Google Tag

Monday, August 14, 2017

Бабата, която е август

Ако се случи да се разхождам по нея сутрин, наричам я "улицата на бебетата". Понеже дърветата са направили зелен тунел отгоре ѝ, а колите са малко, всички майки с колички се разхождат тук или седят на едно от двете кокетни кафенета.
Ако се случи да вървя по нея вечер, наричам я "улицата на чичо-дядовците". Насядали са пред входовете, пред витрините на магазините или направо на бордюра, на групички от по трима-четирима, пият бира и си говорят.
Днес минах по нея току преди обед. До малкото магазинче за плодове и зеленчуци в началото на улицата, и по точно до паянтовата пластмасова маса, на която продавачките пият кафе, седеше една баба. Дългата ѝ, вълниста коса, някога червена, сега беше по-скоро кахърно оранжева. Ноктите ѝ - лакирани с ярък лак. Лицето ѝ приличаше на намачкана хартия, а на носа ѝ бяха кацнали очила с рамки във формата на сърца. Зелени, но малко вече поолющени, поизбелели. Седеше с дамска чантичка в скута, с ръце върху чантичката, въздишаше и се усмихваше на нещо нейно си. Погледнах я с абсолютната увереност, че това е тазгодишният софийски август, приел човешки образ. Махнах му/ѝ и отминах.
Такива неща днес.

No comments: