Sunday, June 16, 2019

Да гледаш едно дърво в очите

Не си обещахме със съседа, че ще се видим пак. Не си припомнихме през последните ни вечери заедно първите дни на нашето познанство: когато се нанесохме, а той се кекерчеше гол-голеничък на прозореца, нали беше есен; първите стъпки на сближаване; калинките, които пият кафе от дъното на моята чаша; синигерите, сойките, свраките, гълъбите - всички пернати обитатели, които живееха у съседа, но идваха на закуска у нас; любовните му терзания зиме и лете; моите безпокойства и горещи чаши черен чай. Сбогувахме се мълчаливо. Сега подреждам и се оглеждам - да видя кои са новите съседи (три череши, два бора, една малко нервна джанка, няколко дървета с неустановена самоличност и гнездо, пълно с малки врабчета), да им се представя. Пък като ми стане много мъчно се подсещам - имала съм щастието да гледам с години едно дърво в очите и да си говорим. Какво повече? Таквиа неща днес.

No comments: