Friday, October 20, 2017

Аплодисменти на сбогуване

Привечерно време. Прозорецът е отворен. Аз съм седнала на пода и си дращя нещо. Изведнъж чувам аплодисменти. Тихи, почтителни, дълги - от най-хубавите. 

Хм, хм... вярно, че пях следобед, но едва ли съседите чак сега излизат от вцепенението, последвало моето изпълнение. 

Вдигам глава към прозореца и гледам - повечето листа на съседа се пускат от дървото и скачат. Земята е далече, но те изглеждат спокойни като японски войни, изпълняващи дълга си. Много са. Почти всичките. И причина за аплодисментите е този им последен полет. Обединили са се с вятъра и се изпращат подобаващо. 

Хем е нормално, нали - есен, листопад, какво толкова, хем е възхитително. Затова зарязвам важната си работа и тихичко им ръкопляскам за сбогуване и аз. 

Такива неща вчера. 

No comments: