Ний двама колко дълго бяхме заблудени
Ний двама колко дълго бяхме заблудени,
сега, преобразени, бързо се избавяме - както Природата,
ний сме Природата, ний дълго липсвахме, сега се връщаме,
ний сме растения, стебла, листа, кора и корени,
ний враснахме в земята, ний сме скали,
ний дъбове сме, в просеките там, един до друг,
ний двойка сме от дивите стада, пасем като стадата волни,
ний сме две риби, които плуват заедно в морето,
ний сме акациеви гроздове, ухаем над алеите всяка заран
и всяка вечер,
ний сме люспестата пепел на растения, животни,
минерали,
ний сме грабливи ястреби - кръжим високо и гледаме
надолу,
ний сме сияйни слънца, взаимно уравновесени, сферични
и звездообразни, ний сме две комети,
ний бродим, зъбати и четвероноги, из гората, нахвърляме
се върху плячката,
ний сме два облака, следобедни и сутринни, подгонени
напред,
ний сме морета, смесили водите си, ония весели вълни,
които една връз друга се премятат и намокрят,
ний сме прозрачният, поглъщащ, непроницаем, проницаем
въздух,
ний сме сняг, студ, дъжд и мрак, ний сме плодът и
вдъхновението на земята,
ний се въртяхме и въртяхме, додето пак намерим своя
дом, ний двама,
додето се отърсим от всичко освен от свободата, от всичко
освен от радостта.
"Стръкчета трева", Уолт Уитман, превод: Цветан Стоянов