Monday, October 26, 2020

Доматът бежанец

 Един домат - бежанец от зеленчуковата в цветната градина на мама - се е разположил между тагетиса и умирающо, храстовидно цвете с непроизносимо име. Отметнал рошава зелена глава надясно, разперил два израстъка наляво - мама му се заканва, че ще го изсели на бунището, а той се хили, цъфти и пет пари не дава. Вчера повдигна листа и ми показа самодоволно продукцията си - малки зелени домати по никое време. 

Моментално му беше издадено разрешение за постоянно пребиваване. Заплахата за изселване беше снета, а част от продукцията - иззета. Една котка застана на стража - да го варди от буболечки. Тагетисът се опита най-сетне да завърже контакт, само цветето с непроизносимо име се поклати снизходително: "Не се бутай, младежо, не се тикай. Нищо не може да опази и най-ербап домата от настъпващите студове." 

А зеленият цъфти, радва се и доказва, че за мераклията всяко време е подходящо да даде плод. 

Такива неща в средата на есента. 

Thursday, October 22, 2020

Бой и живот, живот и бой

В автобуса върви сутрешният блок на някакво радио. Слушател на възраст 50+ разпалено убеждава водещата, че всички да са равни - това е смърт! 

"Може би искате да кажете еднакви, а не равни?" - деликатно се намесва тя. 

"Еднакви, равни, за мен е едно и също - снизходително обяснява слушателят - синоними, омоними, натам бием!" - завършва тържествено и затваря телефона. 

Ама така си е, мисля си, докато се прибирам към къщи, то дали ще биеш, или ще галиш, жестът е един и същ, само силата на замаха е различна. Синоними, омоними - друга е граматиката на ежедневието, все по-малко място има в нея за внимание към езика, което помага за дисциплина на мисълта. Бой и живот, живот и бой са ни напълно достатъчни. Не ли? 

Такива неща днес.