Хрумка - стихче

***

Шепне си, че всичко ще е наред

и се плаши от ехото. 

Тихо - за корабите, приключенията и страха от тях

Ulrike Krappen

"Дали на онзи кораб аз съм бил тогава?
Като че ли не бях, но може и да съм.
След дълъг път е тъй,
все нещо се забравя...
А може и да съм разказал някой сън."

Георги Рупчев

Стихове

***

Той чака ли я повече?

Събира ли секундите в минути,

за да направи часове,

от тях да конструира дни –

толкова бавни, когато е недоволен,

толкова бързи, когато е щастлив,

толкова еднакви, когато не си спомня за нея –

години, в които между усмивките на близките му хора

се появяват смътно познати очи –

там сякаш е бил –

по тези хълмове,

долини,

облаци,

които минават –

яростни или безразлични –

над друга земя,

прилична на неговата,

но не същата,

земя, в която „може би”,

„но все пак не”,

защото над неговите поля

минават само пухести облаци,

пропускат слънцето

и то гори

всяко растение, животно, семе, мисъл за живот

и той осъзнава,

че му се иска да вали. 

Тихо

Turine Tran

Стоя си аз в лунната стая... Не излизам напоследък от нея.

Стихове

***

Кажете на следващите,

ако за вас, струва ви се, е късно:

пукнатините са по-страшни от взривовете,

раните зарастват по-добре на открито,

тъмното е третото око на света.  

Тихо с театрален привкус

Guy Francis

Една картинка е равна на хиляда думи. Понякога.
Цъкнете на илюстрацията, за да я разгледате по-подробно.

Покана за разходка

Честита ви нова година!
Обикновено пускам новите неща за четене в началото на месеца. И сега ми се струва, че не съм много закъсняла. Само че днес стихотворение няма да има. Само едно кратко съобщение:

Романът "Внезапни улици" вече си има отделен сайт. В него са събрани отзиви за книгата, интервюта, публикувани по сайтове и списания, откъси. Какви са новостите около интерактивната карта с местата на действие, също ще научите на:

http://vnezapniulici.eu

Кликнете, разгледайте, разходете се. Надявам се да ви хареса. Книгата вече си има свой живот и ако искате да го проследите заедно с мен, достатъчно е да навестявате сайта от време на време. Аз ще добавям всички новости.

Тук ще продължа да публикувам стихове, приказки, разкази. Наминавайте.
:)

Коледна разходка по облаците, тайната на щастието, мечтата на трамвая и други залисии

Rie Nakajima

От няколко седмици в главата ми се върти непрекъснато този стих от "Песен" на Жак Превер - "Ние сме всички дни..."

Затова реших да направя кратък преглед на всички коледни и новогодишни отклонения, които съм писала от създаването на блога до сега. Предлагам ви да ме придружите. В тях ще намерите приказки, песни, мъдри и не толкова мъдри мисли и хубави картинки.

Тази година беше като пухкав бял облак. А тях не можеш да ги задържиш и разкажеш. Пък и не ти се иска, зает си да се возиш и да се радваш на всичко по пътя си. Аз съм щастлива. Надявам се, че сте щастливи и вие.

Приятно четене и до следващия облак. :)

• Обявявам 2012 за закрита или какво толкова важно е казал Бах
• Новогодишно отклонение 2011 или как се постига щастието според Кузма Прутков
• Коледна приказка - "Мечтата на трамвая", 2010
• Коледно отклонение 2009
• Коледно отклонение 2008 или защо не ме е страх от пропилените илюзии
• Коледно отклонение 2007
• Коледно отклонение 2006 - накратко за чувствата и празниците

Интерактивна карта на романа "Внезапни улици"

Романът "Внезапни улици" е вече на пазара.
Хвърли един поглед на интерактивната карта на книгата.
На нея са отбелязани местата, на които се разминават, срещат и разделят героите. Разходи се по важните за тях маршрути, прочети откъси от текста.

Цъкни на картата и се загуби из "Внезапни улици". После си купи книгата и разплети историята. 

Приятна разходка и още по-приятно четене.

п. с. Идеята и реализацията на картата са на "Реактив". 

"Внезапни улици"- видео за романа

Внезапни улици №3 from Albena Baeva on Vimeo.

Тийзър номер три вече може да се гледа.
А книгата вече може да се купи.
Приятно четене.

==============


Внезапни улици №2 from Albena Baeva on Vimeo.

Виж втория тийзър към романа.
Прочети и откъса, публикуван в Public-Republic. 
Романът "Внезапни улици" ще се появи на Панаира на книгата и по книжарниците утре.
Потърси го!



=========================================


Внезапни улици №1 from Albena Baeva on Vimeo.

Три кратки тийзъра за романа са на път към вас.
Това е първият.
Проверявайте за втория през следващите дни

Благодаря на Албена Баева за видеото и на актьора Валентин Ганев. Гласът зад кадър е негов.
Вие гледайте. Разпространявайте.
Прочетете откъс от романа. 
Търсете книгата на Панаира на книгата и в книжарниците след 10.12. 2013.

Стихове

***

Пуска тревогите си по водата.

Затова не смее да гледа новини –

страхува се от съобщения за потънали кораби.

Тихо

Speak Softly, Ulrike Krappen

Казаха ни “научете наизуст една зора,
научете наизуст която и да е зора,
една случайна зора”.

Казахме “къде е светлината”
и ни казаха “подразбира се светлината”,
и ни казаха “светлината е даденост”.
И не се подразбираше,
и не беше даденост,
и не беше даденост изобщо.


"Кого живея?", Костас Монтис
превод: Яна Букова 

Anthology of Contemporary Bulgarian Poetry

The Season of Delicate Hunger - Anthology of Contemporary Bulgarian Poetry, edited and translated by Katerina Stoykova-Klemer is already out. 

32 Bulgarian authors (including me) translated in English. 
Order the anthology and enjoy the reading :)

Стихове

***
Всички преки пътеки за бягство
се събират в дългия път към дома.

Тихо

Right before the Great Flood by Pete Revonkorpi

КАПРИЗ 2

По дяволите!
Този свят е тъй весел,
                  тъй развлекателен,
                  и тъй любезен,
че започва да ми напомня
къщата на обесен!
И аз се хиля.
Шляя се по улиците
с приятел някакъв си,
който
измисля хитрата игра -
да гледаме жените най-напред в лицето
и да отгатваме какви са им краката.
И аз се хиля.
Играем всеки сам за себе си.
И аз се хиля...

А как ми се говори за въжето!
Ах, как ми се говори за въжето!

Любомир Левчев

Стихове - "Иначе казано"

Гледна точка

Никога не получава отговора,
който иска.
Не я успокоява мисълта,
че й казват винаги истината.
За какво й е истина,
когато не тя е верният отговор,
не тя е правилният.
Не тя.

Тихо

Mizzi

Любовь с первого взгляда

Оба они убеждены,
что их чувство было внезапным.
Такая их уверенность прекрасна,
но неуверенность еще прекрасней.

Считают, что, если не знали друг друга раньше,
ничего никогда и не было между ними.
А что на это скажут улицы, лестницы, коридоры,
где могли они сталкиваться не однажды?

Хотела бы я их спросить,
не помнят ли они —
может быть, во вращающихся дверях
как-то лицом к лицу?
какие-то «извините» в давке?
голос «вы ошиблись» в телефонной трубке?
— но знаю их ответ.
Нет, не помнят.

Очень бы их удивило,
что уже долгое время
играл ими случай.
Еще не совсем готовый
превратиться в их жребий,
сближал их и отдалял,
перебегал им дорогу
и, сдерживая смех,
отскакивал в сторонку.

Были знаки, сигналы,
не важно, что невнятны.
Может, три года назад
или в прошлый вторник
листочек перепорхнул
с плеча на плечо?
Что-нибудь один уронил, а другой поднял.
Ко знает, может быть, мячик
в зарослях детства.

Звонки и дверные ручки,
на которых задолго до встречи
прикосновенье ложилось на прикосновенье.
Два чемодана рядом в камере храненья.
Быть может, как-то ночью сон один и тот же,
по пробуждении сразу же забытый.

Ведь каждое начало —
это лишь продолженье,
а книга жизни
всегда открыта на середине.

Вислава Шимборска,
перевод Натальи Астафьевой.

My poems translated by my friends

Rotalar
Ona bir sokak gerek
O haritada yok
Kimseler resmini cekmemis
Isimsiz
"Onun varoldugunu biliyorum -
kiziyor -
ve bunu anlatamıyorum."
Ve soylenerek
ondan geçiyor.

Translated by Ibryam Ali Ibryam 

Маршрути
Трябва й една улица.
Няма я на картата.
Никой не я е снимал.
Безименна е.
„Знам, че я има –
ядосва се –
и не мога да проумея!”
И мърморейки,
за пореден път
минава по нея.

Стихове - "Иначе казано"

ЧОВЕК

Птица, която
сънува крилата си...

Тихо

Любим, по-любим, най-любим, Любен Зидаров