Google Tag

Tuesday, December 20, 2011

Тихо

Ний двама колко дълго бяхме заблудени


Ний двама колко дълго бяхме заблудени,
сега, преобразени, бързо се избавяме - както Природата,
ний сме Природата, ний дълго липсвахме, сега се връщаме,
ний сме растения, стебла, листа, кора и корени,
ний враснахме в земята, ний сме скали,
ний дъбове сме, в просеките там, един до друг,
ний двойка сме от дивите стада, пасем като стадата волни,
ний сме две риби, които плуват заедно в морето,
ний сме акациеви гроздове, ухаем над алеите всяка заран
          и всяка вечер,
ний сме люспестата пепел на растения, животни,
         минерали,
ний сме грабливи ястреби - кръжим високо и гледаме
         надолу,
ний сме сияйни слънца, взаимно уравновесени, сферични
        и звездообразни, ний сме две комети,
ний бродим, зъбати и четвероноги, из гората, нахвърляме
        се върху плячката,
ний сме два облака, следобедни и сутринни, подгонени
        напред,
ний сме морета, смесили водите си, ония весели вълни,
       които една връз друга се премятат и намокрят,
ний  сме прозрачният, поглъщащ, непроницаем, проницаем
        въздух,
ний сме сняг, студ, дъжд и мрак, ний сме плодът и
        вдъхновението на земята,
ний се въртяхме и въртяхме, додето пак намерим своя
       дом, ний двама,
додето се отърсим от всичко освен от свободата, от всичко
      освен от радостта.

"Стръкчета трева", Уолт Уитман, превод: Цветан Стоянов

5 comments:

ciciron said...

И откъде това познание, другарко? Да не би да имате книгата?

mogilska said...

Ако сте с чисти ръце и без цигара в устата, дори мога да ви я дам да я подържите, другарко.

ciciron said...

Оооо, за мен ще е чест. Но от коментара Ви разбирам, че мога да съм с мръсна уста и цигара в ръката :)

mogilska said...

А аз разбирам, че искате да се виждаме предимно по телефона, когато може всичко. :Р

ciciron said...

Ужас! Как можахте да го изговорите! С тези ли ръце държите книгата!?!?!?