Google Tag

Wednesday, July 26, 2017

Хората, които стояха прави на плажа

Пътуваме, вали, гърми, а от двете страни на пътя слънчогледи, прескочили мантинелите, вдигат зелени палци за стоп. Като пристигнахме и се настанихме, оказа се, че в съседство живеят семейство щъркели. Майка, баща и три щъркелчета в тийнейджърска възраст. Точно ги учеха да летят. Застават трите мъника на покрива на близката къща и започват да се кумят. Престрашава се един - литва, аха да се запознае отблизо с комина и успява да се издигне навреме, кръжи, снишава се, издига се пак. Вторият го гледа, гледа пък и той разперва криле. Правят кръгчета над покрива както аз едно време, докато се учех да карам колело, правех кръгчета пред блока. Третият обаче не помръдва. Потраква с човка, почесва се. Другите двама се връщат, застават до него и сигурно нещо го подбъзикват, защото той все пак разпрерва криле и също кръжи известно време над покрива. После упражнението по летене приключва и родителите им ги черпят с каквото са хванали в дерето. Една привечер пък, както си стоим на брега, и някой до нас казва: "Виж, дядовото делфини!" Мълвата се понася по малкия плаж и след минута всички сме се изправили и следим как трите делфина приближават, приближават, гмуркат се, похапват вероятно и после се отдалечават. Слънцето залязва зад хълма, хората стоят прави, ухилени, не поместват поглед от морето, благост и радост струи от всички. Чак се забърква човек делфините ли да гледа или тая рядка картина. И последно, преди тръгване решихме да видим накъде води кривата пътека в дясно след Дарданелите (улицата, не проливът), и попаднахме в рачешкия квартал. Скали, вода, водорасли, жива душа няма наоколо, а ако си затвориш устата и си отвориш ушите, се чува непрекъснато, многогласно "чат-трак-чат". Под всеки камък кротко живеят по няколко рака с различна големина. Поседнахме преди път, мълчим си, зяпаме морето и те любопитно изпълзяват изпод камъните, гледат ни и не спират да мърдат антенките си. "Чао, раци!" - опитвам се да бъда вежлива аз накрая, но явно съм доста шумна за техния вкус, та всички бързо се изпокриват. След това пак пътуваме, но по пътя има само слънчогледи с примерно поведение, които не напускат нивите, уморени испанци, похапващи сладолед на бензиностанцията и новини кой на кого какво направил. Проверих за всеки случай, но никъде, никой не съобщаваше, че на един затънтен плаж, толкова малък, че чак не представлява интерес за "бизнесмьените", всички хора стояха прави, с озарени лица и гледаха приближаването и отдалечаването на делфините по залез. И понеже ми се стори важно, реших да ви го кажа аз. Такива неща тези дни.