Monday, July 06, 2020

Как се появяват нови селища малко преди Кулата

Първо покрай колоните от коли, от двете страни на пътя, ще се появят сергии с освежителни напитки, нещица за хапване, гривни против комари, светещи топчета, цигари и прочее важни неща. По-предриемчивите ще направят няколко кафенета и един ресторант с българо-гръцки специалитети. След това ще построят хотели, за да има къде да отдъхват отиващите на почивка. И най-накрая, малко преди Кулата, ще се появят нови селища - Короново, Мало чакане, Големо кесане и Айдеминааме.

Такива неща днес и в следващите дни.

Monday, June 22, 2020

Една черна котка

В градината на мама жужат пчели, дон Фелипе пее, вятърът се учи да свири на улук, розите танцуват, кремовете пуфтят, превили тела от цвят, наровете едреят и показват червени усмивки, малките котета гонят бръмбар кутсузлия, мама плеви, татко люлее люлката, която не била люлка, ами хеликоптер, аз броя облаци, тиквите прегръщат със зелени пръсти това, дето щяло да е еко вигвам за внука, доматите дебелеят, картофите обменят клюки между долната и горната земя, всичко ври и кипи, всеки е зает със сериозни дела и търчи по задачи, само една черна котка е приседнала неподвижно в тревата и се опитва да погледне Космоса в жълтите очи. 

Такива неща тези дни. 

Friday, April 17, 2020

Временно положение с 3 удивителни

Мервам яркочервено петно в пряката преди магазина за плодове и зеленчуци и завивам веднага, не мога да не отговоря на настоятелната му покана да го разгледам. Приближавам се и какво да видя - градина с лалета. Десетки, не, направо стотици лалета, ограждат олющена двуетажна къща. От тези, дето скоро ще ги съборят, за да построят кооперации с мраморни стълби и моден цветарски магазин на нивото на улицата.
Навирили глави тия ми ти лалета, чак ги подали през мрежата, готови да напуснат градината и да тръгнат из града. Зейнали им устите за слънце, хич не ги е грижа, че маски трябват, че шляенето е забранено. Хем им се възхищавам, хем ми е смешно, хем яд ме хвана на тях, та трябваше да отместя поглед. Чак тогава видях, че пристройката до къщата е всъщност книжарница. На вратата ѝ беше оставена бележка, написана на ръка:

"Молим да ни извините, затваряме заради извънредното положение. Временно!!!"

Аз като видя 3 удивителни една след друга и спирам да чета, обаче в тези имаше толкова надежда, колкото непукизъм в червените глави на лалетата. Та си отбелязах, като мине временното, да отида да си купя тетрадки и моливи от тая книжарница.

Такива неща днес!!!

Monday, March 23, 2020

Новогодишни фойерверки през пролетта

Откакто обявиха извънредно положение съсед от близката кооперация гърми всяка вечер, около девет без десет, фойерверк. Да, един фойерверк. Нещо като "и този ден мина", "наздраве", "що не взема да си скина потника и да се маана от тоа живот", "спите ли", "беж, вирусе гаден, твойта м*м* коронска" и подобни.
В събота, около девет без десет, за първи път гръмна два фойерверка един след друг. Предположих, че това е неговият начин да отбележи идването на пролетта.
Вчера пак гръмна един.
Днеска обаче нула! Тишина! Сега се чудя как да тълкувам този знак. Като поражение или като подготовка за тържество - може в 00:00 часа да ни удави в пукот и шарени светлини с мисълта, че в отбелязаната отново Нова година ще му/ни провърви повече.

Такива неща днес.

Monday, March 16, 2020

Грабеж по време на извънредно положение

Жена с маска и ръкавици влиза в магазина, кара се с продавачките, че нямат това или онова и най-вече препарат за прозорци с пулверизатор. "Как ще измия сега? Защо не зареждате?" - сопва се и насочва показалец към продавачките. Те се стряскат, вдигат ръце, може да е жест за  "не знаем" или "за нямаме и това е", или за "съжаляваме", а може и просто да се предават пред този обвинителен пръст в синя латексова ръкавица. Прилича на насочен пистолет. Жената ограбва каквото може - добро настроение, усмивка, желание за работа - и си тръгва с плячката към дома.

Такива неща днес за десет минути пазаруване.

Thursday, February 20, 2020

Как си печелиш свободата

До Бялата кула в Солун стои една информационна табела, която разказва цялата ѝ история. Включително как била червена от кръв и черна от мръсотия, когато в нея се помещавал затворът. Не помня през коя година, директорът обещал на един от затворниците, че ще го освободи, ако пребоядиса кулата бяла. И човекът се съгласил. Пребоядисал я и си спечелил свободата.
Седяхме ние в подножието на кулата, измервахме я с поглед, цъкахме. Два въпроса не ми дават мира оттогава. Колко е била мръсна тая кула всъщност, че да обещаят на един човек да го освободят, ако я изчисти и боядиса сам? И! Как измерваш кога си изчистил и боядисал твоята лична кула, за да си спечелиш свободата?

Такива неща днес.

Friday, February 14, 2020

Какво е любовта

На покрива на нашата и отсрещната кооперация живеят много гълъби. Затова, ако искаш да си ползваш терасата, трябва да я чистиш и миеш редовно. Не помагат монтираните изкуствени гарги, навързаните като знамена найлонови торбички и овесените на връвчица, блещукащи дискове.
Тази сутрин виждам как лелята от отсрещната кооперация излиза на балкона с някаква чиния, хвърля трохи и останки от храна на съседния балкон и всички гълъби се скупчват на него. Тя се обръща и си влиза в стаята. Преди малко я виждам отново, показала се е на балконската врата, ръкомаха ядосано и гони гълъбите, накацали по собствения ѝ балкон.
Нещо такова е любовта - трябва да чистиш и подреждаш редовно, ако искаш да си я ползваш и да ти е приятно. И тя задължително се връща да ти напомни за себе си по неприятен начин, ако само я залъгваш, че се грижиш за нея.

Такива неща днес.