Има едно място, на което се събират всички влюбени гръцки тийнейджъри - плажът на Каламата. Извират отвсякъде - групички нервно хихикащи момичета, сподиряни от групички наперени момчета; двойки, които още не знаят, че са двойки - тя се смее непрекъснато и замята коси, той я докосва леко по рамото, тя подскача и се озовават в случайна, секундна прегръдка; двойки - които вече знаят, че са двойки - цеуват се във водата, после играят федербал и пак се целуват; двойки, които още не знаят, че скоро ще престанат да са двойки - той нещо ѝ говори, тя се цупи, въздиша, гледа настрани. Току-що влезли в пубертета, почти излизащи от него, негримирани, неопитни, несигурни, незабелязващи нищо наоколо, погълнати един от друг, безсмъртно щастливи момчета и момичета.
Никога не съм виждала толкова много накуп, единствените, които могат да останат по-дълго в този напълно лишен от чар град.
Аз съм далеч от пубертета и вече съвсем близо до част от лекция първа по Античен театър - Епидавъра.
Но още си мисля за ятото на любовта и лятото, което пътешества и гнезди на странни места.
Такива неща днес.
No comments:
Post a Comment