My poem "Prayer" read by the writer Bronson O'Quinn

Anthology of Contemporary Bulgarian Poetry - The Season of Delicate Hunger - edited and translated by Katerina Stoykova-Klemer was published few months ago. 

Watch the video of one of my poems "Prayer" translated by Katerina Stoykova-Klemer and read by the writer Bronson O'Quinn to the North American Premiere of Anthology (Accents Publishing).




Read an interview with me which is a part of “Meet a Bulgarian Poet” series. 

Order the anthology and enjoy the reading of 32 Bulgarian authors (including me) translated in English. 

Стихове

Лош навик

Отваря главите им,

както се отваря кутия с шоколадови бонбони.

Изяжда всичко.

След това старателно

смачква  станиолените обвивки,

връща ги обратно,

затваря кутията

и я прибира в хладилника.

Хрумка - стихче

***

Шепне си, че всичко ще е наред

и се плаши от ехото. 

Тихо - за корабите, приключенията и страха от тях

Ulrike Krappen

"Дали на онзи кораб аз съм бил тогава?
Като че ли не бях, но може и да съм.
След дълъг път е тъй,
все нещо се забравя...
А може и да съм разказал някой сън."

Георги Рупчев

Стихове

***

Той чака ли я повече?

Събира ли секундите в минути,

за да направи часове,

от тях да конструира дни –

толкова бавни, когато е недоволен,

толкова бързи, когато е щастлив,

толкова еднакви, когато не си спомня за нея –

години, в които между усмивките на близките му хора

се появяват смътно познати очи –

там сякаш е бил –

по тези хълмове,

долини,

облаци,

които минават –

яростни или безразлични –

над друга земя,

прилична на неговата,

но не същата,

земя, в която „може би”,

„но все пак не”,

защото над неговите поля

минават само пухести облаци,

пропускат слънцето

и то гори

всяко растение, животно, семе, мисъл за живот

и той осъзнава,

че му се иска да вали. 

Тихо

Turine Tran

Стоя си аз в лунната стая... Не излизам напоследък от нея.

Стихове

***

Кажете на следващите,

ако за вас, струва ви се, е късно:

пукнатините са по-страшни от взривовете,

раните зарастват по-добре на открито,

тъмното е третото око на света.  

Тихо с театрален привкус

Guy Francis

Една картинка е равна на хиляда думи. Понякога.
Цъкнете на илюстрацията, за да я разгледате по-подробно.

Покана за разходка

Честита ви нова година!
Обикновено пускам новите неща за четене в началото на месеца. И сега ми се струва, че не съм много закъсняла. Само че днес стихотворение няма да има. Само едно кратко съобщение:

Романът "Внезапни улици" вече си има отделен сайт. В него са събрани отзиви за книгата, интервюта, публикувани по сайтове и списания, откъси. Какви са новостите около интерактивната карта с местата на действие, също ще научите на:

http://vnezapniulici.eu

Кликнете, разгледайте, разходете се. Надявам се да ви хареса. Книгата вече си има свой живот и ако искате да го проследите заедно с мен, достатъчно е да навестявате сайта от време на време. Аз ще добавям всички новости.

Тук ще продължа да публикувам стихове, приказки, разкази. Наминавайте.
:)

Коледна разходка по облаците, тайната на щастието, мечтата на трамвая и други залисии

Rie Nakajima

От няколко седмици в главата ми се върти непрекъснато този стих от "Песен" на Жак Превер - "Ние сме всички дни..."

Затова реших да направя кратък преглед на всички коледни и новогодишни отклонения, които съм писала от създаването на блога до сега. Предлагам ви да ме придружите. В тях ще намерите приказки, песни, мъдри и не толкова мъдри мисли и хубави картинки.

Тази година беше като пухкав бял облак. А тях не можеш да ги задържиш и разкажеш. Пък и не ти се иска, зает си да се возиш и да се радваш на всичко по пътя си. Аз съм щастлива. Надявам се, че сте щастливи и вие.

Приятно четене и до следващия облак. :)

• Обявявам 2012 за закрита или какво толкова важно е казал Бах
• Новогодишно отклонение 2011 или как се постига щастието според Кузма Прутков
• Коледна приказка - "Мечтата на трамвая", 2010
• Коледно отклонение 2009
• Коледно отклонение 2008 или защо не ме е страх от пропилените илюзии
• Коледно отклонение 2007
• Коледно отклонение 2006 - накратко за чувствата и празниците

Интерактивна карта на романа "Внезапни улици"

Романът "Внезапни улици" е вече на пазара.
Хвърли един поглед на интерактивната карта на книгата.
На нея са отбелязани местата, на които се разминават, срещат и разделят героите. Разходи се по важните за тях маршрути, прочети откъси от текста.

Цъкни на картата и се загуби из "Внезапни улици". После си купи книгата и разплети историята. 

Приятна разходка и още по-приятно четене.

п. с. Идеята и реализацията на картата са на "Реактив". 

"Внезапни улици"- видео за романа

Внезапни улици №3 from Albena Baeva on Vimeo.

Тийзър номер три вече може да се гледа.
А книгата вече може да се купи.
Приятно четене.

==============


Внезапни улици №2 from Albena Baeva on Vimeo.

Виж втория тийзър към романа.
Прочети и откъса, публикуван в Public-Republic. 
Романът "Внезапни улици" ще се появи на Панаира на книгата и по книжарниците утре.
Потърси го!



=========================================


Внезапни улици №1 from Albena Baeva on Vimeo.

Три кратки тийзъра за романа са на път към вас.
Това е първият.
Проверявайте за втория през следващите дни

Благодаря на Албена Баева за видеото и на актьора Валентин Ганев. Гласът зад кадър е негов.
Вие гледайте. Разпространявайте.
Прочетете откъс от романа. 
Търсете книгата на Панаира на книгата и в книжарниците след 10.12. 2013.

Стихове

***

Пуска тревогите си по водата.

Затова не смее да гледа новини –

страхува се от съобщения за потънали кораби.

Тихо

Speak Softly, Ulrike Krappen

Казаха ни “научете наизуст една зора,
научете наизуст която и да е зора,
една случайна зора”.

Казахме “къде е светлината”
и ни казаха “подразбира се светлината”,
и ни казаха “светлината е даденост”.
И не се подразбираше,
и не беше даденост,
и не беше даденост изобщо.


"Кого живея?", Костас Монтис
превод: Яна Букова 

Anthology of Contemporary Bulgarian Poetry

The Season of Delicate Hunger - Anthology of Contemporary Bulgarian Poetry, edited and translated by Katerina Stoykova-Klemer is already out. 

32 Bulgarian authors (including me) translated in English. 
Order the anthology and enjoy the reading :)

Стихове

***
Всички преки пътеки за бягство
се събират в дългия път към дома.

Тихо

Right before the Great Flood by Pete Revonkorpi

КАПРИЗ 2

По дяволите!
Този свят е тъй весел,
                  тъй развлекателен,
                  и тъй любезен,
че започва да ми напомня
къщата на обесен!
И аз се хиля.
Шляя се по улиците
с приятел някакъв си,
който
измисля хитрата игра -
да гледаме жените най-напред в лицето
и да отгатваме какви са им краката.
И аз се хиля.
Играем всеки сам за себе си.
И аз се хиля...

А как ми се говори за въжето!
Ах, как ми се говори за въжето!

Любомир Левчев

Стихове - "Иначе казано"

Гледна точка

Никога не получава отговора,
който иска.
Не я успокоява мисълта,
че й казват винаги истината.
За какво й е истина,
когато не тя е верният отговор,
не тя е правилният.
Не тя.

Тихо

Mizzi

Любовь с первого взгляда

Оба они убеждены,
что их чувство было внезапным.
Такая их уверенность прекрасна,
но неуверенность еще прекрасней.

Считают, что, если не знали друг друга раньше,
ничего никогда и не было между ними.
А что на это скажут улицы, лестницы, коридоры,
где могли они сталкиваться не однажды?

Хотела бы я их спросить,
не помнят ли они —
может быть, во вращающихся дверях
как-то лицом к лицу?
какие-то «извините» в давке?
голос «вы ошиблись» в телефонной трубке?
— но знаю их ответ.
Нет, не помнят.

Очень бы их удивило,
что уже долгое время
играл ими случай.
Еще не совсем готовый
превратиться в их жребий,
сближал их и отдалял,
перебегал им дорогу
и, сдерживая смех,
отскакивал в сторонку.

Были знаки, сигналы,
не важно, что невнятны.
Может, три года назад
или в прошлый вторник
листочек перепорхнул
с плеча на плечо?
Что-нибудь один уронил, а другой поднял.
Ко знает, может быть, мячик
в зарослях детства.

Звонки и дверные ручки,
на которых задолго до встречи
прикосновенье ложилось на прикосновенье.
Два чемодана рядом в камере храненья.
Быть может, как-то ночью сон один и тот же,
по пробуждении сразу же забытый.

Ведь каждое начало —
это лишь продолженье,
а книга жизни
всегда открыта на середине.

Вислава Шимборска,
перевод Натальи Астафьевой.

My poems translated by my friends

Rotalar
Ona bir sokak gerek
O haritada yok
Kimseler resmini cekmemis
Isimsiz
"Onun varoldugunu biliyorum -
kiziyor -
ve bunu anlatamıyorum."
Ve soylenerek
ondan geçiyor.

Translated by Ibryam Ali Ibryam 

Маршрути
Трябва й една улица.
Няма я на картата.
Никой не я е снимал.
Безименна е.
„Знам, че я има –
ядосва се –
и не мога да проумея!”
И мърморейки,
за пореден път
минава по нея.

Стихове - "Иначе казано"

ЧОВЕК

Птица, която
сънува крилата си...

Тихо

Любим, по-любим, най-любим, Любен Зидаров

Стихове

***
Косите му оредяват като илюзиите -
незабележимо в началото,
безжалостно бързо към края.
И само опашката му
остава да се вее на тила.

Тихо - Емили Дикинсън

                                                                                 

Turine Tran

***
I taste a liquor never brewed,
From tankards scooped in pearl;
Not all the vats upon the Rhine
Yield such an alcohol!

Inebriate of air am I,
And debauchee of dew,
Reeling, through endless summer days,
From inns of molten blue.

When the landlord turn the drunken bee
Out of the foxglove's door,
When butterflies renounce their drams,
I shall but drink the more!

Till seraphs swing their snowy hats,
And saints to windows run,
To see the little tippler
Leaning against the sun!


***                                                                                    
Пих питие, каквото няма
дори във бисерните бъчви.
Подобен алкохол не точат
и в рейнските прочути кръчми.

Аз от роса съм развратена -
и въздух смуча вместо вино.
Люлея се през дните летни
край изби от стопено синьо.

Кръчмарят там пчели пияни
маха от бурето с ракия
и пеперудите се сепват -
но още, още аз ще пия -

доде светците с бели шапки
се втурнат горе от небето -
да гледат малката пияница
как се люлее по полето.

Емили Дикинсън в превод на Цветан Стоянов 

Стихове

Свръхбагаж

Всяка вечер служителите на летището го връщат,

за да остави излишното и после да се качи на самолета,

и той застава в недоумение

пред отворената си раница,

в която има

една скъсана риза, незашита от нея.

LES HASARDS - my poem translated in french

LES HASARDS
Je te verrai un peu plus tard,
je te verrai de nouveau,
de nouveau après, et encore -
à l’angle -
tout à fait par hasard -
entre le petit-déjeuner et le déjeuner,
en secret,
au hasard,
sur un autre endroit
où l’on aura oublié
que celui - c’est toi,
que celle - c’est moi.
Un peu plus tard
tombera une pluie de hasards,
la nuit disparaîtra tout à fait
lorsque nous nous sommes rencontrés.

Translated by Tontcho Karaboulkov for Revue Periodique sur la vie en Bulgarie




СЛУЧАЙНОСТИ 
Малко по-късно
ще те видя отново,
после пак и пак -
на ъгъла -
съвсем случайно -
между обяда и закуската -
тайно,
не-желано,
на някое друго място,
където няма да си спомним,
че това си ти,
че това съм аз;
малко по-късно
ще завалят случайности
и съвсем ще изчезне
вечерта, в която се срещнахме.

Няколко препоръки за лятото

Jamel Akib

Излизането на романа "Внезапни улици" се отлага за есента. Дотогава предстоят писане на приказки, четене и пътувания. Някои неща ще качвам тук, други - илюстрирани и в най-прекрасен вид - ще стигнат при вас през есента и зимата.

Наминавайте през блога. Пътувайте. Забавлявайте се. Четете умерено. Мислете повече. Действайте навреме и отговорно. И прочетете "Дъждовни перли" на Рабиндранат Тагор в превод на Николай Тодоров - действа като летен дъжд.

"Пеперудата не месеци брои,
а мигове,
и времето й стига."

Обявявам лятото за открито, а всички ядове и неотложности за закрити до второ нареждане.

The DNA of Words Germany Tour

"The DNA of Words" Germany Tour

My dear friends,
"The DNA of Words" is on its Germany tour. Watch us in:

Neuer Saal of the Schwankhalle,
OUTnow! festival Bremen - 06. 06. 2013, 22:00

Gelegenheiten, Berlin - 08. 06. 2013, 20:00

Loophole, Berlin -11. 06. 2013, 22:00

Стара любовна песен, стихотворение

Докато си чакам корицата на романа, репетирам за предстоящите представления на "ДНК на думите" в Бремен и Берлин и се вълнувам, ето ви едно стихотворение. Да си почетете. 

:)

Стара любовна песен

Счупеният часовник,
счупеният часовник,
моя любов,

обещава,
че тази вечер, 

тази вечер
ще дойдеш навреме -
както през всички предишни дни. 

Откъс от романа "Внезапни улици"

Цъкни върху снимката, за да видиш част от местата на действие в романа. 

Както се вижда от списъка с места на действие, повечето герои в романа "Внезапни улици" обожават да пътуват по един или друг начин. На останалите им се налага.

Скоро самата книга ще тръгне на път. Докато я чакате, ето ви още един откъс.

София, краят на март 2012

Монолог на Макс, докато Матилда спи в хотелската стая, а навън вали сняг

Месецът е май.

Понякога ми се иска, заради теб, да бях по-друг. По-добър, по-красив, по-

умен, по-желан, по-магичен, по-весел, с по-голямо чувство за хумор. Иска ми се да

можех да правя всичко идеално, да не ти давам да пипнеш нищо, да стискам пастата за

зъби точно като теб, да гладя роклите ти, но да съм мъжествен, да ти помагам да се

губиш, но винаги да мога да те открия, да се бия за теб, но никога пред теб, да си

убедена, че мога да те защитя, но да се чувстваш надвесена над ръба, да съм

ежедневен и празничен, да забелязвам малките неща, но да мога да се грижа и за

големите, да нямам прякор, защото изглеждам съвършен и никой не може да го

измисли, но ти да ме наричаш не с моето, а с името, което сама си ми избрала, защото

само ти знаеш онзи микроскопичен недостатък, който другите никога няма да видят, да

ти давам свобода, но да не мога да дишам без теб, да те желая, но никога да не ти

досаждам, да драматизирам, когато ти е нужно, но иначе да съм сдържан, да говорим

за чувства, но да спираме винаги, когато ти пожелаеш, да ти измислям приказки и те да

са най-вълшебните, да те държа за ръка и дланите ми никога не се изпотяват, сутрин да

съм сладко рошав и все пак щом ме погледнеш втори път да изглеждам красив и

подреден като парижка витрина, да ти подаря голям френски прозорец на улицата до

катедралата „Мадалена” и ти да гледаш през него рано сутрин, докато закусваме, и

щом пожелаеш да те пренасям другаде, да имаме хиляди домове и навсякъде да се

чувстваме като у дома си, да имаме деца, но да не усещаме тежестта на порастването

им, защото винаги за всичко има кой да се погрижи, майка ти да ме одобрява, а баща

ти да ме тупа по рамото и да пием заедно “тайно” по още едно преди вечеря, да съм

готов на всичко за тях, защото ги обожавам, че са те направили такава, но винаги да

взимам твоята страна в дребните спорове, които впрочем изчезват скоро след моето

появяване... 

Сигурно някъде съществува такъв човек, мила моя, но аз никога няма да

бъда такъв. Никога няма да мога да седя спокойно и да те чакам да дойдеш, за да не ти  

развалям удоволствието от лутането. Винаги ще се опитвам да те намеря, да те

пресрещна, защото ми се иска да те зърна по-бързо и по-бързо да поема от твоя

въздух, защото моят е на привършване, когато те няма. Може би понякога си мислиш

какъв ли би бил животът ти с някой друг, но повярвай ми, няма да има друга история

като нашата и няма да можеш да я забравиш или да я наречеш детска работа. Защото

пораснахме заедно, а порастването не е играчка, не е детска работа порастването. 

"Внезапни улици" - нов роман, нов ...

Новият ми роман е вече в "Жанет-45". Името му е "Внезапни улици".
Очаква се да излезе скоро.

Редактор е Мария Донева.
Редактор на издателството: Екатерина Йосифова
Художник: Кирил Златков

Хората, които ми помогнаха в проучванията, задаваха гадни въпроси, търпяха всичките ми кризи и четяха различните варианти... Дори не знам как да им благодаря. Но... скоро...

Аз съм щастлива и се вълнувам. Вие очаквайте откъси, трейлър, корица и книгата. :)
Засега можете да прочетете един съвсем кратък откъс.
До скоро.

"Внезапни улици"

(откъс)

София, началото на февруари 2012

Райнхард носи в себе си един огромен град. Преброжда улиците му, съзерцава морето през зимата и храни чайките. Спуска се по „Графа” и след това свива по „Ла Рамбла”[1], за да се озове на площад „Игор Стравински[2]” и от там да чуе песента на мюезина, който извива глас от Синята джамия, и никъде не среща тази, която търси. Нощем включва уличните лампи, подарява бутилка вино на някой просяк и бърза да се прибере, без да поглежда към безистените – тъмни, усойни, миришещи – откъдето могат да изскочат побойници и крадци и да се нахвърлят върху му. Много се страхува, че ще го пребият и няма да може да се събуди, и този град ще остане завинаги непостроен.

---

[1] Улица”Ла Рамбла” – улица в централната част на Барселона

[2] Площад „Игор Стравински” – площад в центъра на Париж. На него е направен фонтан с 16 скулптури, вдъхновени от творбите на композитора Игор Стравински, които се движат и пръскат вода.

Стихове

Невъзможни задачи 

Не й разказва други светове. 

Всеки ден едно и също. 

Всеки ден – бит. 

Докато тя разбере, 

че трябва да влезе 

в историята,

за да я превърне 

в приказка.

Стихове - "Иначе казано"

* * *

Ти си дъжд.
Ти разквасваш устата на лятото.
Ти си птица недъгава,
ти си в края на ятото.
Ти си златният прът в колелото
и вълшебният пламък.
Ще обърна колата,
щом те няма теб – малкият камък.

Тихо

The Daysleeper - Turine Tran

***

И започват живота ни с приказките
в скута на бабите,
започват ни живота по най-неподходящия начин,
с най-опасното въведение.


Костас Монтис, "Кого живея"
превод: Яна Букова

My poems translated by my friends

Llamé

Inventamos nuestros nombres
cada vez

que nos besamos.
Cuando termine

nuestra novela,
nos calmamos con susurros:
"No me hace daño,

pero sí a un extraño.
Estoy bien.
No me duele.

A mí no..."

Translated by Vangelia Atanasova
Edited by Lars Zinner




Наричане

Измисляме си имена
всеки път,
когато се целуваме.
Приключи ли
романът ни,
успокоително ще шепнем:
„Не мен ме боли,
а един непознат.
Аз съм добре.
Не мен ме боли.
Не мен.“

Едно стихотворение от "Иначе казано" и едно важно съобщение

* * *
Нареждат думите така,
че в тях да няма
спомен друг,
освен за бъдещето,
което си измислиха,
но не можаха да дочакат.



Важно съобщение:

Кратката версия на "ДНК на думите" на Runabout Project 
можете да гледате на

08. 02. 2013 (ден петък), от 19 часа в кино "Влайкова"
преди премиерата на филма "Маримби от ада"

Това е първото съвместно събитие на София Филм Фест и Аларма Пънк Джаз.
Ние го откриваме.
Вие се кефите на нас, на филма и на концерта на "Трендафил и Чугра".
Повече подробности на страницата на събитието във Facebook. 
Казах си. Доволна съм. :)





Анимационен герой from Albena Baeva on Vimeo.

Тихо

Starfisher - Pete Revonkorpi

* * *
Как у того осла морковь,
перед лицом — зеркало.
Долго, к себе питая любовь,
я за собой бегала.
Всё. Надоело. Отгорожусь
лицами и страницами...
И, как в зеркале, в них отражусь
глупой голодной ослицею.

Вера Павлова 

Покана за следпремиера на "Иначе казано" в Арт Хостел

Тази неделя - 20. 01. 2013, от 18:30 часа, в Арт Хостел
ще бъде следпремиерата на "Иначе казано". 

Какво се случва с една книга три години след като е излязла? 
Разлиства ли я някой? 
Пътува ли? 
Има ли си история? 

Аз ще ви разказвам. Не много дълго. 
С Албена Баева ще изпълним части от пърформанса "ДНК на думите". 
Какво друго може да се случи или да не се случи зависи от вас. 
Заповядайте. 

"Следпремиера" е само едно от чудесните събития, които се случват в Арт Хостела напоследък, благодарение на Иван Димитров.
Следи програмата!

Стихове

*** 

Те живеят щастливо до дълбоки старини.

Той й подава жилетката.

Тя му налива чашата.

Двамата тихо се превръщат на привечер,

в която няма кой да светне лампата.