Friday, October 20, 2017

Аплодисменти на сбогуване

Привечерно време. Прозорецът е отворен. Аз съм седнала на пода и си дращя нещо. Изведнъж чувам аплодисменти. Тихи, почтителни, дълги - от най-хубавите. 

Хм, хм... вярно, че пях следобед, но едва ли съседите чак сега излизат от вцепенението, последвало моето изпълнение. 

Вдигам глава към прозореца и гледам - повечето листа на съседа се пускат от дървото и скачат. Земята е далече, но те изглеждат спокойни като японски войни, изпълняващи дълга си. Много са. Почти всичките. И причина за аплодисментите е този им последен полет. Обединили са се с вятъра и се изпращат подобаващо. 

Хем е нормално, нали - есен, листопад, какво толкова, хем е възхитително. Затова зарязвам важната си работа и тихичко им ръкопляскам за сбогуване и аз. 

Такива неща вчера. 

Tuesday, October 17, 2017

Как се добива злато от мед

Открих как се добива злато от мед. Предупреждавам, че рецептата е неприложима без дърво пред прозореца. И така...

Ставате в 7 без малко сутринта в средата на октомври. Дърпате завесите. Връщате се в леглото и се опитвате да останете будни. Гледате как рошавата глава на вашия съсед изплува от сумрака и става медена. После не мърдате и наблюдавате търпеливо как се сменят нюансите на мекото червено-кафяво, как се прокрадват в него светли жилки, превземат едно по едно всяко листо, цялото, плъзват по смутената му плът. Листата пребледняват, пребледняват, пожълтяват и така чак до 7:30, когато окончателно се превръщат в златни.

После вече може да станете и да си вършите работата. Хвърляйте по едно око през прозореца от време на време и му се радвайте, защото вятърът има навик точно това злато да го отмъква под самоуверения нос на хората.

Такива неща днес.

Thursday, October 12, 2017

Козметичните процедури на есента

Съседът прилича на прошарен господин, който се готви за среща със своенравна госпожица, току минала прага на детството. От сутринта скубе изсветлели коси - жълти листа се сипят на поразия около него. Дошъл е нов кълвач - младеж с черно кепе и червено елече - който обещава да го подмлади, да му заглади бръчките. Не спира да го почуква оттук-оттам и да му говори: къррр-тъп-топ-та-та-кърр. Опитвам се да го убедя да не се разделя първи от цялата малка гора, че и доброволно, с короната си. Но той вече е навлязъл в онзи коварен сезон, в който не усеща топлината на есента, не може да ѝ се зарадва, страхува се от зимата и се чуди само за какво да се хване, за да пусне корени обратно в младостта. Затова аз и синигерите примирено се подпираме на перваза, кълвем си сушените плодове и мюслито, и обсъждаме какви козметични и оздравителни процедури ще му приложи есента, за да го върне в реалността. Такива неща днес.

Monday, October 02, 2017

Тревожна тенденция, която не забелязваме и шампоаните за нормална коса

Разбирам, че по света и у нас се случват важни, сериозни събития. Следя ги - кога с ярост, кога с изумление, кога със силно щипане, за да повярвам на очите си. Но!
Стават и други тревожни неща. И то съвсем под носовете ни, така де.. зависи кой колко е висок, но... Имам предвид шампоаните. Като начало.

Днес забелязах, че на рафта в дрогерията няма шампоан за нормална коса. Има за силно хидратиране, дълбоко подхранване, пърхот, мазна, суха, много суха, чуплива, изтощена, накъсана, загубила блясъка си, изтъняла, боядисана, боядисана и изтощена и не знам още каква коса. Обаче няма за нормална. Явно е задължително да има по-сериозен проблем. Никой не иска да помага за навременното отстраняването на някакви обикновени грижи. Нищо героично няма в производството на най-обикновен шампоан, който просто измива мръсната коса без заедно с това да стимулира растежа ѝ, да я подхранва или направо да ѝ помага да си сменя цвета според настроението на собственика ѝ.

И човек започва да се притеснява. Той досега наивно си е мислел, че всичко му е наред. Не, че е идеално, но си има едни такива, проблеми, които на общия фон изглеждат незначителни и дори изобщо не са проблеми. А сега се оказва, че това е клопка. Не може току така да се чувстваш нормално. Да имаш най-обикновена коса, която има нужда от най-обикновен шампоан и дори да искаш да намериш такъв в магазина. Ами ти, с твоята наглост, сигурно скоро ще започнеш да поздравяваш с "Добър ден", когато влезеш някъде, ще пресичаш само на зелено, ще искаш шофьорите да спират на пешеходна пътека и хората да застават отдясно на ескалатора в метрото. Бог знае какво ще ти хрумне да поискаш утре!

Сега, ако продавачката в дрогерията чете за моите тревоги, ще ме принуди да призная, че на рафта, сбутан в дъното, в левия ъгъл, има един шампоан за нУрмална коса. Обаче! Аз съм старомоден човек с принципи. По-скоро бих се съгласила да отлепя сгрешените и да залепя етикети с правилен надпис на цялата партида шампоани за нУрмална коса, отколкото да си дам парите за продукт с такъв етикет. Ако производителят е видял грешката и си е казал:

"Много важно, една грешка! Кой ще я забележи, те и без това потребителите масово са неграмотни!", то аз с удоволствие ще му върна същото отношение:

"Много важно, някакъв смотан, обикновен шампоан! По-добре да си купя такъв, който дава блясък. То и без това всичко е в гламура, лазура и сиянието в наши дни, притрябвала ми е нормална коса и етикети без грешки."

И така, заслепени от блясъка на косите си, от сияйните си кожи, от божествения вкус на храната, от уникалните аромати, уредите, които вършат всичко сами, хилядите възможности за незабравими забавления, по-лесните начини, екрана на новия смартфон, който отразява и подчертава светлината на ослепителната ни персона изобщо не виждаме какво става всъщност. Откриваме, че никой вече не застава отдясно на ескалатора в метрото чак, когато бързаме и се сблъскаме челно с някой също толкова ослепителен като нас. И не ни хрумва, за съжаление, нищо нагло, което да си поискаме. Като например шампоан за нормална коса. И някои други насъщни неща.

Такива неща днес.