Важните неща

Оглеждам критично съседа - съвсем е оплешивял, само на две - три места са му останали листа - и се сещам, че един немалък клон се беше отчупил от него в края на зимата. Навеждам се през прозореца, някъде в по-ниското беше светлият белег, а сега не го намирам.

- Помниш ли, момче, че пътят до пролетта ти костваше цял един клон? 

- Помня, разбира се, но вместо да се навеждаш да търсиш белег от рана, вдигни глава и погледни от другата страна на ствола - там, където избиха два нови клона. До другото лято ще пораснат толкова големи, че още поне една сойка и две свраки да си свият в тях гнезда. 

- Аха - извивам врат аз, за да направя каквото ми казва. А той ме успокоява: 

- Пий си млякото, все някой ден ще свикнеш и ти да виждаш важните неща. 

Такива неща днес. 

==============

А вие, ако искате, припомнете си колко е дълъг пътят до пролетта.