Monday, April 15, 2019

Господ е грижовна баба

В петък, в църквата "Св. Богородица" в Пловдив: - набожна баба си беше оставила найлоновата торбичка на стол близо до олтара и си говореше със светците от иконите. В полумрака грееше яркочервеният надпис на торбичката: Playboy. - Друга баба, въоръжена с кърпа и препарат за почистване бършеше иконите и обясняваше на другарките си: "Чистя целувки!" - На влизане бяхме оставили саксията с каланхое, която ми подариха учениците от Строителната гимназия до входа на църквата. На излизане вече я нямаше. Господ - мисля си - е грижовна баба с чувство за хумор, която обича пролетта. Такива неща миналата седмица.

Wednesday, April 10, 2019

Кои са ни най-близки

От седмица дон Фелипе се опитва да докосне клоните на съседа. В началото те бяха голи и далечни. Колкото повече се показват пъпки, колкото повече порастват листата, толкова повече съседът отново се приближава към прозореца. Прекарахме следобеда, увиснали на перваза и установихме, че скоро листата ще пораснат толкова, че част от клоните да надникнат през прозореца. Птиците вече не навестяват главата на съседа. Подозирам, че причината за това са възторжените посрещания, които им устройва дон Фелипе. Чудя се - дали с времето се задоволяваме с тези, дето са най-близо, с които прекарваме най-много време, знаем, че през зимата ще ни чистят главата от снега и те ни стават най-близки или сърцето ни жадува винаги за тези, дето ни подаряват небеса. И за други неща се чудя, но си загубих думите за тях. Такива неща днес.

Thursday, March 28, 2019

За простите избори

Настъпва момент в живота на човека, в който той се чувства достатъчно голям, силен и стабилен, че да може да се изкъпе прав в банята. Понеже много настоява - разрешават му.

Първото, което забелязва е, че е хлъзгаво.
Второто, че ако не иска да се пързаля, трябва да сложи кроксове. Обаче с тях си губи част от свободата. Едно е да си бос и да си мърдаш свободно пръстите на краката, друго е с кроксове.
Третото, което забелязва е, че няма как да пляска с ръце във водата и всички да му се радват, ако е прав под душа.
Затова стои прав две-три вечери, стои, пък сам поиска да седне обратно във ваничката.

Хубавото е, когато може да прецени, макар и постфактум, колко несвобода, хлъзгавина и липса на удоволствия в живота може да поеме и се престраши да се откаже от позата си на пораснал.
Лошото е, че не всичко се свежда до прости избори като прав под душа или седнал във ваничката.

Такива неща днес.

Monday, March 11, 2019

Какво значи плачът на асмата

В градината на мама уж всичко е спокойно. Във въздуха обаче се усеща зле прикрито нетърпение.
Погледнеш дърветата по обед - преструват се, че не мърдат. Погледнеш ги следобед - опъпчили се, че и листа пуснали.
Обърнеш се надясно - лалетата не се виждат от земята. Обърнеш се втори път - те вече поклащат шарени глави и се заканват "Не смей да ме пренебрегваш!".
Наведеш се да си вържеш обувката - юката те боцка по дупето и предупреждава, че ще настъпиш покълналите до нея незнайно какви зеленяши.

Всред тази напрегната обстановка решавам, че е най-добре да се барикадирам на терасата и да шпионирам на спокойствие предпролетните драми на растежа. Отпускам се на стола и гледам - асмата реве та се къса. От стъблата ѝ капят поройни сълзи.

- Таткоооо! - викам аз притеснена отговорника по лозите. - Асмата плаче!
- Много хубаво - отговаря ми той - това значи, че е здрава, че ѝ се движат соковете, ще има плод.

Ако се притеснявате, че от идването на пролетта сте станали малко емоционално нестабилни, успокойте се, здрави сте. Ще поревете, поревете пък ще има резултат от тая работа.

Такива неща вчера.

Wednesday, February 27, 2019

Умореният ден

Денят беше уморен от сутринта. С наближаването на следобеда се чувстваше и все по-потиснат. И как не, като един човек не пропусна да измърмори колко е скапан тоя ден, колко е мускурив, намръщен и без слънце. Никой не го пожали, не се сети, че като си недоспал, слънцето ти блести в очите и хем те дразни, хем те успива и е много трудно да останеш буден. А ако денят дремне дори за малко, нощта ще настъпи преждевременно и хората ще са още по-недоволни. Проблемът е, че колкото по-сърдити или уплашени са те, толкова по-уморен ще е утрешният ден.

Затова с последни усилия той стоеше на пост, цупеше се и мечтаеше как ще си легне и ще сънува, че вечерта хората се прибират у дома, размърдват пръстите на краката си блажено след като са си събули обувките и казват на обичния си човек: "Ама хубав ден беше днес, нищо, че нямаше слънце."

Такива неща... днес.

Monday, February 25, 2019

Какво направи днес съседът

Съседът е застинал в тържествена поза. Само върховете на клоните му подсказват, че се вълнува, че нещо необикновено го е сполетяло. Свраките го подкачат, гълъбите го докосват с крила, докато се боричкат за трохи на перваза, синигерите му чуруликат на ушенце: "Какво става, какво става, пролетта ли нещо ти каза, тя ли идва, кога пристига, в добро настроение ли е?" А той мълчи, подсмихва се и когато всички се отказват и отлитат, ме одрасква по ръката:
"Днес получих първия си мейл! И му отговорих!"

Виж ти, виж ти - учудвам се аз - кой да предположи! После прибутвам компютъра по-близо до него и излизам от кухнята.

Не признавайте, че съм споделила с вас, но ако имате нещо да казвате на едно пресимпатично дърво: lipata@mogilska.com

Такива неща днес.

Thursday, February 07, 2019

Големи открития следобед

Големи открития следобед!
Дон Фелипе установи, че съществуват локви. Беше приятно изненадан да чуе, че правят "плич-плич", когато тепка на едно място в тях. Удивлението му нарасна до горно до, щом видя, че като излезе от локвата оставя следи. Почувства се длъжен да провери дали повечето мокри петна около блока правят "плич-плич" и те преследват с черни стъпки щом излезеш от тях.
За мен остана да обобщя резултатите от изследването и да споделя на съседа на чаша вино, че скоро никакви открития не съм правила, а възможностите за това - подозирам - никак не са изчерпани. Другаде ще да е проблемът.
Такива открития днес.