Tuesday, August 06, 2019

Ода за гръцките баби

Гръцките баби, о! гръцките баби! Приличат на внезапно раздвижили се корени на стари дървета с характер на поогладени от морето камъни.

Първо ме гледат недружелюбно, докато аз ръкомахам и подскачам с писъци, възторжени, срещу гигантска жълто-лилава медуза. После ми се притичват на помощ, защото объркват възторга ми със страх и най-накрая загребват в шепа огромната медуза и ми дават да я пипна, докато ми казват името ѝ – скифозоа. После размахват плавници, отдалечават се със смях и бъбрят нещо помежду си. Изпращам поостарелите русалки, повтаряйки "скуфоза, скуфоза" и една се провиква към мен: “Скифозаааа!”

Вечер други горгони – с черни рокли без ръкави и ръце, отрупани с пръстени – сядат в ресторанта на пристанището. Поръчват си каламарес и бира, палят цигари и бъбрят, спорят, вълнуват се. Аха да съжаля, че не разбирам за какво и в речта им долавям познати думи – гьозум, томатя. Кулинарните въпроси винаги са сериозни въпроси, отчасти на тях се крепи всяка семейна митология.

Бих искала като порасна, след години, да съм гръцка баба – корен, камък, русалка, горгона и добра готвачка, която хваща медузи с голи ръце.

Такива неща напоследък.

Thursday, August 01, 2019

Хабер от морето

В ранния следобед вятърът взе маса от малката таверна на плажа и я изпрати по вълните - хабер за някой гладен и жаден на отсрещния бряг. Сега е вечер, седим в Древен Коринт, сам сами в хотела на едни австралийци. Овце поблейваха допреди малко под терасата. Идеалистично настроени цикади се самоубиват в стремежа си да стигнат светлината, пробивайки пластмасовия абажур на лампата. Чува се как портокалите падат от дърветата в съседния двор. Понеже морето е далече, гледам небето, докато австралийците разказват за тяхната приятелка от България, "много красива жена", и се чудя пристигнал ли е хаберът, кой го е получил, успял ли е да го разчете.

Такива неща днес.

Ятото на любовта и лятото

Има едно място, на което се събират всички влюбени гръцки тийнейджъри - плажът на Каламата. Извират отвсякъде - групички нервно хихикащи момичета, сподиряни от групички наперени момчета; двойки, които още не знаят, че са двойки - тя се смее непрекъснато и замята коси, той я докосва леко по рамото, тя подскача и се озовават в случайна, секундна прегръдка; двойки - които вече знаят, че са двойки - цеуват се във водата, после играят федербал и пак се целуват; двойки, които още не знаят, че скоро ще престанат да са двойки - той нещо ѝ говори, тя се цупи, въздиша, гледа настрани. Току-що влезли в пубертета, почти излизащи от него, негримирани, неопитни, несигурни, незабелязващи нищо наоколо, погълнати един от друг, безсмъртно щастливи момчета и момичета.
Никога не съм виждала толкова много накуп, единствените, които могат да останат по-дълго в този напълно лишен от чар град.

Аз съм далеч от пубертета и вече съвсем близо до част от лекция първа по Античен театър - Епидавъра.

Но още си мисля за ятото на любовта и лятото, което пътешества и гнезди на странни места.

Такива неща днес.

Wednesday, July 03, 2019

Насред дребните човешки грижи

Живот кипи около нашата скромна кула. Гледаш го - сив блок, скрит между дърветата, тих и незабележим. А около него - какви страсти се вихрят, какви скандали се разразяват, какви мистерии се размистерват, то не е за разправяне. Ама не съм от тях, таквиз работи не мога да запазя само за себе си.

Значи вчера сутрин две свраки се сбиха с една гарга. Дошла да зобе неправомерно череши от тяхното дърво! Искат ѝ да покаже разрешително - тя повдига високомерно едното си крило, почесва се и нищо. Съветват я да се оттегли - тя подскача на едно място, клати клона, череши се посипват по земята, търпят загуби двете домакини! Изнервят се, скачат заплашително към нея, аха да я чукнат по главата - гаргата мушна две череши в човеката си и отлетя. Даже успя нещо да им изграчи с пълна уста! Невъзпитана работа.


Следобедът пък един кос се заврял в бора и не мърда. Жив ли е, умрял ли е, има ли нужда от помощ - не е ясно. Не шава, не пее, само едното му око блещука баш срещу мене. Гледа ме как ям ябълка, докато ми стана неудобно и му оставих едно парче на перваза. Жив се оказа, че и гладен! Ама не поиска да се запознаем, яде и се омете без да ми обърне повече внимание.

За врабчето, дето живее над нас и отглежда не-знам-колко-на-брой-дечица-но-звучат-като-десетки няма да ви разказвам сега. То има имуществен спор с два гълъба и една гугутка - кой притежава синия шкаф на нашата тераса - и още обмислям как деликатно да се намеся.

Такива неща насред града, насред жегата, насред дребните човешки грижи. 

Thursday, June 27, 2019

Някоя друга неделя

В първата неделя от месец май, в 16:45 следобед, в небето над София се появи ангел. Групи от хора, които се разхождаха в парковете на града по това време се дърпаха един друг за ръкава и сочеха нагоре: „Виж, виж! Ангел!“ или „Гледай бе, как прилича на ангел тоя облак!“. Някои извадиха телефоните си и го снимаха. По-бързите веднага пуснаха снимките във Фейсбук и под тях до вечерта се заформиха цели дискусии. Имаше скептици, които си признаха, че са видели ангела, но веднага са решили, че си внушават. Но сега, нали, чуждата снимка ги е убедила в противното. По-приключенски настроените питаха проследил ли е някой накъде е отлетял ангелът. Почитателите на науката разказваха с подробности за различните форми на облаците.  Религиозните тържествуваха, че Бог най-сетне е изпратил миролюбиво предупреждение да се живее по неговите повели.

Няколко възрастни госпожи се обадиха в полицията. Дежурните учтиво приеха сигналите за поява на ангел в небето над София и забравиха за тях. От прозорците на полицейските управления не се виждаше толкова нависоко.

Една майка с малко дете, буташе намусено количката към къщи, като се опитваше да не гледа към съпруга си. Той вървеше малко след тях, тъжен и ядосан. За да им олекне и двамата погледнаха към небето точно в 16:45. Тя реши, че не всичко е толкова черно, колкото ѝ изглежда. Той – че ще е по-внимателен и няма смисъл да губят в караници малкото време, което прекарват заедно.

Дядо, стиснал силно едва кретащата си жена за ръка, помисли, че това е знак – ще си идат заедно с бабата, няма да се мъчат по сами. Тя пък реши, че ангелът идва за нея, но изглежда слабичък, та слава богу, ще остави любимия ѝ да се порадва още малко на живота – нали е здрав.

Децата спряха да се карат, да се бият, да реват. Подскачаха, сочеха нагоре и викаха „Крокодил с крила! Крокодил с крила!“. Най-малките нищо не викаха, но разтегляха устни и показваха едва наболи зъби за радост на баби и майки.

Мъжете пред кварталните магазинчета за алкохол използваха появата му, за да изпият по още една бира. Учудващо, ничия жена не са намуси,че мъжът ѝ се прибира късно и всички до една приеха спокойно репликата „Забавих се, щото следихме ангела.“

Отначало ангелът, който не беше съвсем сигурен ангел ли е или облак, се удиви, че толкова софиянци вдигат глава към небето по едно и също време. После цялото това внимание му вдъхна самоувереност и той наистина разпери крила. Чувстваше се лек, полезен и щастлив. Беше готов да прави още и още добрини на хората, които вдигаха глави към него, снимаха го, въздишаха и се усмихваха.

Но започна да притъмнява. Неделята беше към края си. Децата трябваше да се изкъпят, дрехите за утрешния ден да се изгладят. Скоро щеше да дойде време за новините и вечерята. Всички щяха да си легнат рано, за да успеят да станат навреме и да отидат на работа.

Колкото повече прозорци светваха, толкова повече избледняваше ангелът. Тялото му се разкъсваше и перата от ангелските крила падаха по покривите на кооперациите. Тогава някой от обитателите подхващаше пак темата за необяснимото явление. После се стъмни съвсем. Децата заспаха, градът утихна и в небето не остана нито един облак.

На следващия ден два вестника излязоха със сензационни материали за знамението и спасителната мисия, с която ангелът е пратен в София, като разбира се, запазиха анонимността на източниците си. За съжаление беше понеделник – ден, който хората смятаха неподходящ за зяпане към небето. Затова нито един облак не успя да се превърне в ангел и спасението се отложи за някоя друга неделя.

Sunday, June 16, 2019

Да гледаш едно дърво в очите

Не си обещахме със съседа, че ще се видим пак. Не си припомнихме през последните ни вечери заедно първите дни на нашето познанство: когато се нанесохме, а той се кекерчеше гол-голеничък на прозореца, нали беше есен; първите стъпки на сближаване; калинките, които пият кафе от дъното на моята чаша; синигерите, сойките, свраките, гълъбите - всички пернати обитатели, които живееха у съседа, но идваха на закуска у нас; любовните му терзания зиме и лете; моите безпокойства и горещи чаши черен чай. Сбогувахме се мълчаливо. Сега подреждам и се оглеждам - да видя кои са новите съседи (три череши, два бора, една малко нервна джанка, няколко дървета с неустановена самоличност и гнездо, пълно с малки врабчета), да им се представя. Пък като ми стане много мъчно се подсещам - имала съм щастието да гледам с години едно дърво в очите и да си говорим. Какво повече? Таквиа неща днес.

Monday, June 03, 2019

Среща с калинка и синигер

Синигер кацва и се залюлява на един от клоните на съседа. Отгоре му се посипват капки и той с радостно цвърчене подлага крила под водата, почесва се под тях с човка, измива се и отлита. Последният му възторжен чурулик кара съседа да потрепери целия и няколко калинки се изсипват на перваза на прозореца. Накъдето и да са тръгнали, първо ще трябва да пообиколят кухнята и после да преценят объркали ли са се или случайността ги е отвела където им е нужно да бъдат.
Минавам само да кажа, ако някой има среща с калинка, да си вземе едно кафе и да се отпусне на близката, немного мокра пейк - дамата ще позакъснее. Ако пък срещата ви е със синигер, бъдете спокойни - в добро настроение е.

Такива неща днес.

Thursday, May 23, 2019

Време за чаша чай

- Нямам време - тросвам се аз на съседа.
- Добре - съгласява се той - седни тогава да изпием само по един чай и да се запознаеш с новите ми квартиранти. Крещят от сутринта и не могат да се разберат старото, изоставено от други, гнездо ли да ползват, или да си направят ново.
Отварям прозореца и крещя на птиците: "Ново, ново! Понякога просто е дошло време да е ново!"
Погалвам съседа, пошушвам му, че прилича на огромна зелена болонка и докато той се тресе от смях, пощипвам малко от времето за стари и малко от времето за нови неща, събирам го на топка и с него си правя втора чаша чай.
Такива неща днес.