За простите избори

Настъпва момент в живота на човека, в който той се чувства достатъчно голям, силен и стабилен, че да може да се изкъпе прав в банята. Понеже много настоява - разрешават му.

Първото, което забелязва е, че е хлъзгаво.
Второто, че ако не иска да се пързаля, трябва да сложи кроксове. Обаче с тях си губи част от свободата. Едно е да си бос и да си мърдаш свободно пръстите на краката, друго е с кроксове.
Третото, което забелязва е, че няма как да пляска с ръце във водата и всички да му се радват, ако е прав под душа.
Затова стои прав две-три вечери, стои, пък сам поиска да седне обратно във ваничката.

Хубавото е, когато може да прецени, макар и постфактум, колко несвобода, хлъзгавина и липса на удоволствия в живота може да поеме и се престраши да се откаже от позата си на пораснал.
Лошото е, че не всичко се свежда до прости избори като прав под душа или седнал във ваничката.

Такива неща днес.