Monday, May 16, 2022

"Тате-тате-виж!", "Да-тате." и трамваят

„Тате-тате-виж!“ е облечен с тениска и панталони на динозаври. Гони гълъбите по площада, показва на баща си как се ритат листа, как може да скача до небето и че облаците приличат на крокодил-куче-кон-чудовище. Превъзбуден е малко – работен ден е, той е здрав, не е на градина и е с баща си в центъра.

„Да-тате.“ чете нещо важно на телефона. Вероятно войната-газа-инфлацията-правителството-колата-футбола-фейсбук-мейл-от-шефа. Идва трамваят. Той протяга ръка, „Тате-тате-виж!“ се хваща и докато крещи „Сииин! Син еее!“ се качва. Вратите се затварят. Отнасят ги нанякъде. На площада оставаме зяпачи, бързащи и обичайно угрижени хора. Над нас стоят и чакат крокодил-куче-кон-чудовище. Не ни забелязват. После небесният трамвай ги отнася.

Такива неща днес.


Wednesday, May 11, 2022

Ламята и най-малкият брат

 Големият и средният брат не успели да опазят златната ябълка, защото заспали. Най-малкият брат бил фрийлансър. Решил да оползотвори времето вместо просто да чака нещо да се случи и си взел лаптопа - да работи, докато дойде ламята. 

Когато тя се появила, бил свеж като краставичка и леко набрал на един клиент, който искал да му промени заданието в движение. 

- Ти договор за купуване на земеделска продукция имаш ли? Капаро платила ли си? В какви срокове искаш да ти се издават златните ябълки? Всичко уточнено ли е? 

- Н-не - заекнала ламята. 

- Тогава с теб няма да работя, аман от клиенти, дето не знаят какво искат! - тръшнал капака на лаптопа, откъснал ябълката и си тръгнал към къщи. 

Ламята пък отишла да чака да отворят библиотеката, за да потърси в речника множеството непознати думи, с които я залял младежът.  Тя била коректна ламя, искала всичко да е както трябва, просто никой не ѝ бил казал как трябва всъщност. 

Такива неща днес.

Monday, February 14, 2022

Как изглежда любовта

 В подлеза на хотел "Плиска", пред двата цветарски магазина, са изнесени десетки кофи с рози и лалета. Щендери и витрини са накичени с разкошно аранжирани букети. Вървиш и главата ти се замайва от цвят и аромат. 

Цветарите си подхвърлят неразбираеми за простосмъртните закачки, суетят се около видимо объркани мъже, стиснали портфейлите си в ръка и им помагат да изберат как да изразят любовта си. 

- На колко е години? - усмихва се под мустак циганинът от цветарския до стълбите срещу едричко, може-би-момче с шапка, маска и ръкавици. 

- Дамата съпруга ли ви е? - подпитва внимателно русата цветарка от магазина в средата на подлеза господин със сив костюм и тежко палто. 

- Вземи, баба, кокичета за мама - провиква се бабата с петте връзки кокичета в другия край на подлеза към едно учениче. 

След цялото бъбрене, жужене, суетене, усмивки, пристъпяне от крак на крак, червено-оранжеви вълни от цветя, всеки грабва букета си и излиза от подлеза. А там, насред сивия площад, таман до нахиления и в делник, и в празник Радой Ралин, две циганки са пуснали музика и танцуват, стиснали по един наръч червени балони във формата на сърца. Вали сняг, фучат коли, хора излизат с торби от "Била"-та. 

И си викам "Любовта, тая добре възпитана госпожа, която понякога се държи като разпасана госпожица, трябва да е с кожа бяла като сняг, устни алени като рози или като червени балони в снега и коса сива като обикновен делничен ден." 


Такива неща днес. 

Friday, February 11, 2022

Център за пътуване във времето

 Вървя си аз покрай градинката на "Кристал" и какво да видя - висок човечец с бежов по-скоро-шлифер-отколкото-палто и синьо таке спира уверено пред оцелял монетен телефон, пуска стотинка, набира, изчаква малко - ту-туут - и започва да говори! Надявам се, че от другата страна търсеният човек наистина е вдигнал слушалката на домашния си телефон и му отговаря. Хубаво би било. 

Може би трябва, за всеки случай, да се запише съобщение и да се пуска автоматично всеки път, когато някой се опита да набере несъществуващ вече номер на отдавна изхвърлен домашен телефон. Вместо женски глас, който информира дежурно "Номерът не съществува.", новината да се съобщава по-внимателно. 

Например с топъл глас и усмивка един щастлив човек да казва: "Добър ден, вие се свързахте с център за пътуване във времето. Не затваряйте, вашето обаждане е важно за нас. На места е облачно, на места е слънчево и всички стари телефони, с непроведени по тях разговори все още съществуват някъде. Бъдете спокойни рано или късно, който трябва ще отговори на вашето обаждане. Ослушвайте се за птичи песни, специални изгреви и залези и малки изненади насред делничните дни. Благодарим ви."

Такива неща днес.

Tuesday, November 16, 2021

Бледолилави хризантеми в градината на мама

 Селският пейзаж е сиво с кално и тук-там ръждивочервени петна за разкош. Дърветата са голи и криви от студ. От неприбраните саксии висят измръзнали черно-кафяви стъбла. Къпинаците са без дантелени шалове - паяците са отишли да зимуват по таваните. Комините пушат. Прозорците на къщите светят от сутринта. Котките се гушат една в друга пред праговете, кучетата се оплакват едно на друго през дуварите. И насред целия категорично минорен опус в градината на мама сияят няколко бледолилави хризантеми. 

Такива неща днес. 

Thursday, July 01, 2021

Туристите, децата и морето

 - Тук няма нищо! - промърморва недоволният турист и в този миг таверната на плажа, със стария платан зад нея, проскърцва ядовито, а снимката на дядото на таткото на Йоргос - как посреща клиенти зад тезгяха - пожълтява още малко. Морето само се подсмихва. 

- То пък какво ли се случва в тоя град, ако ги няма туристите! - бъбрят си новодошлите, докато в този миг, в къщите около тях прохождат бебета, съседът целува жената на хазяина, един поет разтваря първата си стихосбирка, рибарят се прибира у дома. Морето се полюлява снизходително. 

- Какъв невзрачен град! И колко грозни сгради! - възкликват тези, дето са били на островите и вече с нетърпение очакват завръщането у дома. В този миг децата в парка рисуват с тебешири къщи, улици и слънце. И море. 

Saturday, May 08, 2021

Топлина и време

Малолетна котешка майка донесе на моята майка новородено коте. Тя ги настани в жълта касетка, застлана с шарена черга. "Не е на много сигурно място - каза мама - ама нямам къде. Къде са ти другите котета, мамо?", но черно-рижата си ближе бебето и се прави, че не разбира.  

Спят двете рошави кълбета, сгушени едно в друго. Ние с дон Фелипе се повдигаме на пръсти да ги погледнем отдалече. После майката излиза - хапва, пийва вода и аха да се заиграе с един бръмбар в цветята, Фелипето я потупва по гръбчето - "Коте, отивай си при твоето коте." - и тя се връща. 

Надвечер пръскачки жужат, тревата си отдъхва, цветята въздишат облекчено след жегата, дон Фелипе пее - въобще, насладата от живота в сантиметри рязко се повишава, когато мама надава вик: 

- Хиии! Взе котето тоя разбойник! Ей, пусни! Пусни! - хуква тя към оградата, но едрият рижав котарак вече я е прескочил с новороденото в уста. 

Природа, нито е добре да ѝ се месиш, нито можеш, ама ни е тъжно. Мълчим си, садим цветя, четем приказки - кой както може се прави, че не мисли за изяденото коте.

Малолетната котешка майка, която не е успяла да се пребори да си запази бебето, снове между касетката и градината. Мяука, оглежда се, потрепва с мустаци. Учудена изглежда, но то може да е и от шантавата окраска на муцуната ѝ - лявата ѝ страна е черна, дясната - наполовина рижа, наполовина бяла. 

Даваме ѝ вечерта да си хапне повечко. Не е добре да се утешаваме с храна, но пък да сте виждали котка да отказва вечеря, закуска, обяд и хапване по всяко друго време на денонощието? 

На сутринта я гледаме, че гони бръмбари в Космоса. Да! Космосът цъфна, ама само малкият. За големия било още рано, трябвало още топлина и време. 

Такива неща тези дни в градината на мама.