Google Tag

Wednesday, August 31, 2011

Стихове - "Иначе казано"

Портрет

Понякога разказва
невероятни истории.
Яде деня на малки порции.
Усмихва се в тъмното.
Цялата е слънце
и няколко бели облака.
Друг път ляга доброволно
в чинията на ежедневието.
Все `и е едно.
Няма думи.
Няма истории.
Няма тъмно,
в което си струва
да се усмихне.
Толкова безразлична е,
че се чудиш –
затишие пред буря ли е,
или е окото `и.

Monday, August 22, 2011

Thursday, August 04, 2011

Градски приказки: Игра на сенки

Най-красивата жена в града е само сянка на най-красивата жена в града от миналото, която е само сянка на най-красивата жена в града от далечното минало.
Върви по улицата най-красивата жена. Главата й е вдигната високо. Гледа напред. Продавачите зарязват сергиите и се нареждат в шпалир. Шофьорите набиват спирачки. Трамваите излизат от релсите. Светофарите светват в зелено. Всичките едновременно. Минувачите за съжаление не могат да се възползват. Вкаменяват се, докато тя отмине. Дърветата по тротоарите се повдигат на върха на корените си и леко вървят редом с нея, за да й пазят сянка.

Тя не вижда нищо наоколо си. Заета е с красотата си. Усеща я. Носи я като безценно бижу. Рамената й са изпънати. Ръката е стегната в китката, защото там е увесена дамската й чанта. Стъпва леко – никога на счупена плочка. Гърдите й се изпълват с покой и радост при всяко вдишване и издишване. Тя не е като другите – единствена е.

Не се сеща да погледне настрани, нито назад, нито навътре. Не забелязва как уличните ъгли се изправят, къщите се отдръпват и пътят й се превръща в една безкрайно дълга права улица, по която няколко хлапета я преследват непрекъснато и слънцето свети над тях. Най-красивата жена не спира да върви, без да забелязва как сянката й се смалява, а сянката на момиченцето зад нея се удължава, докато се покрият и едната изпревари другата.