Google Tag

Tuesday, August 06, 2019

Ода за гръцките баби

Гръцките баби, о! гръцките баби! Приличат на внезапно раздвижили се корени на стари дървета с характер на поогладени от морето камъни.

Първо ме гледат недружелюбно, докато аз ръкомахам и подскачам с писъци, възторжени, срещу гигантска жълто-лилава медуза. После ми се притичват на помощ, защото объркват възторга ми със страх и най-накрая загребват в шепа огромната медуза и ми дават да я пипна, докато ми казват името ѝ – скифозоа. После размахват плавници, отдалечават се със смях и бъбрят нещо помежду си. Изпращам поостарелите русалки, повтаряйки "скуфоза, скуфоза" и една се провиква към мен: “Скифозаааа!”

Вечер други горгони – с черни рокли без ръкави и ръце, отрупани с пръстени – сядат в ресторанта на пристанището. Поръчват си каламарес и бира, палят цигари и бъбрят, спорят, вълнуват се. Аха да съжаля, че не разбирам за какво и в речта им долавям познати думи – гьозум, томатя. Кулинарните въпроси винаги са сериозни въпроси, отчасти на тях се крепи всяка семейна митология.

Бих искала като порасна, след години, да съм гръцка баба – корен, камък, русалка, горгона и добра готвачка, която хваща медузи с голи ръце.

Такива неща напоследък.

Thursday, August 01, 2019

Хабер от морето

В ранния следобед вятърът взе маса от малката таверна на плажа и я изпрати по вълните - хабер за някой гладен и жаден на отсрещния бряг. Сега е вечер, седим в Древен Коринт, сам сами в хотела на едни австралийци. Овце поблейваха допреди малко под терасата. Идеалистично настроени цикади се самоубиват в стремежа си да стигнат светлината, пробивайки пластмасовия абажур на лампата. Чува се как портокалите падат от дърветата в съседния двор. Понеже морето е далече, гледам небето, докато австралийците разказват за тяхната приятелка от България, "много красива жена", и се чудя пристигнал ли е хаберът, кой го е получил, успял ли е да го разчете.

Такива неща днес.

Ятото на любовта и лятото

Има едно място, на което се събират всички влюбени гръцки тийнейджъри - плажът на Каламата. Извират отвсякъде - групички нервно хихикащи момичета, сподиряни от групички наперени момчета; двойки, които още не знаят, че са двойки - тя се смее непрекъснато и замята коси, той я докосва леко по рамото, тя подскача и се озовават в случайна, секундна прегръдка; двойки - които вече знаят, че са двойки - цеуват се във водата, после играят федербал и пак се целуват; двойки, които още не знаят, че скоро ще престанат да са двойки - той нещо ѝ говори, тя се цупи, въздиша, гледа настрани. Току-що влезли в пубертета, почти излизащи от него, негримирани, неопитни, несигурни, незабелязващи нищо наоколо, погълнати един от друг, безсмъртно щастливи момчета и момичета.
Никога не съм виждала толкова много накуп, единствените, които могат да останат по-дълго в този напълно лишен от чар град.

Аз съм далеч от пубертета и вече съвсем близо до част от лекция първа по Античен театър - Епидавъра.

Но още си мисля за ятото на любовта и лятото, което пътешества и гнезди на странни места.

Такива неща днес.