Monday, June 04, 2018

Няколко версии за удавниците в купата с таратор

Тази нощ две калинки са се удавили в забравения на масата таратор. Той я е поканил на романтична разходка по перваза на прозореца. После са видели голямата червена купа. "Гигантска калинка, паднала по гръб - вероятно си е казал той. - Удобен случай да се представя като герой в очите на любимата. Ще помогна на горкото същество!" и двамата са изминали дългия път от прозореца, през жълтата земя (паркета), синята планина (крака на масата) и оранжевата равнина (покривката). Стигнали са до гигантската калинка, изпаднала в беда, покатерили са се по нея. "Бягай! Капан!" - извикал е той, но е било вече късно и двамата са цопнали в таратора. Или пък тя е видяла купата първа и е решила да го изпита. "Можеш ли да ме преведеш през шарените земи чак до червената?" и той се е съгласил. Стигнали са до купата, миризмата на таратора ги е упоила и докато са падали безпомощно в него, той си е мислел: "А можех по-рано тази вечер просто да ѝ предложа да се омъжи за мен". От нея се е чуло само едно тъничко "Ах!" и после "блъб" и никой не може да каже съжалила ли е за каприза си, или си е помислила: "Какъв трагичен и красив завършек на нашата любов, като в роман!". Може би истината е съвсем друга. Може би изобщо не са били двойка влюбени, а двама наперени младежи, отдали се на приключения. Или старци, тръгнали да търсят изгубения си син - някоя сойка им е казала, че последно го е видяла да върви по посока на кухненския прозорец, докато се е облизвала след вкусния обяд. Догадките са хиляди. От човешка гледна точка единственото сигурно е, че две калинки са загубили живота си поради немарливост на домакинята, забравила да прибере таратора в хладилника. Всички оцелели след трагедията обитатели на кухнята и на главата на съседа са съгласни за едно - от сутринта навсякъде мирише на липа и обичайното ежедневие е невъзможно. Такива неща днес.

Thursday, May 31, 2018

Нещо ми убягва

Седим с дон Фелипе на терасата и той се опитва да ми бръкне в устата, за да разбере къде държа думите. Подозирам, че особено се интересува от дългата версия на "Рано ранила Мецана...".
Междувременно съседът се занася с две сойки и се опитва да ги накара да се преместят в празното гнездо в клоните му. Неудобно е така някак, за първа година без квартиранти. После дон Фелипе лови капки в банята, а съседът въздиша тежко (сойките отлетяха), лови въздишките и ги окачва по листата си.
В крайна сметка и двамата се кротват. Единият в леглото, а другият до кухненския прозорец, за да си говорим, докато шетам.
Само аз не се опитвам да уловя нищо. Седя, гледам, слушам, възхищавам се и от време на време въздишам, защото колкото и да е пълен животът, знам със сигурност, че нещо ми убягва.
Такива неща днес.

Saturday, May 19, 2018

Защо мечките спят през зимата

За да могат да се справят с всички вълнения, емоции и впечатления, които са натрупали през останалите сезони.

Такива неща днес.

Thursday, May 03, 2018

Смяна на зимната кожа с пролетна

Има един ден, в който забелязваш, че времето между 17 и 21 часа се разтяга и сякаш побира в себе си още цял един ден. Това, разбира се, ако нямаш да вършиш хиляда неща, а си в парка или небрежно си се отпуснал на дивана и обясняваш, че зайчето казва "хруп-хруп-хруп", защото непрекъснато хрупа моркови. (Проблемът с жирафа, охлюва и костенурките остава - те са възпитани и ядат безшумно.)

Та в този ден, без значение дали съседът тайнствено мълчи и само поклаща зелени букли, или шушка и бърбори без почивка; независимо дали е слънчево или времето е мускуриво и докато дъждът умие очите на деня, той вземе, че си изцапа устата, неволно и противоестествено дори, напук на всичките си грижи и въжделения, се чувстваш лек, щастлив и малко се вълнуваш. Чудиш се защо и изведнъж се сещаш, че е началото на май, което обяснява всичко. Май без да забележиш си съблякъл зимната си кожа и си се пременил с пролетна. 

Такива неща днес. 

Sunday, April 15, 2018

Късогледи извинения

Докато сваря да поговоря със съседа, защото забелязах, че се е опъпчил, а помня, че пубертетът е тежко време (въпреки че вероятно е тийнейджър, който се радва на пъпките си), той вече се разлистил. Забелязах го чак когато днес дон Фелипе се разпищя от изумление пред огромното зелено нещо, надничащо в прозореца.
Вечерта излязох при него на терасата.

- Шшшхшшмуууушшхссшшш - посрещна ме той. - Не си намирай извинения, че минаваш през дните със затворени очи, някой ден ще поискаш да ги отвориш и даже няма да разбереш, че не можеш.

- Влезе ми прашинка в окото - измърморих аз, влязох да си промия лещата и го оставих блажено ухилен да се прегръща с тъмнината.

Такива неща днес.

Wednesday, March 14, 2018

Да се подарим на пролетта

Вчера сутрин съседът, накичен с бисери и диаманти, се фръцна пред прозореца, спомена, че нощният дъжд бил много щедър и хукна да пресреща пролетта. Бил подходящият момент да я омае, да я очарова с блясък и богатство, та този път да цъфне първи, а не да се свива почти до средата на април, ако не и по-нататък, като пъпчив тийнейджър на танцова забава. 

Днес излизаме с дон Фелипе на терасата да пием чай, сядаме на шезлонга, увиваме се в одеялото и съседът провесва нещастен клон до нас. Носел се слух, че е много сериозно това момиче - пролетта, неподкупно, с принципи. И той се отказал да я гони, и без друго по пътя прахосал всичките си бижута. 

Така е, съгласявам се аз. После му напомням, че ако те е грижа за някого, това, което му подаряваш обикновено не са неща и тримата потъваме в безмълвно очакване да пораснем, да ни дойде акъл и смелост да се подарим на пролетта. 

Thursday, March 08, 2018

Мемоари на незнайното старче

Две старчета стоят на тротоара и нещо заговорничат. Едното е облечено с избеляла бежова канадка и носи каскет. Другото е с дълго сиво палто и поомачкано бомбе. Явно бързо постигат сговор, защото съм още сравнително далеч, когато старчето с канадката леко се отдалечава и вдига към очите си очукан фотоапарат. Старчето с бомбето вади наръч изписани листове от чантата си и застава под едно дърво в лек профил. Отпуска ръка, така че ръкописът да излезе на преден план и замислено свежда поглед към него. Старчето с канадката щраква веднъж, после втори път и доволно се запътва към модела си.
Аз ги подминавам и си мисля, че ей такава снимка - на момента, в който двамата правят снимката - би трябвало да стои на задната корица на "Мемоари на незнайното старче".

Такива неща вчера.