Google Tag

Thursday, February 20, 2020

Как си печелиш свободата

До Бялата кула в Солун стои една информационна табела, която разказва цялата ѝ история. Включително как била червена от кръв и черна от мръсотия, когато в нея се помещавал затворът. Не помня през коя година, директорът обещал на един от затворниците, че ще го освободи, ако пребоядиса кулата бяла. И човекът се съгласил. Пребоядисал я и си спечелил свободата.
Седяхме ние в подножието на кулата, измервахме я с поглед, цъкахме. Два въпроса не ми дават мира оттогава. Колко е била мръсна тая кула всъщност, че да обещаят на един човек да го освободят, ако я изчисти и боядиса сам? И! Как измерваш кога си изчистил и боядисал твоята лична кула, за да си спечелиш свободата?

Такива неща днес.

Friday, February 14, 2020

Какво е любовта

На покрива на нашата и отсрещната кооперация живеят много гълъби. Затова, ако искаш да си ползваш терасата, трябва да я чистиш и миеш редовно. Не помагат монтираните изкуствени гарги, навързаните като знамена найлонови торбички и овесените на връвчица, блещукащи дискове.
Тази сутрин виждам как лелята от отсрещната кооперация излиза на балкона с някаква чиния, хвърля трохи и останки от храна на съседния балкон и всички гълъби се скупчват на него. Тя се обръща и си влиза в стаята. Преди малко я виждам отново, показала се е на балконската врата, ръкомаха ядосано и гони гълъбите, накацали по собствения ѝ балкон.
Нещо такова е любовта - трябва да чистиш и подреждаш редовно, ако искаш да си я ползваш и да ти е приятно. И тя задължително се връща да ти напомни за себе си по неприятен начин, ако само я залъгваш, че се грижиш за нея.

Такива неща днес.

Wednesday, February 05, 2020

Кой прави най-хубава пача

На пазара в Солун свински глави висят на ченгели, климат към минувачите с очи като цепки и се усмихват. Под техния благосклонен поглед продавачи ни приканват да си купим прясна риба, да пробваме сиренето, да си вземем маслини, сладки, ядки, апетитна халва, нарязана като торта. Женски гласове ми шушнат, че мога да си купя невидени другаде обувки, чанти, блузи, сигурно не разбирам от мода, щом така се дърпам. - Сигурно е - уверявам ги.

Майсторът столар не ми обръща внимание, аз съм тая, дето се заплесва по изящните му творения. По-надолу - ателие за литографии, аха да си поговорим с жената в ателието, ама не посмяваме да си сложим оковите на езика, усмихваме си се и се оттегляме - тя навътре, при работната си маса, аз навън - към следващата пазарска уличка.

Леля на почтена възраст пие кафе на малка масичка между сергиите и натуриите. Стиснала е ръце между коленете, толкова е тясно, но пък порцелановата ѝ чаша е изрисувана цялата със сини цветчета. Има хора, дето умеят всеки сезон да превърнат в пролет. - Има, има - кимат доволно свинските глави - точно те правят най-хубава пача.

Аз пача не обичам, затова вероятно и никакво прозрение от тая разходка из солунския пазар не родих. Но ми се стори важно да се има предвид прасешкото мнение по кулинарните въпроси със свинско, освен всички останали новини.

Такива неща тези дни.