Хрумка

На снимката са двамата. Усмихват се към обектива. Никой не знае какво се е случило преди малко. Няма следи от сълзи по лицето й. Той не изглежда нервен, притеснен. Не се виждат изгризаните му нокти. Всичко е идеално. 

Тя е с пуснати коси. Той е с бяла риза. Зад тях слънцето маха за поздрав с последните си лъчи и обещава утре да ги събуди рано. На заден план се виждат няколко недостроени къщи.

 Никой не знае, че той заеква. Малцина са чували бързия й говор, когато е притеснена. На снимката не личи, че вчера тя си е купила гребен и се е сресала за пръв път от три дни, докато той е похапвал маслини и е подмятал една нокторезачка – също току-що купена – из ръцете си. 

Светлината, мястото, фокусът – всичко е идеално. Най-вече фокусът. Той е точно върху мига, който те няма да запомнят, но гледащите снимката ще отбележат като щастлив. 

п.с. Знам, че първото число на месеца, когато пускам нови публикации, е далече. Затова приемете, че това е "Хрумка" по никое време. Каквито всъщност всички хрумки са.