Tuesday, June 26, 2018

Дон Фелипе и пристанищата

Второто пристанище в живота си дон Фелипе приветства с радостни възгласи. На първото спеше, та допуснахме, че го е приел спокойно. Но второто, о! второто. Опита дървените му пейки на вкус, ококори се срещу полюшващите се яхти, опита се да хване няколко слънчеви зайчета и изгледа снизходително майка си, която крещеше: "Виж, виж рибките!". След това се оттегли да отдъхне в количката си. На третото пристанище вече се чувстваше като у дома си - плюеше пюре по преминаващите хора и приемаше с благосклонна, оранжева от тиква и моркови, усмивка това, което му говореха. (Какво му каза всеки на собствения си език не разбрахме, но изглежда, че и Фелипе, и непознатите се разделяха доволни от общуването един с друг.) Хиляда километра по-късно отново сме в нацупената София. Дон Фелипе спи, разперил ръце и крака, а аз пия кафе със съседа и се опитвам да му обясня какво представляват пристанищата и защо е важно да опознаеш отрано техните особености, ако искаш да плаваш спокойно през живота и да се възстановяваш бързо от житейските бури и корабокрушения. Такива неща днес. И напоследък.

Monday, June 04, 2018

Няколко версии за удавниците в купата с таратор

Тази нощ две калинки са се удавили в забравения на масата таратор. Той я е поканил на романтична разходка по перваза на прозореца. После са видели голямата червена купа. "Гигантска калинка, паднала по гръб - вероятно си е казал той. - Удобен случай да се представя като герой в очите на любимата. Ще помогна на горкото същество!" и двамата са изминали дългия път от прозореца, през жълтата земя (паркета), синята планина (крака на масата) и оранжевата равнина (покривката). Стигнали са до гигантската калинка, изпаднала в беда, покатерили са се по нея. "Бягай! Капан!" - извикал е той, но е било вече късно и двамата са цопнали в таратора. Или пък тя е видяла купата първа и е решила да го изпита. "Можеш ли да ме преведеш през шарените земи чак до червената?" и той се е съгласил. Стигнали са до купата, миризмата на таратора ги е упоила и докато са падали безпомощно в него, той си е мислел: "А можех по-рано тази вечер просто да ѝ предложа да се омъжи за мен". От нея се е чуло само едно тъничко "Ах!" и после "блъб" и никой не може да каже съжалила ли е за каприза си, или си е помислила: "Какъв трагичен и красив завършек на нашата любов, като в роман!". Може би истината е съвсем друга. Може би изобщо не са били двойка влюбени, а двама наперени младежи, отдали се на приключения. Или старци, тръгнали да търсят изгубения си син - някоя сойка им е казала, че последно го е видяла да върви по посока на кухненския прозорец, докато се е облизвала след вкусния обяд. Догадките са хиляди. От човешка гледна точка единственото сигурно е, че две калинки са загубили живота си поради немарливост на домакинята, забравила да прибере таратора в хладилника. Всички оцелели след трагедията обитатели на кухнята и на главата на съседа са съгласни за едно - от сутринта навсякъде мирише на липа и обичайното ежедневие е невъзможно. Такива неща днес.