С кого ще си тръгне смокинята

Има една смокиня на стената в Созопол, която се покланя на морето и търпеливо го чака да я погали и отведе със себе си. Дъждът и вятърът обаче - отявлени манипулатори - все по-често се заиграват с нея. Скоро тя ще се поддаде на лукавото им шушнене и ще тръгне с първата срещната вълна.

Не само такива неща днес.


====
Започнах да публикувам подобни дребникажи във Facebook профила си преди около година. Пиша за съседските ми отношения с липата пред прозореца, за бялата непорцеланова котка с едно черно ухо, което прилича на отчупено, споделям кратки истории от пътувания. 

Напоследък все повече хора ми казват, че ги четат и им се радват. Затова реших да ги събера на едно място в блога. Да са лесни за намиране, ако на някого му се прииска да си ги припомни. 

Така че дребникажите вече ще се появяват и тук. Първо, в следващите няколко седмици, тези, които вече съм написала и публикувала във Facebook. После - съвсем нови. 

Благодаря за вниманието и приятно четене. 

Живеем в главата на съседа

Вече имам чувството, че живеем в главата на съседа, толкова се е раззеленил и е пораснал. Добре, че в нея има предимно вятър и синигери, та е просторно, диша се. А и се разбираме отлично.

Отварям прозореца, а той ми подава един зелен клон за здрасти.
- Здравей, съседе! - казвам и хващам с ръка меките му листа.
А той ми отговаря: 
- Хшшушшшшшхххх.
Голяма любов сме, как ще го оставя за цяло лято не знам.

Такива неща днес.

Стихове

Бележка, написана от продавача на пици, който работи в подлеза на метрото

„Моля, не хвърляйте храна на птиците.
Объркват бетона с небе.
Мислят трохите за бели облаци,
крилата им се превръщат
в смачкани билети за изпуснат влак
и колкото и да им роните
винаги остават гладни."

Вечерта слиза, слиза - стихове

*** 

Вечерта слиза, слиза,

пада 

от бялата земя

на черната

и се загубва
в тъмното.

Стихове

***

Заместиха го с машина. 

Затова пазачът на фара

се премести

на най-тъмната улица

в своя град - 

да упътва нощем 

с фенерче

закъснелите. 

Къщите, поляните и пролетта

Alice in Wonderland - Julia Sarda

Пролет е. Къщите отесняват и е време да се сменят с поляни. 

Нито едно стихотворение

Татко си е загубил оръжието -
това са чули двете му дъщери
през притворената врата на кухнята -
и тайно преравят шкафове и долапи,
преподреждат играчките,
подозират мама -
може да го е изхвърлила по погрешка.
Бащата не забелязва
тревожното им усърдие,
не пита, както обикновено,
може ли да се включи в играта.
Потупва ги разсеяно по главите,
влиза сутрин в кухнята
и отчаяно шепне на жена си:
"И тази нощ нищо.
От една година не съм написал
нито едно стихотворение."

Недоразумение с яркочервен кон

Седял в изящната си черно-бяла къща, грацилен черно-бял човечец. Пиел чай, четял книги и общо взето всичко му било наред.

Един ден решил да отиде на разходка и в полето до къщата си срещнал красив яркочервен кон.

Двамата бързо се сприятелили и започнали да прекарват все повече време заедно.

Само дето конят не спирал
 да расте. Заемал все повече място в къщата. Чупел порцелановите чаши за чай, събарял картините.

Това смущавало грацилния черно-бял човечец, но останалите му приятели така харесвали госта. Особено дамите. Той се излягал
в хола, а те сядали отгоре му, шушукали си и пиели чай.

Не спирал да расте яркочервеният кон. Опашката му излизала през вратата, копитата през прозорците, а гривата през комина. Завземал цялото пространство.

Затова приятелят му се принудил да го помоли да си тръгне. Конят размахал яркочервена опашка за сбогом и препуснал в галоп. Ставал все по-малък и по-малък, докато не се превърнал в малка червена точица на черно-белия хоризонт. После изчезнал съвсем.




В общи линии това е книжката на Мари Дорлеанс "Гостът". Харесаха ми илюстрациите. Внимателно изрисуваните чашки, шкафчета, картини, мебели, килими и все по-разрастващото се недоразумение - червеният, рушащ всичко кон. Който - разбираме в края на историята - всъщност олицетворявал страховете на черно-белия човечец. (Под "разбираме" имам предвид тези читатели, които знаят немски. На мен се наложи да ми превеждат.)

Потърсих си историята и книжката и на друг език, но нямах особен късмет. Намерих само френско издание (френският също не е от силните ми страни), както и едно интервю с авторката, в което тя обяснява, че червеният кон бил фантазиите и натрапчивите мисли на черно-белия човечец.

За мен лично конят си остана олицетворение на страховете. За теб може да е нещо съвсем друго. Във всеки случай идеята на книжката и изпълнението й много ми харесаха. Вече се оглеждам отдалеч за моите яркочервени коне, сприятелявам се с тях, но не ги каня у дома, а ги пускам на свобода. Да си спестя недоразуменията.

Стихове

*** 
Не се изричаше
каквото трябва да се изрече.
След обяда
оставаха само трохи по масата. 
През отворения прозорец
влизаха врабчета.
Цирикаха радостно,
пируваха,
натежаваха,
докато мислите й
отлитаха на юг.

Коледно отклонение и някои размишления за климата

Lee White

Следвайте си пътя. Никога не знаете дали, когато вали, вместо хрема няма да пипнете най-щастливите моменти в живота си без опция за скорошно оздравяване; или, когато грее слънце, вместо с красив загар, няма да си тръгнете от плажа с лека форма на тежка депресия и мехури по душицата.

Пожелавам ви да сте метеорологично независими. Да сте си слънце, вятър, дъжд, градушка, сняг, листопад и кратка лятна буря. Оставете се на собствените си циклони, суша, порои и тихи, слънчеви следобеди. Научите ли се да се справяте с личните си климати, чуждите никога няма да успяват да развалят плановете ви.

Аз съм щастлива. Надявам се да не си пречите да сте щастливи и вие.

Lee White

п. с. Започнах да пиша нови истории за:

• първия ден от пенсионерския живот на Маргарете, работила като статуя от часовник на най-оживената улица в Лисабон; 
• котката, която вече не живее у дома и непрекъснато събаря разни неща; 
• Иванушка Глупака - остарял - заспал на една пейка в Загреб; 
• цветята, които гонят хората от къщите им и се настаняват в тях; 
• акробатката, ходеща по въже, опънато между мачтите на малка яхта в Марсилия 

- въобще, отново се събрахме цяла тумба шашавели у дома.

Стискайте палци гостите ми да се чувстват удобно и доброволно да се пренесат на листа.

Весело!

Стихове

Хиляди години по-късно

Често застава встрани
и наблюдава загрижено
лутащото се свое тяло -
вече поизносена машина,
която не спира да се блъска
в коридорите на някоя важна задача,
в оградата на някоя незначителна любов,
а най-често -
в неравните хълмове
"имам да свърша толкова значими неща".
Всеки път забелязва
нови одрасквания,
пукнатини,
вдлъбнатини.
Въздъхва,
внимателно слага
каската, ръкавиците, наколенките.
Влиза обратно в него,
разочарована, че още не може
да му покаже
изящните пътища на простотата.

За мечките, мишките, изкуството и някои други важни неща

Имало един миши град, в който на децата разказвали приказки за страшните мечки.
Имало един мечешки град. Там на децата, паднело ли им първото зъбче, казвали, че ще дойде мишата фея и ще го отнесе, като в замяна им остави паричка.

В мишия град живеела Селестина. Малка мишка - художник. Тя непрекъснато рисувала двама приятели, които заедно откриват света - мечка и мишка.

Недалеч от мечия град живеел Ернест. Мечка с артистични наклонности, която семейството принуждавало да стане адвокат.

И те двамата се срещнали. Ернест намерил Селестина в една кофа за боклук. Как попаднала в нея? Дълга история! Какво станало после... Бедна ви е фантазията, а пък аз няма да ви разкажа.

"Ернест и Селестина" е прекрасен, френски филм с красива анимация и богата, хубава история. Направен е по поредицата книжки на Габриел Винсент.
Кликнете на линка (Эрнест и Селестина: Приключения мышки и медведя) и го гледайте онлайн, ако разбирате руски. Озвучен е чудесно.

(Ако не, сигурна съм, че ще го откриете преведен и на други езици. На български вървеше по кината като "Мечко-миш".)

Намерих и страхотен разказ в комикси за това как е направен филмът. На английски е, прочетете го и вие.

След като се позабавлявате с тези две хубавини, сигурна съм, че и ще разберете малко повече за мечките, мишките, изкуството и някои други важни неща.

Стихове

***
Прозорецът на хотелската стая в Анжер
гледа към любимата й улица в София.

Голямата фабрика за думи

Имало един град, в който думите се продавали.











Били доста скъпи. Затова ги притежавали само богатите. И само те говорели.
 .

Фабриката за думи. 

През пролетта пускали думи на разпродажба. А някои дори ги подарявали. Тогава и обикновените хора успяваи да си вземат от тях.

Да не помислите, че това били кой знае какви важни и силни думи. Не. Само такива, които никой не искал да купи.

В този град живеел Пол, който бил влюбен в Мари. За съжаление нямал подходящите думи, с които да й го каже. Разполагал само със "стол" и "църква". За разлика от него съседското момче било богато, имало колкото си думи поиска и често казвало на Мари, че е много красива и че когато порастнат, ще се оженят. На Пол му се късало сърцето от мъка. Затова един ден не издържал, изправил се срещу Мари и й казал своите две думи - "стол" и "църква". И тя го разбрала. И го целунала. Тогава се оказало, че хитрягата Пол си е запазил още една дума - "пак". Та предполагам, че и до днес стоят на двора и се целуват 

Книжката Die große Wörterfabrik или "Голямата фабрика за думи" на Агнес ди Лестраде и Валерия Докампо пристигна при мен от Франкфуртския панаир на книгата. Не знам немски, преведоха ми я.
Картинките са хубави, а историята още повече. Намерих даже филмче, изгледайте го и ще видите всички картинки от книгата.
И не забравяйте: не си скъпете думите. Влагайте смисъл и сърце в тях, внимавайте кога ги използвате и те винаги ще ви стигат.

Лятна ваканция

Rebecca Dautremer

Трябваше да го направя по-рано, но не сварих. Та... лято е, не стойте пред компютъра, а си взимайте приключенския дух от закачалката и излизайте.
Върнете се през септември. Дотогава блогът излиза в отпуска, а аз се отдавам на пътешествия.

п. с. Ребека Дотремер е страхотна. Освен това ви препоръчвам да прочетете "Центурия" на Джорджо Манганели, в превод на Нева Мичева. След това ще ви се иска някои части направо да ги научите наизуст.
Повече заръки нямам. До.

Приказка за гълъбите и за какво служат крилата

Наредени един до друг. Сгушени. Главите им в крилете. Настръхнали сиви топки, като забравена и овехтяла коледна украса. Гълъбите. Гледаше ги всеки ден. Къде отиват нощем, не знаеше. Сутрин си бяха там. Наредени един до друг. Сгушени. Понякога се отръскваха от случайно паднал сняг. Тя само ги наблюдаваше. Не им хвърляше трохи. Не можеш да хвърлиш трохи върху жица. А те си стояха на жицата. По цял ден. Беше забравила, че могат да летят. Крилата, според нея, бяха за прегръщане.

Това, което не знаеше е, че и те я гледаха. Не знаеха къде отива нощем, но сутрин си беше там. Те имаха опит. Помнеха, че понякога, подобни същества, а именно човеци, отварят прозорците си и ронят хляб по перваза за тях. Тя не го правеше. Само седеше и ги наблюдаваше.

Никой не се показваше зад нея. Понякога, нощем, минаваха и й оставяха по нещо – замръзнало клонче от дърво, незнайно как оцеляло листо. Веднъж дори й оставиха по едно перо. Само дето тя май не забеляза. Иначе би трябвало да реагира, нали? Да отвори прозореца. Да им нарони трохи и да се сприятелят. Нали? Нали така става? Така правят човеците. Градските гълъби много добре знаеха. Всички в квартала правеха така. Разменяха си неща. Понякога се прегръщаха. Понякога допираха лицата си едно до друго. Гълъбите бяха опитвали това. Нощем. Тайно. За да видят какво е. Нищо особено всъщност – човките им бяха твърди и когато ги допираха, се чуваше едно леко – „трак”. Но много добре знаеха какво е да се прегръщаш. Нали сега си стояха така – един до друг – прегърнати върху жицата.

Бореха се със снега. Под краката им минаваха разговорите на квартала. Всички тези: „ - Ало? Госпожа Андонова ли е? Ние сме от фирма „Травел и брак”, правим проучване и бихме искали да ви зададем няколко въпроса. Ако отговорите, ще спечелите награда за...” и в този миг от отсрещната страна се чуваше едно леко „трак”; или пък „Ало? Мамо, загубих си джи ес ема, обаждам ти се да не се притесняваш, аз...”; а често и „Ало? Ще си дойдете ли тази събота и неделя? Да ви чакам ли? – Не ни чакай, мамо, ние имаме...” и още едно „трак”, но безшумно, само в единия край на линията.

Гълъбите дори не подозираха, че последният разговор е на жената, която ги наблюдава. Само свиваха измръзналите си крачка около гласа й, течащ по жицата, и се сгушваха още по-плътно един до друг. Мислеха си колко е хубаво, че имат крила, с които да се прегръщат през зимата и да отръскват снега. Защото можеше, можеше, да са като хората, на чиито глави понякога – забелязали са – се посипва цяла преспа сняг, която те не могат да изтръскат.

Тихо

Caricature "Ekatherina"-Stella Dreis

Приказка за чадър

Чадърът изчезна. Малката му сестра така плака, така плака като видя, че го няма любимия й чадър с изрисувани котешки очи и мустаци и пришити красиви котешки уши. Плака, докато започна да хълца.

Майката на Киро се ядоса, първо защото е пипал нещата на сестра си, после защото тя не спира да плаче и й пречи да си свърши работата, трето - защото има толкова работа, толкова работа, че не може да се занимава с две непослушни деца, които не искат да седнат кротко и да си учат уроците, и кога изобщо Киро е успял да излезе и да загуби чадъра?

Киро си мълчи. По-добре е така. По-добре е майка му да не се сети, че не е излизал, но е направил нещо по-лошо. Бил е на балкона, което е абсолютно забранено. Нямат право да пристъпват дори прага на балконската врата, защото мама знае, че балконите са опасни, може да падне детето, ако не го гледаш непрекъснато, а тя има толкова много работа. Затова той я щади и не иска да й разкаже, че на дървото, точно до балкона, има гнездо с пиленца. Вчера валеше дъжд и той се уплаши, че пиленцата ще настинат. Затова взе чадъра, излезе на балкона, разтвори го, покатери се по парапета и го постави над гнездото.

Киро си мълчи и се усмихва, защото чува между хлипанията на сестра си и крясъците на майка си, че пиленцата в гнездото са се събудили и пеят. И е спокоен. Знае, че нито една от тях  няма да вдигне глава и да погледне към прозореца, за да види как чадърът с котешки доволна усмивка бди над гнездото. 

My poem "Prayer" read by the writer Bronson O'Quinn

Anthology of Contemporary Bulgarian Poetry - The Season of Delicate Hunger - edited and translated by Katerina Stoykova-Klemer was published few months ago. 

Watch the video of one of my poems "Prayer" translated by Katerina Stoykova-Klemer and read by the writer Bronson O'Quinn to the North American Premiere of Anthology (Accents Publishing).




Read an interview with me which is a part of “Meet a Bulgarian Poet” series. 

Order the anthology and enjoy the reading of 32 Bulgarian authors (including me) translated in English. 

Стихове

Лош навик

Отваря главите им,

както се отваря кутия с шоколадови бонбони.

Изяжда всичко.

След това старателно

смачква  станиолените обвивки,

връща ги обратно,

затваря кутията

и я прибира в хладилника.

Хрумка - стихче

***

Шепне си, че всичко ще е наред

и се плаши от ехото. 

Тихо - за корабите, приключенията и страха от тях

Ulrike Krappen

"Дали на онзи кораб аз съм бил тогава?
Като че ли не бях, но може и да съм.
След дълъг път е тъй,
все нещо се забравя...
А може и да съм разказал някой сън."

Георги Рупчев

Стихове

***

Той чака ли я повече?

Събира ли секундите в минути,

за да направи часове,

от тях да конструира дни –

толкова бавни, когато е недоволен,

толкова бързи, когато е щастлив,

толкова еднакви, когато не си спомня за нея –

години, в които между усмивките на близките му хора

се появяват смътно познати очи –

там сякаш е бил –

по тези хълмове,

долини,

облаци,

които минават –

яростни или безразлични –

над друга земя,

прилична на неговата,

но не същата,

земя, в която „може би”,

„но все пак не”,

защото над неговите поля

минават само пухести облаци,

пропускат слънцето

и то гори

всяко растение, животно, семе, мисъл за живот

и той осъзнава,

че му се иска да вали. 

Тихо

Turine Tran

Стоя си аз в лунната стая... Не излизам напоследък от нея.

Стихове

***

Кажете на следващите,

ако за вас, струва ви се, е късно:

пукнатините са по-страшни от взривовете,

раните зарастват по-добре на открито,

тъмното е третото око на света.  

Тихо с театрален привкус

Guy Francis

Една картинка е равна на хиляда думи. Понякога.
Цъкнете на илюстрацията, за да я разгледате по-подробно.

Покана за разходка

Честита ви нова година!
Обикновено пускам новите неща за четене в началото на месеца. И сега ми се струва, че не съм много закъсняла. Само че днес стихотворение няма да има. Само едно кратко съобщение:

Романът "Внезапни улици" вече си има отделен сайт. В него са събрани отзиви за книгата, интервюта, публикувани по сайтове и списания, откъси. Какви са новостите около интерактивната карта с местата на действие, също ще научите на:

http://vnezapniulici.eu

Кликнете, разгледайте, разходете се. Надявам се да ви хареса. Книгата вече си има свой живот и ако искате да го проследите заедно с мен, достатъчно е да навестявате сайта от време на време. Аз ще добавям всички новости.

Тук ще продължа да публикувам стихове, приказки, разкази. Наминавайте.
:)

Коледна разходка по облаците, тайната на щастието, мечтата на трамвая и други залисии

Rie Nakajima

От няколко седмици в главата ми се върти непрекъснато този стих от "Песен" на Жак Превер - "Ние сме всички дни..."

Затова реших да направя кратък преглед на всички коледни и новогодишни отклонения, които съм писала от създаването на блога до сега. Предлагам ви да ме придружите. В тях ще намерите приказки, песни, мъдри и не толкова мъдри мисли и хубави картинки.

Тази година беше като пухкав бял облак. А тях не можеш да ги задържиш и разкажеш. Пък и не ти се иска, зает си да се возиш и да се радваш на всичко по пътя си. Аз съм щастлива. Надявам се, че сте щастливи и вие.

Приятно четене и до следващия облак. :)

• Обявявам 2012 за закрита или какво толкова важно е казал Бах
• Новогодишно отклонение 2011 или как се постига щастието според Кузма Прутков
• Коледна приказка - "Мечтата на трамвая", 2010
• Коледно отклонение 2009
• Коледно отклонение 2008 или защо не ме е страх от пропилените илюзии
• Коледно отклонение 2007
• Коледно отклонение 2006 - накратко за чувствата и празниците

Интерактивна карта на романа "Внезапни улици"

Романът "Внезапни улици" е вече на пазара.
Хвърли един поглед на интерактивната карта на книгата.
На нея са отбелязани местата, на които се разминават, срещат и разделят героите. Разходи се по важните за тях маршрути, прочети откъси от текста.

Цъкни на картата и се загуби из "Внезапни улици". После си купи книгата и разплети историята. 

Приятна разходка и още по-приятно четене.

п. с. Идеята и реализацията на картата са на "Реактив". 

"Внезапни улици"- видео за романа

Внезапни улици №3 from Albena Baeva on Vimeo.

Тийзър номер три вече може да се гледа.
А книгата вече може да се купи.
Приятно четене.

==============


Внезапни улици №2 from Albena Baeva on Vimeo.

Виж втория тийзър към романа.
Прочети и откъса, публикуван в Public-Republic. 
Романът "Внезапни улици" ще се появи на Панаира на книгата и по книжарниците утре.
Потърси го!



=========================================


Внезапни улици №1 from Albena Baeva on Vimeo.

Три кратки тийзъра за романа са на път към вас.
Това е първият.
Проверявайте за втория през следващите дни

Благодаря на Албена Баева за видеото и на актьора Валентин Ганев. Гласът зад кадър е негов.
Вие гледайте. Разпространявайте.
Прочетете откъс от романа. 
Търсете книгата на Панаира на книгата и в книжарниците след 10.12. 2013.

Стихове

***

Пуска тревогите си по водата.

Затова не смее да гледа новини –

страхува се от съобщения за потънали кораби.

Тихо

Speak Softly, Ulrike Krappen

Казаха ни “научете наизуст една зора,
научете наизуст която и да е зора,
една случайна зора”.

Казахме “къде е светлината”
и ни казаха “подразбира се светлината”,
и ни казаха “светлината е даденост”.
И не се подразбираше,
и не беше даденост,
и не беше даденост изобщо.


"Кого живея?", Костас Монтис
превод: Яна Букова 

Anthology of Contemporary Bulgarian Poetry

The Season of Delicate Hunger - Anthology of Contemporary Bulgarian Poetry, edited and translated by Katerina Stoykova-Klemer is already out. 

32 Bulgarian authors (including me) translated in English. 
Order the anthology and enjoy the reading :)

Стихове

***
Всички преки пътеки за бягство
се събират в дългия път към дома.

Тихо

Right before the Great Flood by Pete Revonkorpi

КАПРИЗ 2

По дяволите!
Този свят е тъй весел,
                  тъй развлекателен,
                  и тъй любезен,
че започва да ми напомня
къщата на обесен!
И аз се хиля.
Шляя се по улиците
с приятел някакъв си,
който
измисля хитрата игра -
да гледаме жените най-напред в лицето
и да отгатваме какви са им краката.
И аз се хиля.
Играем всеки сам за себе си.
И аз се хиля...

А как ми се говори за въжето!
Ах, как ми се говори за въжето!

Любомир Левчев

Стихове - "Иначе казано"

Гледна точка

Никога не получава отговора,
който иска.
Не я успокоява мисълта,
че й казват винаги истината.
За какво й е истина,
когато не тя е верният отговор,
не тя е правилният.
Не тя.

Тихо

Mizzi

Любовь с первого взгляда

Оба они убеждены,
что их чувство было внезапным.
Такая их уверенность прекрасна,
но неуверенность еще прекрасней.

Считают, что, если не знали друг друга раньше,
ничего никогда и не было между ними.
А что на это скажут улицы, лестницы, коридоры,
где могли они сталкиваться не однажды?

Хотела бы я их спросить,
не помнят ли они —
может быть, во вращающихся дверях
как-то лицом к лицу?
какие-то «извините» в давке?
голос «вы ошиблись» в телефонной трубке?
— но знаю их ответ.
Нет, не помнят.

Очень бы их удивило,
что уже долгое время
играл ими случай.
Еще не совсем готовый
превратиться в их жребий,
сближал их и отдалял,
перебегал им дорогу
и, сдерживая смех,
отскакивал в сторонку.

Были знаки, сигналы,
не важно, что невнятны.
Может, три года назад
или в прошлый вторник
листочек перепорхнул
с плеча на плечо?
Что-нибудь один уронил, а другой поднял.
Ко знает, может быть, мячик
в зарослях детства.

Звонки и дверные ручки,
на которых задолго до встречи
прикосновенье ложилось на прикосновенье.
Два чемодана рядом в камере храненья.
Быть может, как-то ночью сон один и тот же,
по пробуждении сразу же забытый.

Ведь каждое начало —
это лишь продолженье,
а книга жизни
всегда открыта на середине.

Вислава Шимборска,
перевод Натальи Астафьевой.

My poems translated by my friends

Rotalar
Ona bir sokak gerek
O haritada yok
Kimseler resmini cekmemis
Isimsiz
"Onun varoldugunu biliyorum -
kiziyor -
ve bunu anlatamıyorum."
Ve soylenerek
ondan geçiyor.

Translated by Ibryam Ali Ibryam 

Маршрути
Трябва й една улица.
Няма я на картата.
Никой не я е снимал.
Безименна е.
„Знам, че я има –
ядосва се –
и не мога да проумея!”
И мърморейки,
за пореден път
минава по нея.

Стихове - "Иначе казано"

ЧОВЕК

Птица, която
сънува крилата си...

Тихо

Любим, по-любим, най-любим, Любен Зидаров

Стихове

***
Косите му оредяват като илюзиите -
незабележимо в началото,
безжалостно бързо към края.
И само опашката му
остава да се вее на тила.

Тихо - Емили Дикинсън

                                                                                 

Turine Tran

***
I taste a liquor never brewed,
From tankards scooped in pearl;
Not all the vats upon the Rhine
Yield such an alcohol!

Inebriate of air am I,
And debauchee of dew,
Reeling, through endless summer days,
From inns of molten blue.

When the landlord turn the drunken bee
Out of the foxglove's door,
When butterflies renounce their drams,
I shall but drink the more!

Till seraphs swing their snowy hats,
And saints to windows run,
To see the little tippler
Leaning against the sun!


***                                                                                    
Пих питие, каквото няма
дори във бисерните бъчви.
Подобен алкохол не точат
и в рейнските прочути кръчми.

Аз от роса съм развратена -
и въздух смуча вместо вино.
Люлея се през дните летни
край изби от стопено синьо.

Кръчмарят там пчели пияни
маха от бурето с ракия
и пеперудите се сепват -
но още, още аз ще пия -

доде светците с бели шапки
се втурнат горе от небето -
да гледат малката пияница
как се люлее по полето.

Емили Дикинсън в превод на Цветан Стоянов 

Стихове

Свръхбагаж

Всяка вечер служителите на летището го връщат,

за да остави излишното и после да се качи на самолета,

и той застава в недоумение

пред отворената си раница,

в която има

една скъсана риза, незашита от нея.

LES HASARDS - my poem translated in french

LES HASARDS
Je te verrai un peu plus tard,
je te verrai de nouveau,
de nouveau après, et encore -
à l’angle -
tout à fait par hasard -
entre le petit-déjeuner et le déjeuner,
en secret,
au hasard,
sur un autre endroit
où l’on aura oublié
que celui - c’est toi,
que celle - c’est moi.
Un peu plus tard
tombera une pluie de hasards,
la nuit disparaîtra tout à fait
lorsque nous nous sommes rencontrés.

Translated by Tontcho Karaboulkov for Revue Periodique sur la vie en Bulgarie




СЛУЧАЙНОСТИ 
Малко по-късно
ще те видя отново,
после пак и пак -
на ъгъла -
съвсем случайно -
между обяда и закуската -
тайно,
не-желано,
на някое друго място,
където няма да си спомним,
че това си ти,
че това съм аз;
малко по-късно
ще завалят случайности
и съвсем ще изчезне
вечерта, в която се срещнахме.

Няколко препоръки за лятото

Jamel Akib

Излизането на романа "Внезапни улици" се отлага за есента. Дотогава предстоят писане на приказки, четене и пътувания. Някои неща ще качвам тук, други - илюстрирани и в най-прекрасен вид - ще стигнат при вас през есента и зимата.

Наминавайте през блога. Пътувайте. Забавлявайте се. Четете умерено. Мислете повече. Действайте навреме и отговорно. И прочетете "Дъждовни перли" на Рабиндранат Тагор в превод на Николай Тодоров - действа като летен дъжд.

"Пеперудата не месеци брои,
а мигове,
и времето й стига."

Обявявам лятото за открито, а всички ядове и неотложности за закрити до второ нареждане.