Google Tag

Saturday, January 21, 2012

Тихо

Илюстрацията е на Pete Revonkorpi


Над капчука в игли,
сред парцали мъгли,
по заспали ели
сняг вали, сняг вали.
Тук през целия ден
няма никой освен
един малък елен,
просещ хлебец от мен…

Валери Петров, "Бяла приказка"

Tuesday, January 03, 2012

Градски приказки


Всяка една неделя

Имало една неделя, която все не идвала. А се била подготвила добре. Започвала с куклен театър. После минавала през кафе с приятели. После разходка, зяпане на витрини, спокойствие, усмивки, слънце. После обяд. После сладкарница. После кино. После среща. После бар. После легло. Нямала пропуск! Всичко била предвидила неделята. Но все не се стигало до нея. Все някой я предреждал. Понякога понеделникът бил толкова нахален, че завземал дори съботата. Едно офисно настроение настъпвало неделята по мазола и тя забавяла крачка и нямало, наистина нямало как да дойде. И я било яд. Ама много! Защото била отличничката на випуска за недели. И неоценена все. Невъзнаградена! Тъжна работа.

Другите недели, преди да започнат да слизат над града, минавали през дома й. Успокоявали я. Има още време. Млада е. Е, има недели, дето с години чакат и после... като им дойде реда... – Какво? – Ами как какво? Щастливи са! И хората се чудят откъде им е дошло.
Заминавали неделите и не се връщали повече. Въпреки обещанията.

Затова един ден неделята, ядосана и гримирана, слязла сама към града. „Нищо, че ще се застъпим две – мислела си – аз трябва да видя какво се случва! Защо не ме викат! И защо никой не идва да ми разкаже!” 

На смяна била една ужасна неделя. Неподготвена, навъсена, нервна, с изгризани нокти – от тия, дето цял живот не знаят какво искат. Но й било приятно с компания, та останали заедно. И се получила една средна неделя. Съвсем прилична. С  неделно кафе, караница в кухнята, обяд с баба, слънчево време, сънливост и мляко, разсеяни хора по улиците, тук-там леко безпокойстово – от това, безпричинното. После дошла вечерта. Хората започнали да мислят за понеделника и за своите си важни работи и забравили неделята, която им се струвала странно дълга. (Откъде да знаят, че били две?) Поради тази причина най-перфектната неделя просто престанала да съществува. 



Universal meeting UM2010 from Albena Baeva on Vimeo.

Приказката за неделята започва от 02:09, но ви препоръчвам да чуете и останалите. Хубави са.