Tuesday, August 06, 2019

Ода за гръцките баби

Гръцките баби, о! гръцките баби! Приличат на внезапно раздвижили се корени на стари дървета с характер на поогладени от морето камъни.

Първо ме гледат недружелюбно, докато аз ръкомахам и подскачам с писъци, възторжени, срещу гигантска жълто-лилава медуза. После ми се притичват на помощ, защото объркват възторга ми със страх и най-накрая загребват в шепа огромната медуза и ми дават да я пипна, докато ми казват името ѝ – скифозоа. После размахват плавници, отдалечават се със смях и бъбрят нещо помежду си. Изпращам поостарелите русалки, повтаряйки "скуфоза, скуфоза" и една се провиква към мен: “Скифозаааа!”

Вечер други горгони – с черни рокли без ръкави и ръце, отрупани с пръстени – сядат в ресторанта на пристанището. Поръчват си каламарес и бира, палят цигари и бъбрят, спорят, вълнуват се. Аха да съжаля, че не разбирам за какво и в речта им долавям познати думи – гьозум, томатя. Кулинарните въпроси винаги са сериозни въпроси, отчасти на тях се крепи всяка семейна митология.

Бих искала като порасна, след години, да съм гръцка баба – корен, камък, русалка, горгона и добра готвачка, която хваща медузи с голи ръце.

Такива неща напоследък.

1 comment:

bogpan said...

много топло и вълнуващо!