Видео от четенето ми като гост на "Поети в кадър"

Разказвам истории и чета стихове като гост на "Поети в кадър". Между тях са и три разказа от "Тая земя, оная земя". Други четири, чуйте на страницата на книгата. 


Благодаря на Димитър Григоров и Роберт Леви. 
На вас приятно гледане/слушане.

Опитва се да разчете

***

Прелиства страниците на миналото,

взира се в страниците на бъдещето,

събира всичките си знания,

опитва се да разчете

какво му е писано.

И не успява. 

Едно стихотворение се пише

***

Едно стихотворение се пише 

за три цигари време. 

С редакцията - пет. 

Понякога кутията е празна, 

но проблемът не е, 

че не стигат парите.

Стихове

Бележка, написана от продавача на пици, който работи в подлеза на метрото

„Моля, не хвърляйте храна на птиците.
Объркват бетона с небе.
Мислят трохите за бели облаци,
крилата им се превръщат
в смачкани билети за изпуснат влак
и колкото и да им роните
винаги остават гладни."

Вечерта слиза, слиза - стихове

*** 

Вечерта слиза, слиза,

пада 

от бялата земя

на черната

и се загубва
в тъмното.

Стихове

***

Заместиха го с машина. 

Затова пазачът на фара

се премести

на най-тъмната улица

в своя град - 

да упътва нощем 

с фенерче

закъснелите. 

Нито едно стихотворение

Татко си е загубил оръжието -
това са чули двете му дъщери
през притворената врата на кухнята -
и тайно преравят шкафове и долапи,
преподреждат играчките,
подозират мама -
може да го е изхвърлила по погрешка.
Бащата не забелязва
тревожното им усърдие,
не пита, както обикновено,
може ли да се включи в играта.
Потупва ги разсеяно по главите,
влиза сутрин в кухнята
и отчаяно шепне на жена си:
"И тази нощ нищо.
От една година не съм написал
нито едно стихотворение."

Стихове

*** 
Не се изричаше
каквото трябва да се изрече.
След обяда
оставаха само трохи по масата. 
През отворения прозорец
влизаха врабчета.
Цирикаха радостно,
пируваха,
натежаваха,
докато мислите й
отлитаха на юг.

Стихове

Хиляди години по-късно

Често застава встрани
и наблюдава загрижено
лутащото се свое тяло -
вече поизносена машина,
която не спира да се блъска
в коридорите на някоя важна задача,
в оградата на някоя незначителна любов,
а най-често -
в неравните хълмове
"имам да свърша толкова значими неща".
Всеки път забелязва
нови одрасквания,
пукнатини,
вдлъбнатини.
Въздъхва,
внимателно слага
каската, ръкавиците, наколенките.
Влиза обратно в него,
разочарована, че още не може
да му покаже
изящните пътища на простотата.

Стихове

***
Прозорецът на хотелската стая в Анжер
гледа към любимата й улица в София.

Стихове

Лош навик

Отваря главите им,

както се отваря кутия с шоколадови бонбони.

Изяжда всичко.

След това старателно

смачква  станиолените обвивки,

връща ги обратно,

затваря кутията

и я прибира в хладилника.

Хрумка - стихче

***

Шепне си, че всичко ще е наред

и се плаши от ехото. 

Стихове

***

Той чака ли я повече?

Събира ли секундите в минути,

за да направи часове,

от тях да конструира дни –

толкова бавни, когато е недоволен,

толкова бързи, когато е щастлив,

толкова еднакви, когато не си спомня за нея –

години, в които между усмивките на близките му хора

се появяват смътно познати очи –

там сякаш е бил –

по тези хълмове,

долини,

облаци,

които минават –

яростни или безразлични –

над друга земя,

прилична на неговата,

но не същата,

земя, в която „може би”,

„но все пак не”,

защото над неговите поля

минават само пухести облаци,

пропускат слънцето

и то гори

всяко растение, животно, семе, мисъл за живот

и той осъзнава,

че му се иска да вали. 

Стихове

***

Кажете на следващите,

ако за вас, струва ви се, е късно:

пукнатините са по-страшни от взривовете,

раните зарастват по-добре на открито,

тъмното е третото око на света.  

Стихове

***

Пуска тревогите си по водата.

Затова не смее да гледа новини –

страхува се от съобщения за потънали кораби.

Стихове

***
Всички преки пътеки за бягство
се събират в дългия път към дома.

Стихове - "Иначе казано"

Гледна точка

Никога не получава отговора,
който иска.
Не я успокоява мисълта,
че й казват винаги истината.
За какво й е истина,
когато не тя е верният отговор,
не тя е правилният.
Не тя.

Стихове - "Иначе казано"

ЧОВЕК

Птица, която
сънува крилата си...

Стихове

***
Косите му оредяват като илюзиите -
незабележимо в началото,
безжалостно бързо към края.
И само опашката му
остава да се вее на тила.

Стихове

Свръхбагаж

Всяка вечер служителите на летището го връщат,

за да остави излишното и после да се качи на самолета,

и той застава в недоумение

пред отворената си раница,

в която има

една скъсана риза, незашита от нея.