докато помага на новодошлия кълвач да се намести на клона - тайната е в баланса. Айде сега, вдигни ръце, представи си, че си дърво и...

Съседът ме тренира как да устоявам на вятъра, след като снощи му споделих, че въздушните масите в главата ми усилено се придвижват от места с високо към места с ниско атмосферно налягане и положението е "Ах! Ох! Ех! Ама... Еееее....!"

Такива неща днес.