Отиваме ние на гости на съседи в стария ни блок и аз веднага щръквам на терасата. Ето го съседът! Пораснал е малко или просто си е прибрал клоните от прозореца. Наоколо, ни помен от синигерите с дебели дупета, които обикновено подскачат по олисялата му глава и разведряват обстановката. - Все така хубав си - подкачам го аз. - Все така се страхуваш да се оставиш на момента, ако си тъжна или притеснена и го задушаваш с излишно бъбрене - не ми остава длъжен той. Стоим известно време мълчаливо и си се радваме. После зимата продължава.
Такива неща тези дни.
No comments:
Post a Comment