Google Tag

Sunday, December 23, 2012

Обявявам 2012 за закрита

Когато се завърнал у дома си след дълго пътуване, Бах разбрал, че чумата е отнесла жена му и половината му деца. По този повод композиторът записал в дневника си: "Мили Боже, помогни ми да не загубя радостта си."

Това е най-добрият ми коментар за изминалата и единственото ми желание за следващата година.

Вие внимавайте какво си пожелавате, защото те се сбъдват... рано или късно, под една или друга форма и никога така, както сме си ги представяли.


Saturday, December 15, 2012

My poems translated by my friends


Gegenwart

Alte Schlager
und
Zukunftspläne


translated in German by Elitca Mihailova


Настояще

Стари шлагери
и 
планове за бъдещето.

Sunday, December 02, 2012

Стихове


***

Тя се опитва да му обясни
каква е разликата
между „смирение” и „примирение”.
„Две букви” – казва,
забравила,
че говорят на различни езици. 

Thursday, November 22, 2012

Тихо


1st of december, 8:30 p.m.
our poetry performance The DNA of Words
will be performed in Galerie Kornfeld, Fasanenstr. 26, Berlin. 

Feel free to join us. :) 



We'll perform DNA of words or instrument for playing poetry in Berlin during December.  More information coming soon. :)
Denis Zilber


Denis Zilber

Friday, November 16, 2012

Две литературни събития в Арт-Хостел

"Следпремиера" и "... представя" са двете събития, които стартират в Арт-Хостел тази неделя.

Целта на "Следпремиера" е да напомни, че книгите имат по-дълъг живот от един вестник и да върне вниманието ви към заглавия, които са излезли преди три месеца, година или пет. Може да сте ги пропуснали, може да сте ги забравили, може просто да искате да видите колко се е променил авторът от премиерата до следпремиерата, каквито и да са ви мотивите в Арт-Хостел ще ви очакват всяка неделя до края на сезона, т.е. докато започнете да стягате багажа за морето.

"... представя" ви напомня, че преди да е писател, чукча е предимно читател и всяка неделя по един автор ще представя и чете своите любими автори.

Програмата започва с Ясен Василев и стихосбирката му "Андрогин", а вие можете да следите програмата в блога на Арт-Хостел.

И като отидете, да поздравите Иван Димитров за чудната идея.
:)

Thursday, November 15, 2012

My poems translated by my friends


***

По големите кревети разбира
кога љубовта завршува.
Се буди и гледа –
грб во другиот краj на креветот.
Затоа претпочита
да спиат во мал кревет
само со чаршав.


Превод на македонски: Йордан Саздановски




***

По големите легла разбира
кога любовта свършва.
Събужда се и вижда -
гръб в другия край на леглото.
Затова предпочита
да спят в малко легло,
завити само с чаршаф.


Thursday, November 01, 2012

Стихове

***

Миналото я причаква
все на неподходящи места,
под формата на добронамерен познат
или любима мелодия.
Няма как да го отхвърли.
Не иска да го вземе със себе си.
Бяга от него.
Оставя го да се лута по улиците,
да си търси стопанин,
като бездомните кучета,
за които той казваше:
"Те са единственото,
от което не ме е страх."



Sunday, October 21, 2012

Тихо



Hieronymus Bosch - Garden of Earthly Delights











Ну что тебе сказать про Сахалин?
На острове хорошая погода. 

Monday, October 15, 2012

My poems translated by my friends



* * *

Her gün seni anlatiyorum
Bir defa cadisin
Bir defa kralice
Bazen - altin elma ve
Ejderha birden.
Her gün seni anlatiyorum
ve düsünuyorum
beni duyörmusun?

Translated by Ibryam Ali Ibryam 


* * *

Всеки ден те разказвам.
Веднъж си вещица.
Веднъж – царица.
А понякога –
златна ябълка и ламя едновременно.
Всеки ден те разказвам
и се чудя –
чуваш ли ме?


Monday, October 01, 2012

Стихове

***

Простира дните като кърпи, 
прибира се и се надява
съседските деца със топка -
по тях -
следи от лято 
да оставят.

Friday, September 21, 2012

Тихо




Ruben Hakhverdyan & Lilit Pipoyan - Ari Im Soxak

Sunday, September 16, 2012

My poems translated by my friends



هي لا تحب المواجهات
ليس لأنها من بللور
فهي لا تخشى
أن تلقى طعنة من أحد ما
ضربة قد توجه لقلبها الهش
قد تقضي عليه
قد تمزقه إرباً إربا
وآلاف القطع منها 
ستنتهي إلى زوال في سلة المهملات
تتجنب الصدامات 
لأنها تعلم جيد اً أنها إذا حطمت
ستجرح وتؤذي حتماً 



Translated by Imad Kamal Eddine



***

Избягва сблъсъците
не, защото е кристална.
Не, защото някой
ще я удари
точно в центъра
на крехкото сърце,
ще я напука,
раздроби
и хиляди парчета "тя"
ще свършат в кофата.
Избягва сблъсъците,
защото счупят ли я -
реже.



Friday, August 31, 2012

Стихове


***

Когато ти издавам виза,
за да пътуваш
през градовете в мен,
не знам дали е 
дългосрочна или временна, 
но съм сигурна -   
някой
извършва щателна проверка 
на документите
и вместо мен решава 
дали 
си само пътник 
или
ще останеш.  

Thursday, August 23, 2012

My poems translated by my friends

No soy yo

Si tú no me creas...
Si otro me dibuja...
Si otro me compone...
Si otro me experimenta...
Si otro es mi creador,
¿cómo puedo ser una creación?

Translated by Adan Roura
Edited by Lars Zinner



Не-аз

Ако не ти ме измисляш...
Ако друг рисува...
Ако друг съчинява...
Ако друг преживява...
Ако друг е създателят,
как аз да бъда творението?

Sunday, August 19, 2012

Хрумка


На снимката са двамата. Усмихват се към обектива. Никой не знае какво се е случило преди малко. Няма следи от сълзи по лицето й. Той не изглежда нервен, притеснен. Не се виждат изгризаните му нокти. Всичко е идеално. 

Тя е с пуснати коси. Той е с бяла риза. Зад тях слънцето маха за поздрав с последните си лъчи и обещава утре да ги събуди рано. На заден план се виждат няколко недостроени къщи.

 Никой не знае, че той заеква. Малцина са чували бързия й говор, когато е притеснена. На снимката не личи, че вчера тя си е купила гребен и се е сресала за пръв път от три дни, докато той е похапвал маслини и е подмятал една нокторезачка – също току-що купена – из ръцете си. 

Светлината, мястото, фокусът – всичко е идеално. Най-вече фокусът. Той е точно върху мига, който те няма да запомнят, но гледащите снимката ще отбележат като щастлив. 


п.с. Знам, че първото число на месеца, когато пускам нови публикации, е далече. Затова приемете, че това е "Хрумка" по никое време. Каквито всъщност всички хрумки са. 

Sunday, July 01, 2012

Стихове - "Иначе казано"

***

След дълго странстване
из чуждите сърца,
когато се прибира в своето -
тревогата го кара да подскача,
защото може някой непознат
да изръмжи отвътре:
- Закъсня! Заето е!

Wednesday, June 20, 2012

Saturday, June 16, 2012

My poems translated by my friends

Online

Le matin
quand j'ecris ton nom-
tu es une autre femme
la saison de tes cils
est differente.

превод Теодора Евденова



Online

Когато сутрин ти напише името,
друга жена си ти,
друг сезон са миглите ти.

Saturday, June 02, 2012

Стихове


***

На един ъгъл разстояние сме
и чувам тихото бълбукане на страховете ти,
когато отваряш бутилката и наливаш в чашата,
а после сервитьорката ти носи
голяма чиния с нещо малко в средата.
На един ъгъл разстояние сме -
аз от теб, 
ти от неизпълнените си обещания,
много по-прости
от любов до гроб
и „ти си най-добрият ми приятел”.
На един ъгъл разстояние сме и дебнем
кой първи ще се набоде на острието му. 

Tuesday, May 22, 2012

Тихо

Gabriel Pacheco - El llanto 

Wednesday, May 16, 2012

My poems translated by my friends

Ruski rulet

Toliko dugo
putuju reci
iz usta
do ushi,
moje tako da neznam
dal ova pruzena ruka
"zdravo"
ili "dovidjenja" govori.
Ili oba.

превод: Стефан Щерев


Руска рулетка

Толкова дълго
пътуват думите
от устата ти
до ухото ми,
че не зная още
протегнатата ти ръка
"здравей" ли е,
или "довиждане".
Или и двете.


Tuesday, May 01, 2012

Стихове - "Иначе казано"


* * *

Изплаши ли те краят,
не се връщай!
Не търси спасение в началото.
То вече е станало
част от нечий друг живот,
на някой друг човек, който –
погледнеш ли се в огледалото –
би могъл да си спомниш,
че си бил ти.

Sunday, April 29, 2012

Блогърско отклонение

За кого са книгите?


Въпросът "За кого са книгите?" дойде при мен по веригата от Севда и с малко закъснение, отговарям.

Книгите са за тези, които имат очи да виждат, ръце да докосват и нос да миришат. За някои - тежки книгомани - книгите са дори храна, буквално. Краищата на техните книги винаги са изядени.

Не знам как иначе да отговоря. Ще ми се да вярвам, че понякога книгата не стига до читателя чрез думите - за тези читатели може да сме спокойни, има ги - а чрез корицата, цветовете, мириса си. Стига до него от скука, по случайност, за да подпре крака на масата и после, когато вече не му е нужна за това, да я разгърне... по погрешка... и да остане с нея... по собствено желание.

По-важното е, че книгите са. Аз имам романтичната вяра, че рано или късно те стигат точно до този, до когото трябва. Иначе отдавна да са изчезнали.

И тъй като всички вече са отговорили на въпроса, смятам отговорно да прекратя веригата. :)

Monday, April 16, 2012

My poems translated by my friends

Après l’adieu

Tu ne m’as pas dit quoi faire
Avec tout ce qui vient après
Les objets, les rues, les gens…
Tu ne m’as pas dit comment on va se comporter envers moi,
Tu ne m’as pas dit comment je dois me comporter avec eux
Tu ne m’as pas dit est-ce que je dois les posséder
Ou les laisser passer,
Les briser ou les corriger
Les écouter ou parler les mémoriser ou oublier
Les chasser ou attendre.
Tu ne m’as pas dit
Est-ce que tu seras là,
Malgré eux.

превод: Светлана Илиева
редактор: Изабел Собрино


Следсбогуване

Не ми каза какво да правя
с всичко, което идва после:
предметите, улиците, хората...
Не ми каза как ще се отнасят с мен.
Не ми каза как да се отнасям с тях.
Не ми каза да ги притежавам ли
или да ги пускам,
да ги чупя или да ги поправям,
да ги слушам или да говоря,
да ги помня или да забравям,
да ги гоня или да ги чакам.
Не ми каза там ли ще си,
въпреки всичките.

Sunday, April 01, 2012

Стихове


***

Тя е кръстена на улица във София,
която носи името на град,
във който той мечтае да живее. 

Tuesday, March 20, 2012

Тихо

Pete Revonkorpi - "The Gardner"

Във водата

Били сме двойка листа меко на клона,
държал съм ръцете ти дълго- дълго;
бавно сме падали, на едно спокойно езеро
във вътрешността сме били, зелени сме били, сазове сме били.

Като рибите сме били, безмълвни и тъмни,
плували са косите ти, плувал е и дъхът ти;
мълчали сме ей така, на едно спокойно езеро
във вътрешността сме били, зелени сме били, сазове сме били.

Джан Юджел в превод на Несрин Исмаил

Thursday, March 15, 2012

My poems translated by my friends

Портрет

Иногда рассказывает
сумашедшие истории.
Есть ден маленькими кусочками.
Улыбается в темноте.
Она вся - солнце
и несколько белых облаков.
Иногда просто ложиться
в тарелку будней.
Ей всё равно. 
И слова нет.
Истории нету тоже. 
И тьмы нет,
в которой стоит улыбнуться.
Она так равнодушна,
что можно только гадать -
затишие это перед бурей
или её очаг. 

превод: Теодора Евденова
редактор: Лина Коваленко



Портрет

Понякога разказва
невероятни истории.
Яде деня на малки порции.
Усмихва се в тъмното.
Цялата е слънце
и няколко бели облака.
Друг път ляга доброволно
в чинията на ежедневието.
Все `и е едно.
Няма думи.
Няма истории.
Няма тъмно,
в което си струва
да се усмихне.
Толкова безразлична е,
че се чудиш –
затишие пред буря ли е,
или е окото `и.


Thursday, March 01, 2012

Стихове - "Иначе казано"

Отсъствия

Там, където те срещам,
няма улици,
няма хора,
няма небе.
Няма теб –
там,
където те срещам.

Там, където те няма,
най-дълги са улиците,
непознат е градът.
Непознат е град,
в който те няма.

Tuesday, February 21, 2012

Тихо


Word in Motion, 2012 from Smile for London on Vimeo.


Творби до 40 думи на начинаещи и утвърдени автори, пресъздадени в 20 секундни филмчета, които се прожектират две седмици в лондонското метро.
Повече информация за тази и други хубавини можете да прочетете тук Smile for London.

Но преди това гледайте. :)

Thursday, February 16, 2012

My poems translated by my friends

***

Leave a note to remind you -
There was a flash, which made you tremble,
Which left a scar
And disappeared.
By the note can't be understood
Whether its been big,
Whether its been important,
Whether its been true.

Translated by Magdalena Popova


***
Остави си бележка.
Да ти напомня –
имало е миг, в който
нещо е трепнало,
оставило е следа,
изчезнало е.
И по бележката
не може да се разбере
колко е било голямо,
колко е било важно,
колко е било истина.


Monday, February 06, 2012

Отклонение в картинки



За неразбралите - Соня Попова рисува стихотворения. В този случай - моето.  
За да ви се изясни картинката, предлагам да цъкнете върху нея. :) 

Wednesday, February 01, 2012

Хрумка



Тя знае точно кога се случи. Знае и защо. Само че не можа да се справи със ситуацията. И сега й е мъчно. Но понякога се сеща. Точно за този момент, в който той се влюби в нея. И се успокоява. Все пак поне се е влюбил.

                Имаха среща. Съвсем приятелска. Вървяха към театъра. Тя му разказваше някоя от многобройните си истории. Поздрави няколко човека. Той отново отбеляза, че тя познава всички в този град. Не беше вярно. Все още. До тук – нищо особено. И после. Влязоха в залата. Седнаха. Оставаха пет минути до началото на представлението. Tочно тогава се случи.
Тя беше седнала от лявата му страна. Едната й ръка –дясната – беше отпусната на крака и на нея, в полумрака, блестеше малък сребърен пръстен с червени камъчета. Ще кажете – не може човек да се влюби заради един пръстен. Що за любов е това. Обаче точно така се случи. Тя усети, че я гледа. После обърна глава към него. Проследи погледа му. Той гледаше пръстена. Обаче не точно пръстена. Защото и тя се загледа и разбра. 

                Пръстенът беше съвсем тънък. Толкова малък, че приличаше на лъч светлина, увил се около пръста й. И това беше причината тя самата да изглежда толкова малка и толкова беззащитна. Изведнъж усети колко широк е столът, на който седеше. Кожата й стана прозрачна. Очите й още по-големи, но пък се сливаха с тъмното и не се виждаха. Затова тя  можеше да мести поглед ту към него, ту към ръката си. Той седеше, странно усмихнат, в полумрака. Гледаше пръстена, през него, през кожата й, през костите, мускулите, съвсем до сърцето. И знаеше. Това, което иска да му каже вече от толкова време, но не смее, защото... не смее. Беше хубаво.

               В този момент той знаеше и тя знаеше и те съвсем едновременно знаеха, че всеки знае и не беше страшно, само хубаво. Защото седяха двамата, вперили поглед в пръстена, и може би от светлината на прожектора, която се отразяваше в него, се чувстваха и те съвсем леки, безплътни, свободни. Вдигнаха главите си един към друг и точно тогава осветлението в залата угасна. Пръстенът престана да свети. Актьорите излязоха на сцената и представлението започна.

                Оттогава тя не го е слагала. Напълня. Само понякога го оставя на масата. Следобедните слънчеви лъчи минават през него. И той свети. 

Saturday, January 21, 2012

Тихо

Илюстрацията е на Pete Revonkorpi


Над капчука в игли,
сред парцали мъгли,
по заспали ели
сняг вали, сняг вали.
Тук през целия ден
няма никой освен
един малък елен,
просещ хлебец от мен…

Валери Петров, "Бяла приказка"

Tuesday, January 03, 2012

Градски приказки


Всяка една неделя

Имало една неделя, която все не идвала. А се била подготвила добре. Започвала с куклен театър. После минавала през кафе с приятели. После разходка, зяпане на витрини, спокойствие, усмивки, слънце. После обяд. После сладкарница. После кино. После среща. После бар. После легло. Нямала пропуск! Всичко била предвидила неделята. Но все не се стигало до нея. Все някой я предреждал. Понякога понеделникът бил толкова нахален, че завземал дори съботата. Едно офисно настроение настъпвало неделята по мазола и тя забавяла крачка и нямало, наистина нямало как да дойде. И я било яд. Ама много! Защото била отличничката на випуска за недели. И неоценена все. Невъзнаградена! Тъжна работа.

Другите недели, преди да започнат да слизат над града, минавали през дома й. Успокоявали я. Има още време. Млада е. Е, има недели, дето с години чакат и после... като им дойде реда... – Какво? – Ами как какво? Щастливи са! И хората се чудят откъде им е дошло.
Заминавали неделите и не се връщали повече. Въпреки обещанията.

Затова един ден неделята, ядосана и гримирана, слязла сама към града. „Нищо, че ще се застъпим две – мислела си – аз трябва да видя какво се случва! Защо не ме викат! И защо никой не идва да ми разкаже!” 

На смяна била една ужасна неделя. Неподготвена, навъсена, нервна, с изгризани нокти – от тия, дето цял живот не знаят какво искат. Но й било приятно с компания, та останали заедно. И се получила една средна неделя. Съвсем прилична. С  неделно кафе, караница в кухнята, обяд с баба, слънчево време, сънливост и мляко, разсеяни хора по улиците, тук-там леко безпокойстово – от това, безпричинното. После дошла вечерта. Хората започнали да мислят за понеделника и за своите си важни работи и забравили неделята, която им се струвала странно дълга. (Откъде да знаят, че били две?) Поради тази причина най-перфектната неделя просто престанала да съществува. 



Universal meeting UM2010 from Albena Baeva on Vimeo.

Приказката за неделята започва от 02:09, но ви препоръчвам да чуете и останалите. Хубави са.