Един домат - бежанец от зеленчуковата в цветната градина на мама - се е разположил между тагетиса и умирающо, храстовидно цвете с непроизносимо име. Отметнал рошава зелена глава надясно, разперил два израстъка наляво - мама му се заканва, че ще го изсели на бунището, а той се хили, цъфти и пет пари не дава. Вчера повдигна листа и ми показа самодоволно продукцията си - малки зелени домати по никое време.
Моментално му беше издадено разрешение за постоянно пребиваване. Заплахата за изселване беше снета, а част от продукцията - иззета. Една котка застана на стража - да го варди от буболечки. Тагетисът се опита най-сетне да завърже контакт, само цветето с непроизносимо име се поклати снизходително: "Не се бутай, младежо, не се тикай. Нищо не може да опази и най-ербап домата от настъпващите студове."
А зеленият цъфти, радва се и доказва, че за мераклията всяко време е подходящо да даде плод.
Такива неща в средата на есента.
No comments:
Post a Comment