Saturday, October 01, 2011

Градски приказки

Тази приказка най-вероятно сте я слушали по телефона. Но ми е любима. И с нея обявявам официалното откриване на есента.

Музика за баба, телефон и градски шум
Имаше една баба. Живееше в мобилния телефон на внука си. Гласчето й беше пискливо и докато го слушаше, той си я представяше – малка топчица, която подскача нагоре-надолу и ще се пръсне от нетърпение, от желание да сподели още нещо за козите, съседката, тазгодишния разсад и „кога бабо, ще ми доведеш снаха, да се порадвам и аз, докато съм жива, ей тука на баба ти Мита внучка й се ожени за...”
Съсредоточава се в звученето на самия й глас, възходите, спадовете, заглъхването. Една малка, подскачаща топка, която се блъска във всичко ново, което не разбира: професията му – ди джей; как така може да има екран, показващ думите, които пише на майка си от другия край на света и каква работа изобщо има на другия край на света, това е толкова далече, и защо се усмихва така, като му каже, че знае какво е дискотека, защото е ходила и тя на вечеринки и е виждала морето, а колко съседки могат да се похвалят с това? Опитва се всичко да поеме, да разбере и не може, и се оттласква от този нов, студен, бърз свят на копчета, кабели и жени с големи деколтета, и докато лети всичко й е ясно, защото тогава е в градината, при доматите и двете котки, и козите, и внукът върви из улиците на Токио, Лос Анжелис, Прага, Рим, и я носи със себе си в телефона, а малкото й пискливо гласче стряска минувачите - така силно се чува.
Точно сега тя му разказва за магарето на братовчеда на чичовия му син, но внукът пак не слуша думите, а само бабиния глас, който се смесва с шума на трамвая, минаващ по „Графа” и виковете „Топли, пресни гевреци” и той си мисли, че това ще е музиката, която ще напише – за телефон, градски шум и баба, която подскача като малка топка все по-високо и високо към небето и един ден, всред шума на трамваи, самолети и реклами, тихо се изгубва между облаците.

1 comment:

Адриана said...

Силно, истинско и малко тъжно ...

При съвременните технологии, би било добре да съхраним спомена за близките - за по-дълго време и за тогава, когато ще бъдат в облаците.