Sunday, January 21, 2018

От лайфстайл до лайфстайл или съседът и кокошките

- Защо гониш синигерите, сойките и гълъбите, момче? Оставила съм им закуска, какво само се драчиш и не им даваш да кацнат? - мъмря аз съседа, събирам разпилени трохи и зърна и се опитвам да примамя птиците да хапнат.
- Сменям концепцията - гордо ми обяснява той. - Ще се насоча към по-практичен лайфстайл, тъкмо да съм ти полезен и на тебе. От днес вече не искам тия пилци да скачат по мен, ще помисля какво да направя, така че да привлека кокошки да кацат по клоните ми.
- Аха! - почесвам се аз. Чудя се как деликатно да му обясня, хем така, че да ме чуе и разбере, че за лайфстайла на едни са необходими само кокошки, а лайфстайла на други включва общуване със синигерите и сойките, и прогонването на всяко пернато е заплаха за съществуването на летенето.

Такива неща днес. 

Wednesday, January 17, 2018

Стопяването на леда

Понякога поглежда през прозореца навън, към сивото, мъгливо нищо, обгърнало дома ѝ и вижда смътни очертания на кораби, заседнали в леда. Един, два, три.

- Корабите! - прошепва полугласно всеки път и се любува на непотребната им във момента сила, на окованата им в ледени вериги мощ. После продължава изпълнения си с незначителни задачи ден. Трябва да се почисти, сготви, да се измият стъклата на прозорците и огледалото - за да е сигурна, че няма да пропусне първите знаци, че мъглата се повдига, че ледовете се топят и корабите освобождават място, на което да пристигне пролетта.

- Къщата! - разочаровано възкликва екипажът всяка сутрин след като е погледнал с надежда през люковете на каютите. После отива да лъска и да мие кораба - да е готов за плаване, ако... когато...

Никому не хрумва да тръгне през мъглата, към къщата или към някой от корабите, за да помогне с нетърпеливите си стъпки за стопяването на леда.

Thursday, January 11, 2018

Кризите на сезона

- Искам истински живот с вас! Писна ми от тази виртуална реалност! - извива се съседът така, че синигерите не смеят да кацнат на него.
- Какво ти става, бе момче? - подръпвам го за клона. - Май мръсният въздух ти дойде в повече?

Не била такава работата, ломоти сърцераздирателно съседът. Не искал вече само през прозореца да наднича в креватчето на младежа, нито да си говорим с ръце и клони през стъклото, когато е студено. Искал да слезем долу и да вържем люлка, и да се облегна на ствола му да четем книга, и да погалим грапавата му кора, да се запознаем с мравките, дето имат кооперация наблизо, и въобще имал нужда от истинско общуване, от истински живот.

- Всичко, което изпитваш е истинско за теб, дори да е лъжа за другите - успокоявам го аз. Уверявам го, че връзката ни е сериозна и да, реално съществуваща, че щом стане топло ще слезем долу при него, а у дома прозорецът ще е отворен по цял ден. Пия чай, гледам Филип, който се стряска в съня си, размахва ръце срещу своите бебешки безпокойства и си мисля за кризите на зимата, лятото, пролетта и есента.

Такива неща днес.

Friday, January 05, 2018

За едно кожено палто

Съседът се превива от смях, защото два синигера го гъделичкат по клоните с подскоците си. 
- Тази сутрин видях жена с кожено палто да рови в кофата за боклук, сигурно нещо е изхвърлила по погрешка - казвам аз, докато им роня трохите за закуска. 
- Не, клошарка е - отвръща съседът поуспокоен. Пернатите вече са на перваза, грабват по някоя троха, отлитат бързо с нея, да не им вземе някой съкровището, и после се връщат за нова. 
- По какво позна - питам, да не би да се върти наоколо, а аз да не съм я забелязала досега? 
- А не, по палтото - свива клони съседът и потъва в мълчание. 

Такива неща днес. 

Saturday, December 30, 2017

Следколедна украса

- Защо си украсила така тия части от дърво - сумти и се поклаща пред прозореца съседът, - а на мен дори една пуканка не си ми вързала с червен конец за клоните? - Защото това е флирт с непознат, драги, ако няма свежест и блясък, се обезсмисля. А теб те познавам и сгърчен от любовните игри със зимата, и като пъпчив тийнейджър, и позеленял от завист, и когато си с нов летен парфюм, и щом решиш да се включиш в есенния карнавал. И грозен си красив за мен, така че с теб просто празнуваме други празници. - Хм, хм - оставя ми съседът две съсухрени, кафяви листа на перваза. Аз ги взимам, слагам ги на елхата като украса и всички заедно пием чай. Такива неща днес.

Sunday, December 10, 2017

Целува ли го или ...

Откакто съм се прибрала не съм имала време за съседа. Влизам сутринта в кухнята да го поздравя и виждам на перваза на прозореца два гълъба. Единият протяга шия и докосва с човка човката на другия. 

"Целува го" - си помислям първо. 
"Взима му последната троха от устата" - е второто, което ми хрумва. 

Поглеждам към Филип - роден само преди седем дни, най-новият член на нашето семейство, и решавам категорично: 

"Целува го."

После оставям мъника в креватчето и се връщам да нароня още трохи по перваза. За всеки случай. 

Такива неща днес. 

Wednesday, November 29, 2017

Как е вашето очарование днес?

Влизам днес в аптеката, същата, в която аптекарките обсъждаха разпалено какво е Бог, и се нареждам на опашката. Чакащите са много - кашлят, подсмърчат, шушкат с рецепти. Който си е взел хапчетата, стои до вратата и се опакова с пъшкане преди да излезе на студа. Който му е ред на касите, като че нарочно си търси портмонето в чантата по десет минути или намира за какво да се заяде със служителките, или си изпуска първо шапката, докато я взима му падат покупките, а после на пода със звън се разпиляват монети. Всички пуфтят и се чумерят. Аптекарките сноват до хранилището и обратно и от лицата им лъха повече студ, отколкото би влязъл ако вратата на аптеката стои перманентно отворена.

В тази напрегната, ледена атмосфера влита с пъхтене нисичко чиче. Сваля ушанката, няколкото косъма на голото му теме щръкват жизнерадостно нагоре и той с широка усмивка се провиква:

- Здравейте, госпожи! Как е вашето очарование днес?

С очите си виждам как лицата на аптекарките се разтопяват, по дървените рафтове избиват зелени листа и млади пъпки. Усещам, че в помещението е топло. Клиентите ловко подават пари, чевръсто прибират покупките си и пожелават на всички хубав ден преди да излязат от аптеката.

Чичето си изчаква реда, купува каквото му трябва, разсмива едната аптекарка, прави комплимент на другата, нахлупва си ушанката и изчезва. И аз се прибирам. Много е студено, а пък вий сигурно щъкате навън по задачи и ви измръзват малките пръстчета на краката или палците на ръцете, та реших да ви попитам:

Как е вашето очарование днес?