Денят беше уморен от сутринта. С наближаването на следобеда се чувстваше и все по-потиснат. И как не, като един човек не пропусна да измърмори колко е скапан тоя ден, колко е мускурив, намръщен и без слънце. Никой не го пожали, не се сети, че като си недоспал, слънцето ти блести в очите и хем те дразни, хем те успива и е много трудно да останеш буден. А ако денят дремне дори за малко, нощта ще настъпи преждевременно и хората ще са още по-недоволни. Проблемът е, че колкото по-сърдити или уплашени са те, толкова по-уморен ще е утрешният ден.
Затова с последни усилия той стоеше на пост, цупеше се и мечтаеше как ще си легне и ще сънува, че вечерта хората се прибират у дома, размърдват пръстите на краката си блажено след като са си събули обувките и казват на обичния си човек: "Ама хубав ден беше днес, нищо, че нямаше слънце."
Такива неща... днес.
No comments:
Post a Comment