Monday, December 22, 2008

Коледно отклонение


"Не ме е страх от пропилените илюзии. Друг начин за летене не познавам." (Л. Левчев)
Празниците никога не идват според календара. Поне при мен. Но на всички, които временно, ненавременно, своевременно или безвременно празнуват - весели празници.
п.с. За съжаление не мога да посоча автор на тази оптическа илюзия.

Monday, December 01, 2008

СТИХОВЕ

* * *

Не ми губи времето.
Не обърквай сезоните.
Зима е.
Дай ми огънче.

Wednesday, November 19, 2008

Saturday, November 01, 2008

Ръдван (разказ)

http://www.liternet.bg/ - разказът ми "Ръдван"

Monday, October 20, 2008

Тихо





















Fernando Juarez

Thursday, October 02, 2008

Стихове

оПознаване
Черупка си
за нечия измислица.

Tuesday, September 02, 2008

СТИХОВЕ

***
Краят на лятото мирише на печени чушки.
Или е все още средата?

Все едно.
На печени чушки мирише.
Вървя в ритъма на Тома.
(Тома съчинява своите стихове,
обикаляйки улиците.)
Искам тоя прозорец; тоя кръгъл
огромен прозорец.
Нали кръгът е началото,
хапещо или целуващо края си.
Сутрин да заставам пред прозореца.
И ти да ме гледаш -
вътре в началото
и вътре в края.
И да ми казваш, че ме обичаш
като началото и края
от началото до края.
После ще поискам да притежавам
всички кръгли прозорци.
И зад всеки прозорец
да стоиш ти
и да пееш, че ме обичаш.
А ако няма прозорец?
(Защото може да няма.)
Най-важното е да викаш,
иначе ще се загубя в...
(мрежестата блуза на жената,
която минава и на мъжа,
оплетен в мрежата на походката й)
...стаята.
Събличам се в стаята си.
(Прозорецът е правоъгълен.)
Отсреща, на балкона, стои
съседа и ме гледа.
Това е моята стая
и на всички съседи.
И техните стаи
са мои.
И навярно затова сме бездомни.
Освен когато стоя пред прозореца,
а ти пееш, че ме обичаш.
А онази жена... и мъжът...
И мрежата...
Хм, красотата е прелетна.
И вместо да тичам след нея
аз се спирам в кварталната кръчма.
При кварталния пияница.
При: жестът, с който си пали цигарата...
(Император даже не може
с толкова власт и грация
да заповяда:"Да се убие!")
Очите, с които гледа
през очилата си, мен и стената...
(А ти твърдиш, че само страхът
би могъл да проникне
толкова бързо... навсякъде.)
Чашата, от която отпива
съвсем като останалите пияници.
Пияниците сигурно имат
своята обща тайна.
Своята алкохолна библия
и зигзагообразна религия,
в която трезвите не могат
да повярват.
Те пък имат своята шарена,
телевизионна, 24-часова проповед.
И много правоъгълни прозорци,
зад които никой не пее,
че ги обича.
В рамките и ъглите е проблемът.
В маджуна на
малките всекидневни трагедии.
Пияните нямат прозорци.
А ти не си зад мен
и не пееш, че ме обичаш.
И затова навярно
стоим с пияния
и се гледаме
през черните си очила
на посветените...
(макар и в различни религии)
стоим...
... аз...
... и пияният...
някъде в средата
или края на лятото.

Wednesday, August 20, 2008

Monday, August 04, 2008

СТИХОВЕ ("ДНК") XXIX

ПОРАСТВАНЕ

Дните, в които някой
ти подарява плюшени играчки.
Без да осъзнава,
че го прави вече твърде дълго.

Monday, July 28, 2008

Wednesday, July 02, 2008

СТИХОВЕ



* * *


Представи си, мила моя,
как остаряваме,
как се смаляваме -
като сърцето на изхабен молив.
Оширочава ни времето,
оширочава
и после ни изтръсква -
през ръкава.

Friday, June 20, 2008

Тихо





Стихотворение

Приятелю повярвай ми
Аз съм само гост който идва
Потропва на вратата и си отива
А не оставя след себе си нито глас
Нито потропване
Нито дума да го спомене
Нито диря от своите нозе под лампата на стълбището
Нито сянка на стената
Нито глас нито дума нито крачка
Гост който идва почуква и си отива
В една вечер която започва със завръщане от работа
А завършва със сън
Като дъждовна капка която преминава през олука
И се забравя
Като някой когото очакват и не идва
Онази раковина на вашата маса ми напомня за далечни пътувания
Но аз само ще потропам на вратата
И ще си отида Отида
Съвсем.

Николай Бойков, "Стихотворения с биография"
(в случая стихотворението е без своята биография)

Monday, June 02, 2008

СТИХОВЕ ("ДНК") XXVIII




ПРОЩАВАНЕ


Целуна мълчаливо пътеката,
по която литнаха ръцете й
към тишината
на луната...

Tuesday, May 20, 2008

Тихо



















"De Profundis" (2007), режисьор Miguelanxo Prado


Friday, May 09, 2008

European First Novel Festival



В Будапеща, от 23 до 27 април, се проведе международен фестивал на книгата. По време на фестивала се състоя и среща на романисти дебютанти от Европа. Това е сборникът, в който са публикувани откъси от романите на оргиналния език, унгарски и английски, заедно с резюме на всеки роман и кратка биографична справка за автора.
От най-горния ляв ъгъл се усмихвам аз. А от тук http://www.bookfestival.hu/angol/index3.html може да свалите сборника и да прочетете откъсите.

Monday, April 21, 2008

Тихо





















Stefano Morri

Wednesday, April 02, 2008

СТИХОВЕ




§ § §


Две преки по-надолу ще ти кажа...
...истината.
До тогава...
Нека си мислим,
че сме се изгубили.

Wednesday, March 19, 2008

Тихо
























Stefano Morri

Saturday, March 01, 2008

Приказка без заглавие (все още)


Кралят толкова дълго искал дете, че когато най-сетне дъщеря му се родила обезумял от страх да не я загуби.
За да не я вижда човешко око, построил за нея висока кула.
За да надхитри времето, заповядал точно срещу кулата да построят друга – часовникова. Часовникът поставил срещу единствения прозорец на стаята на принцесата. Срещу прозореца сложил огледало, в което тя да се оглежда сутрин и вечер и в нейната стая времето да върви наобратно.
Живеела щастливо принцесата. Нищо не й липсвало. Никой не я виждал и тя никого не виждала, освен собственото си лице в огледалото и разбира се отражението на часовника, но била толкова красива, че това й стигало.
Една зима на перваза на прозореца поникнало кокиче. Много му било хубаво да гледа хората, които минавали под кулата. Когато те вдигали глави към прозореца и си шушукали, то си мислело:”Ето колко съм известно и красиво. Затова съм поникнало толкова на високо – да могат хората спокойно да ме гледат и да ми се възхищават. “
Веднъж вятърът, нахалник и шегобиец, така настойчиво ухажвал кокичето, че то се принудило с цяло тяло да се извие към стаята. И се видяло в огледалото.
Ах, как се харесало! Ах, как се възхитило от себе си!
Когато принцесата се събудила и се погледнала в огледалото, не забелязала, че в ляво, точно под часовника се оглежда още някой. Толкова години там я посрещало все едно и също отражение, че вече нищо не виждала.
Минавали дни. Кокичето не можело да спре да се любува на себе си. Образът му в огледалото ставал все по-голям и по-голям. Първо скрил половината циферблат. После другата половина. Една сутрин принцесата станала и вместо собственото си отражение и часовника видяла огромни бели листа да се поклащат лениво и доволно. За първи път се обърнала към прозореца. Погледнала. Видяла часовника и кокичето, но собствения си лик не зърнала в това ново огледало. Помислила, че се е превърнала в кокиче. И всичко продължило по старому. Ставала сутрин, оглеждала се в двете огледала...
За съжаление зимата отминавала. Слънцето галело все по-пламенно кокичето. В началото то било поласкано. “Прекрасно съм. Дори слънцето не можа да ми устои и се влюби в мен!” – мислело си и се отдавало с желание на жарките ласки.
Същото се случвало и с принцесата. Сърцето й изпреварвало тиктакането на часовника. Нощем студ прониквал в костите й и не й давал да заспи. Сутрин огън прогонвал умората от тялото й и я карал да стои неподвижна, примряла, в средата на стаята между прозореца и огледалото.
Колкото по-силно се влюбвало слънцето, толкова повече се плашело кокичето. Тази любов започвала да му тежи. Искало да избяга. Въртяло се на всички страни. Извивало глава, за да не бъде целувано. Напразно!
Принцесата не искала да помръдне. Застинала между прозореца и огледалото, вече денем и нощем, тя чакала да се появи нейният любим, да я прегърне. Вероятно затова кокичето не можело да се скрие никъде от любовта на слънцето. Листата му повехвали. Пожълтявали. Сбръчквали се. Докато една сутрин просто не се събудило. Изчезнало.
Малко след това кралят заболял. Вечерта, в която усетил, че си отива, пожелал да види дъщеря си още веднъж. Стражите хукнали към кулата, за да я доведат. Отворили вратата и не намерили никого. Само сноп слънчеви лъчи падали на пода точно между прозореца и огледалото.

Wednesday, February 20, 2008

Тихо



Шагал,
"Скрыпач на крыше"

Monday, February 04, 2008

СТИХОВЕ ("ДНК") XXVII




ЗАКЛИНАНИЕ

Стискаш душата в зъбите.
Душиш думите в гърлото.
Криеш сърцето в дланите.
И ми даваш едното си око.
Едното ти око
като обещание.

Monday, January 21, 2008

Тихо





















Подробности за нея можете да научите от
http://elittledreaminglamb.blogspot.com/

Thursday, January 03, 2008

СТИХОВЕ ("ДНК") XXVI



САДИСТИЧНО ЗА ВРЕМЕТО
Запознай се с времето.
Предложи му да играете на криеница.
Скрий се при слънцето.
Ти ще изгориш, а времето цяла вечност
ще те търси.
Ама номер, а?