Стихове

***

Той чака ли я повече?

Събира ли секундите в минути,

за да направи часове,

от тях да конструира дни –

толкова бавни, когато е недоволен,

толкова бързи, когато е щастлив,

толкова еднакви, когато не си спомня за нея –

години, в които между усмивките на близките му хора

се появяват смътно познати очи –

там сякаш е бил –

по тези хълмове,

долини,

облаци,

които минават –

яростни или безразлични –

над друга земя,

прилична на неговата,

но не същата,

земя, в която „може би”,

„но все пак не”,

защото над неговите поля

минават само пухести облаци,

пропускат слънцето

и то гори

всяко растение, животно, семе, мисъл за живот

и той осъзнава,

че му се иска да вали.