Съседът е застинал в тържествена поза. Само върховете на клоните му подсказват, че се вълнува, че нещо необикновено го е сполетяло. Свраките го подкачат, гълъбите го докосват с крила, докато се боричкат за трохи на перваза, синигерите му чуруликат на ушенце: "Какво става, какво става, пролетта ли нещо ти каза, тя ли идва, кога пристига, в добро настроение ли е?" А той мълчи, подсмихва се и когато всички се отказват и отлитат, ме одрасква по ръката:
"Днес получих първия си мейл! И му отговорих!"
Виж ти, виж ти - учудвам се аз - кой да предположи! После прибутвам компютъра по-близо до него и излизам от кухнята.
Не признавайте, че съм споделила с вас, но ако имате нещо да казвате на едно пресимпатично дърво: lipata@mogilska.com
Такива неща днес.
No comments:
Post a Comment