Thursday, February 20, 2020

Как си печелиш свободата

До Бялата кула в Солун стои една информационна табела, която разказва цялата ѝ история. Включително как била червена от кръв и черна от мръсотия, когато в нея се помещавал затворът. Не помня през коя година, директорът обещал на един от затворниците, че ще го освободи, ако пребоядиса кулата бяла. И човекът се съгласил. Пребоядисал я и си спечелил свободата.
Седяхме ние в подножието на кулата, измервахме я с поглед, цъкахме. Два въпроса не ми дават мира оттогава. Колко е била мръсна тая кула всъщност, че да обещаят на един човек да го освободят, ако я изчисти и боядиса сам? И! Как измерваш кога си изчистил и боядисал твоята лична кула, за да си спечелиш свободата?

Такива неща днес.

Friday, February 14, 2020

Какво е любовта

На покрива на нашата и отсрещната кооперация живеят много гълъби. Затова, ако искаш да си ползваш терасата, трябва да я чистиш и миеш редовно. Не помагат монтираните изкуствени гарги, навързаните като знамена найлонови торбички и овесените на връвчица, блещукащи дискове.
Тази сутрин виждам как лелята от отсрещната кооперация излиза на балкона с някаква чиния, хвърля трохи и останки от храна на съседния балкон и всички гълъби се скупчват на него. Тя се обръща и си влиза в стаята. Преди малко я виждам отново, показала се е на балконската врата, ръкомаха ядосано и гони гълъбите, накацали по собствения ѝ балкон.
Нещо такова е любовта - трябва да чистиш и подреждаш редовно, ако искаш да си я ползваш и да ти е приятно. И тя задължително се връща да ти напомни за себе си по неприятен начин, ако само я залъгваш, че се грижиш за нея.

Такива неща днес.

Wednesday, February 05, 2020

Кой прави най-хубава пача

На пазара в Солун свински глави висят на ченгели, климат към минувачите с очи като цепки и се усмихват. Под техния благосклонен поглед продавачи ни приканват да си купим прясна риба, да пробваме сиренето, да си вземем маслини, сладки, ядки, апетитна халва, нарязана като торта. Женски гласове ми шушнат, че мога да си купя невидени другаде обувки, чанти, блузи, сигурно не разбирам от мода, щом така се дърпам. - Сигурно е - уверявам ги.

Майсторът столар не ми обръща внимание, аз съм тая, дето се заплесва по изящните му творения. По-надолу - ателие за литографии, аха да си поговорим с жената в ателието, ама не посмяваме да си сложим оковите на езика, усмихваме си се и се оттегляме - тя навътре, при работната си маса, аз навън - към следващата пазарска уличка.

Леля на почтена възраст пие кафе на малка масичка между сергиите и натуриите. Стиснала е ръце между коленете, толкова е тясно, но пък порцелановата ѝ чаша е изрисувана цялата със сини цветчета. Има хора, дето умеят всеки сезон да превърнат в пролет. - Има, има - кимат доволно свинските глави - точно те правят най-хубава пача.

Аз пача не обичам, затова вероятно и никакво прозрение от тая разходка из солунския пазар не родих. Но ми се стори важно да се има предвид прасешкото мнение по кулинарните въпроси със свинско, освен всички останали новини.

Такива неща тези дни.

Friday, January 31, 2020

Приятен мартенски предиобяд според планетите

Целият квартал мирише на мекици. Синигерите са се сбрали на съвет под балкона ни и разгорещено обсъждат дали да следват уханието и да си изпросят една-две от бабата от отсрещната кооперация или да изчакат внучката да слезе в беседката на двора с мекица в ръка и да я поухажват. Кълвачът новодомец се обажда възмутено от съседното дърво: "Та-та-та-така не може! Тря-тря-трябва да се работи! Та-та-та-тарикати!" Отдолу котките го гледат, подсмихват се и се облизват. Коли ручат, деца реват, баби бутат пазарски колички с туби от минерална вода. В шивашко ателие "Вселена" жените носят пролетните рокли - да им ги поразширят, а във фризьорския салон обсъждат Риби в Рак или Телец в... зодията се губи в рученето на сешоара. Потъват важните въпроси в маловажните, отрязват ги, сушат ги, къдрят ги, изправят ги и после, който не работи може да яде, а ако може да работи, по-добре е да работи повече. Според планетите нещата винаги и всякак се развиват на добре.

Такива неща днес в приятен, мартенски предиобяд.

Monday, December 09, 2019

Зимата продължава

Отиваме ние на гости на съседи в стария ни блок и аз веднага щръквам на терасата. Ето го съседът! Пораснал е малко или просто си е прибрал клоните от прозореца. Наоколо, ни помен от синигерите с дебели дупета, които обикновено подскачат по олисялата му глава и разведряват обстановката. - Все така хубав си - подкачам го аз. - Все така  се страхуваш да се оставиш на момента, ако си тъжна или притеснена и го задушаваш с излишно бъбрене - не ми остава длъжен той. Стоим известно време мълчаливо и си се радваме. После зимата продължава.

Такива неща тези дни.

Tuesday, August 06, 2019

Ода за гръцките баби

Гръцките баби, о! гръцките баби! Приличат на внезапно раздвижили се корени на стари дървета с характер на поогладени от морето камъни.

Първо ме гледат недружелюбно, докато аз ръкомахам и подскачам с писъци, възторжени, срещу гигантска жълто-лилава медуза. После ми се притичват на помощ, защото объркват възторга ми със страх и най-накрая загребват в шепа огромната медуза и ми дават да я пипна, докато ми казват името ѝ – скифозоа. После размахват плавници, отдалечават се със смях и бъбрят нещо помежду си. Изпращам поостарелите русалки, повтаряйки "скуфоза, скуфоза" и една се провиква към мен: “Скифозаааа!”

Вечер други горгони – с черни рокли без ръкави и ръце, отрупани с пръстени – сядат в ресторанта на пристанището. Поръчват си каламарес и бира, палят цигари и бъбрят, спорят, вълнуват се. Аха да съжаля, че не разбирам за какво и в речта им долавям познати думи – гьозум, томатя. Кулинарните въпроси винаги са сериозни въпроси, отчасти на тях се крепи всяка семейна митология.

Бих искала като порасна, след години, да съм гръцка баба – корен, камък, русалка, горгона и добра готвачка, която хваща медузи с голи ръце.

Такива неща напоследък.

Thursday, August 01, 2019

Хабер от морето

В ранния следобед вятърът взе маса от малката таверна на плажа и я изпрати по вълните - хабер за някой гладен и жаден на отсрещния бряг. Сега е вечер, седим в Древен Коринт, сам сами в хотела на едни австралийци. Овце поблейваха допреди малко под терасата. Идеалистично настроени цикади се самоубиват в стремежа си да стигнат светлината, пробивайки пластмасовия абажур на лампата. Чува се как портокалите падат от дърветата в съседния двор. Понеже морето е далече, гледам небето, докато австралийците разказват за тяхната приятелка от България, "много красива жена", и се чудя пристигнал ли е хаберът, кой го е получил, успял ли е да го разчете.

Такива неща днес.

Ятото на любовта и лятото

Има едно място, на което се събират всички влюбени гръцки тийнейджъри - плажът на Каламата. Извират отвсякъде - групички нервно хихикащи момичета, сподиряни от групички наперени момчета; двойки, които още не знаят, че са двойки - тя се смее непрекъснато и замята коси, той я докосва леко по рамото, тя подскача и се озовават в случайна, секундна прегръдка; двойки - които вече знаят, че са двойки - цеуват се във водата, после играят федербал и пак се целуват; двойки, които още не знаят, че скоро ще престанат да са двойки - той нещо ѝ говори, тя се цупи, въздиша, гледа настрани. Току-що влезли в пубертета, почти излизащи от него, негримирани, неопитни, несигурни, незабелязващи нищо наоколо, погълнати един от друг, безсмъртно щастливи момчета и момичета.
Никога не съм виждала толкова много накуп, единствените, които могат да останат по-дълго в този напълно лишен от чар град.

Аз съм далеч от пубертета и вече съвсем близо до част от лекция първа по Античен театър - Епидавъра.

Но още си мисля за ятото на любовта и лятото, което пътешества и гнезди на странни места.

Такива неща днес.