Tuesday, August 14, 2018

Как не беше развито производството на златни ябълки

В началото ламята била по-скоро вредител по овошките, при това не много разпространен. Хапвала веднъж годишно златна ябълка и през другото време хъркала в пещерата си. Добре, ама времената се променили. Пазачите на ябълката вече не идвали под дървото с хляб и лук в торбата, а с разни засукани манджи и гурме произведения в шарени кутии. И на нея ѝ се приискало нещо по така. Пюре от златни ябълки например. Ама откъде да намери повечко плодове, че да си направи? Тръгнала да търси из чуждите приказки. Намерила в една руска и в една на прибалтийските народи, но повече не успяла да събере и недоволна тръгнала да се прибира. По пътя обмисляла къде може да постави въпроса за недостатъчното производство на златни ябълки и кой би се наел да го стимулира. Героите на приказките, през които минавала гледали как бърчи чело, смръщва вежди, сумти и си мърмори и се уплашили. Вместо да се поинтересуват какво ѝ е, взели да ѝ предлагат дарове за омилостивяване. Ламята била добре възпитана и какво да прави, приела всички подаръци. Прибрала се в пещерата си заедно с пет принцеси, един сандък, в който живеела мечка, в мечката заек, в заека патица, в патицата златно яйце, в яйцето игла, а на върха ѝ животът на един от нейните съседи. Оказало се, че принцесите хич не ги бива да варят сладко, затова тя се заела с тази работа. Обелила ябълките, смачкала ги, добавила захар, бъркала с опашка до премаляване и когато сладкото било готово, хапнала и заспала. Принцесите събрали златните обелки, поделили си ги и всяка се върнала в царството си. Всички до една представили тайните си, неподходящи гаджета на своите бащи като спасители и избавители, като убийци на ламята, изпоженили се и заживели къде щастливо, къде не толкова. А ламята спала, спала, даже и не разбрала, че от вредител по овошките се е превърнала в унищожител на принцеси. Затова и никой не взел насериозно плана ѝ за повишаване производството на златни ябълки, и тая ниша остава неразработена и досега. Такива неща днес.

Wednesday, August 08, 2018

Тревога в градината на мама

Когато пристигаме, ленив разкош владее градината на мама.
Още на втория-третия ден от предните редици с цветя, тези най-близо до алеята, се понасят слухове за откъснати листа, за намачкани цветове - въобще за варварско отношение каквото не са понасяли от години. И най-притеснителното е, че повелителката на тяхната обетована земя като че ли не се интересува от проблема и се е съюзила с врага!

Дори безгрижният, лековат космос настръхва в подозрително очакване на бедствие. Той предава тревогата си на бръмбарите, които живеят в цветовете му на хотелски начала. Те пък я занасят на картофите, които я споделят с морковите, които я подхвърлят на краставиците, откъдето тя отскача чак до тагетиса, розите и смокинята в края на двора. На последната започват да ѝ капят плодовете от стреса. Ние ги събираме, изяждаме и така разбираме за възникналата критична ситуация.

Примамвам котките с паница мляко и малко наденички, назначавам ги за посланици на добра воля и ги разпращам из градината със следното съобщение:

"Расти, цъфти и давай плод в мир, зелени народе. Дон Фелипе все още не може да ходи без чужда помощ."

Спестявам им, че след месец-два това все пак ще се случи и се надявам на успешен съюз с есента.

Такива неща тези дни.