Господ е грижовна баба

В петък, в църквата "Св. Богородица" в Пловдив: - набожна баба си беше оставила найлоновата торбичка на стол близо до олтара и си говореше със светците от иконите. В полумрака грееше яркочервеният надпис на торбичката: Playboy. - Друга баба, въоръжена с кърпа и препарат за почистване бършеше иконите и обясняваше на другарките си: "Чистя целувки!" - На влизане бяхме оставили саксията с каланхое, която ми подариха учениците от Строителната гимназия до входа на църквата. На излизане вече я нямаше. Господ - мисля си - е грижовна баба с чувство за хумор, която обича пролетта. Такива неща миналата седмица.

Кои са ни най-близки

От седмица дон Фелипе се опитва да докосне клоните на съседа. В началото те бяха голи и далечни. Колкото повече се показват пъпки, колкото повече порастват листата, толкова повече съседът отново се приближава към прозореца. Прекарахме следобеда, увиснали на перваза и установихме, че скоро листата ще пораснат толкова, че част от клоните да надникнат през прозореца. Птиците вече не навестяват главата на съседа. Подозирам, че причината за това са възторжените посрещания, които им устройва дон Фелипе. Чудя се - дали с времето се задоволяваме с тези, дето са най-близо, с които прекарваме най-много време, знаем, че през зимата ще ни чистят главата от снега и те ни стават най-близки или сърцето ни жадува винаги за тези, дето ни подаряват небеса. И за други неща се чудя, но си загубих думите за тях. Такива неща днес.