От седмица дон Фелипе се опитва да докосне клоните на съседа. В началото те бяха голи и далечни. Колкото повече се показват пъпки, колкото повече порастват листата, толкова повече съседът отново се приближава към прозореца.
Прекарахме следобеда, увиснали на перваза и установихме, че скоро листата ще пораснат толкова, че част от клоните да надникнат през прозореца.
Птиците вече не навестяват главата на съседа. Подозирам, че причината за това са възторжените посрещания, които им устройва дон Фелипе.
Чудя се - дали с времето се задоволяваме с тези, дето са най-близо, с които прекарваме най-много време, знаем, че през зимата ще ни чистят главата от снега и те ни стават най-близки или сърцето ни жадува винаги за тези, дето ни подаряват небеса. И за други неща се чудя, но си загубих думите за тях.
Такива неща днес.
No comments:
Post a Comment