Тихо

Word in Motion, 2012 from Smile for London on Vimeo.


Творби до 40 думи на начинаещи и утвърдени автори, пресъздадени в 20 секундни филмчета, които се прожектират две седмици в лондонското метро.
Повече информация за тази и други хубавини можете да прочетете тук Smile for London.

Но преди това гледайте. :)

My poems translated by my friends

***

Leave a note to remind you -
There was a flash, which made you tremble,
Which left a scar
And disappeared.
By the note can't be understood
Whether its been big,
Whether its been important,
Whether its been true.

Translated by Magdalena Popova


***
Остави си бележка.
Да ти напомня –
имало е миг, в който
нещо е трепнало,
оставило е следа,
изчезнало е.
И по бележката
не може да се разбере
колко е било голямо,
колко е било важно,
колко е било истина.

Отклонение в картинки

За неразбралите - Соня Попова рисува стихотворения. В този случай - моето.  
За да ви се изясни картинката, предлагам да цъкнете върху нея. :) 

Хрумка

Тя знае точно кога се случи. Знае и защо. Само че не можа да се справи със ситуацията. И сега й е мъчно. Но понякога се сеща. Точно за този момент, в който той се влюби в нея. И се успокоява. Все пак поне се е влюбил.

                Имаха среща. Съвсем приятелска. Вървяха към театъра. Тя му разказваше някоя от многобройните си истории. Поздрави няколко човека. Той отново отбеляза, че тя познава всички в този град. Не беше вярно. Все още. До тук – нищо особено. И после. Влязоха в залата. Седнаха. Оставаха пет минути до началото на представлението. Tочно тогава се случи.

Тя беше седнала от лявата му страна. Едната й ръка –дясната – беше отпусната на крака и на нея, в полумрака, блестеше малък сребърен пръстен с червени камъчета. Ще кажете – не може човек да се влюби заради един пръстен. Що за любов е това. Обаче точно така се случи. Тя усети, че я гледа. После обърна глава към него. Проследи погледа му. Той гледаше пръстена. Обаче не точно пръстена. Защото и тя се загледа и разбра. 

                Пръстенът беше съвсем тънък. Толкова малък, че приличаше на лъч светлина, увил се около пръста й. И това беше причината тя самата да изглежда толкова малка и толкова беззащитна. Изведнъж усети колко широк е столът, на който седеше. Кожата й стана прозрачна. Очите й още по-големи, но пък се сливаха с тъмното и не се виждаха. Затова тя  можеше да мести поглед ту към него, ту към ръката си. Той седеше, странно усмихнат, в полумрака. Гледаше пръстена, през него, през кожата й, през костите, мускулите, съвсем до сърцето. И знаеше. Това, което иска да му каже вече от толкова време, но не смее, защото... не смее. Беше хубаво.

               В този момент той знаеше и тя знаеше и те съвсем едновременно знаеха, че всеки знае и не беше страшно, само хубаво. Защото седяха двамата, вперили поглед в пръстена, и може би от светлината на прожектора, която се отразяваше в него, се чувстваха и те съвсем леки, безплътни, свободни. Вдигнаха главите си един към друг и точно тогава осветлението в залата угасна. Пръстенът престана да свети. Актьорите излязоха на сцената и представлението започна.

                Оттогава тя не го е слагала. Напълня. Само понякога го оставя на масата. Следобедните слънчеви лъчи минават през него. И той свети. 

Тихо

Илюстрацията е на Pete Revonkorpi

Над капчука в игли,

сред парцали мъгли,

по заспали ели

сняг вали, сняг вали.

Тук през целия ден

няма никой освен

един малък елен,

просещ хлебец от мен…

Валери Петров, "Бяла приказка"

Градски приказки

Всяка една неделя

Имало една неделя, която все не идвала. А се била подготвила добре. Започвала с куклен театър. После минавала през кафе с приятели. После разходка, зяпане на витрини, спокойствие, усмивки, слънце. После обяд. После сладкарница. После кино. После среща. После бар. После легло. Нямала пропуск! Всичко била предвидила неделята. Но все не се стигало до нея. Все някой я предреждал. Понякога понеделникът бил толкова нахален, че завземал дори съботата. Едно офисно настроение настъпвало неделята по мазола и тя забавяла крачка и нямало, наистина нямало как да дойде. И я било яд. Ама много! Защото била отличничката на випуска за недели. И неоценена все. Невъзнаградена! Тъжна работа.

Другите недели, преди да започнат да слизат над града, минавали през дома й. Успокоявали я. Има още време. Млада е. Е, има недели, дето с години чакат и после... като им дойде реда... – Какво? – Ами как какво? Щастливи са! И хората се чудят откъде им е дошло.

Заминавали неделите и не се връщали повече. Въпреки обещанията.

Затова един ден неделята, ядосана и гримирана, слязла сама към града. „Нищо, че ще се застъпим две – мислела си – аз трябва да видя какво се случва! Защо не ме викат! И защо никой не идва да ми разкаже!” 

На смяна била една ужасна неделя. Неподготвена, навъсена, нервна, с изгризани нокти – от тия, дето цял живот не знаят какво искат. Но й било приятно с компания, та останали заедно. И се получила една средна неделя. Съвсем прилична. С  неделно кафе, караница в кухнята, обяд с баба, слънчево време, сънливост и мляко, разсеяни хора по улиците, тук-там леко безпокойстово – от това, безпричинното. После дошла вечерта. Хората започнали да мислят за понеделника и за своите си важни работи и забравили неделята, която им се струвала странно дълга. (Откъде да знаят, че били две?) Поради тази причина най-перфектната неделя просто престанала да съществува. 

Universal meeting UM2010 from Albena Baeva on Vimeo.

Приказката за неделята започва от 02:09, но ви препоръчвам да чуете и останалите. Хубави са. 

Новогодишно отклонение

Илюстрацията е на shirohato.

Не знам за вас, но моята година беше прекрасна. Видях много неща по нов начин. Изследвах непознати за мен територии.  Срещнах нови хора.

Както забелязвате, основната ми думичка на този етап е "нов". Затова и нямам търпение да дойде новата година и да видя какво ще ми се случи тогава.

Надявам се, че вие също сте добре. А ако не сте, направете така, че да бъдете. Както казва Козма Прутков: "Ако искаш да бъдеш щастлив, бъди."

Тихо

Ний двама колко дълго бяхме заблудени


Ний двама колко дълго бяхме заблудени,
сега, преобразени, бързо се избавяме - както Природата,
ний сме Природата, ний дълго липсвахме, сега се връщаме,
ний сме растения, стебла, листа, кора и корени,
ний враснахме в земята, ний сме скали,
ний дъбове сме, в просеките там, един до друг,
ний двойка сме от дивите стада, пасем като стадата волни,
ний сме две риби, които плуват заедно в морето,
ний сме акациеви гроздове, ухаем над алеите всяка заран
          и всяка вечер,
ний сме люспестата пепел на растения, животни,
         минерали,
ний сме грабливи ястреби - кръжим високо и гледаме
         надолу,
ний сме сияйни слънца, взаимно уравновесени, сферични
        и звездообразни, ний сме две комети,
ний бродим, зъбати и четвероноги, из гората, нахвърляме
        се върху плячката,
ний сме два облака, следобедни и сутринни, подгонени
        напред,
ний сме морета, смесили водите си, ония весели вълни,
       които една връз друга се премятат и намокрят,
ний  сме прозрачният, поглъщащ, непроницаем, проницаем
        въздух,
ний сме сняг, студ, дъжд и мрак, ний сме плодът и
        вдъхновението на земята,
ний се въртяхме и въртяхме, додето пак намерим своя
       дом, ний двама,
додето се отърсим от всичко освен от свободата, от всичко
      освен от радостта.

"Стръкчета трева", Уолт Уитман, превод: Цветан Стоянов

Стихове

***

Иска непоръбено небе

с разръфани краища,

за да може,

докато то се разплита,

тя да скочи,

да хване един конец

и по него

да се изкатери

до горе.

Турнето продължава!

Бяхме в Пловдив. Свирихме, рецитирахме, записвахме, забавлявахме се. Беше чудесно и вече сме готови за нови приключения.

"ДНК на думите" ще можете да видите и чуете

на 25. 11. 20011 - петък от 18 часа - в Бургас в регионална библиотека "П. К. Яворов", адресът е ул. "Булаир"10 и според картата се намира ето тук;

на 28. 11. 2011 - понеделник от 19 часа - във Варна в галерия "Графит", като част от Con.tempo - уикенд за съвременно изкуство, адресът е бул. "Княз Борис I" 65 и според картата се намира ето тук.

Турнето се осъществява благодарение на програмата “Изкуство в движение”, инициирана от Фондация “Арт Офис” съвместно с Фондация “Америка за България”.

Повече снимки от пърформанса в Пловдив можете да видите на страницата на Runabout project във Фейсбук.

Идваме, чакайте ни! :)

Отклонение/Как звучи един инструмент за поезия?

"ДНК на думите или импровизация за писалище и две стихосбирки" на турне!

Инструментът за поезия на Албена Баева, създаден за моите стихове от книгите "Иначе казано" и "ДНК", ще можете да чуете в:

Пловдив - 12. 11. 2011 от 19 часа в баня "Старинна"

бул. "6-ти септември" 179 http://www.bgmaps.com/map/plovdiv

Бургас - 25. 11. 2011 от 18 часа в регионалната библиотека "П. К. Яворов"

ул. "Булаир" 10 http://www.bgmaps.com/map/burgas

Варна - 28. 11. 2011 от 19 часа в галерия "Графит", като част от Con.tempo - уикенд за съвременно изкуство

бул. "Княз Борис I" 65 http://www.bgmaps.com/map/varna

Ние вече се вълнуваме. Надяваме се да развълнуваме и вас.

Ако сте любопитни и искате да научите повече за проекта, цъкнете тук.

Ще ви чакаме. :)

п. с. Снимката е чудна, нали? Направена е от Иван Пейков.

А турнето се осъществява благодарение на програмата “Изкуство в движение”, нициирана от Фондация “Арт Офис” съвместно с Фондация “Америка за България”.

Стихове

***

Той иска да присъства на друго място.

Не по тези улици.

Не в този град.

Той иска да е пълководец

на други армии

и други да съчиняват

приказки за него

и не знае,

че войната вече е спечелена

и този град е победен,

и му е столица,

докато не реша,

че искам

да присъствам

другаде.

Тихо

"Понякога напомня малко

на онзи образ на смъртта,

за който разказваше баба ми

в своите приказки."

Хавиер Еро

Рисунката е на Rafal Olbinski

Градски приказки

Музика за баба, телефон и градски шум

Имаше една баба. Живееше в мобилния телефон на внука си. Гласчето й беше пискливо и докато го слушаше, той си я представяше – малка топчица, която подскача нагоре-надолу и ще се пръсне от нетърпение, от желание да сподели още нещо за козите, съседката, тазгодишния разсад и „кога бабо, ще ми доведеш снаха, да се порадвам и аз, докато съм жива, ей тука на баба ти Мита внучка й се ожени за...”

Съсредоточава се в звученето на самия й глас, възходите, спадовете, заглъхването. Една малка, подскачаща топка, която се блъска във всичко ново, което не разбира: професията му – ди джей; как така може да има екран, показващ думите, които пише на майка си от другия край на света и каква работа изобщо има на другия край на света, това е толкова далече, и защо се усмихва така, като му каже, че знае какво е дискотека, защото е ходила и тя на вечеринки и е виждала морето, а колко съседки могат да се похвалят с това? Опитва се всичко да поеме, да разбере и не може, и се оттласква от този нов, студен, бърз свят на копчета, кабели и жени с големи деколтета, и докато лети всичко й е ясно, защото тогава е в градината, при доматите и двете котки, и козите, и внукът върви из улиците на Токио, Лос Анжелис, Прага, Рим, и я носи със себе си в телефона, а малкото й пискливо гласче стряска минувачите - така силно се чува.

Точно сега тя му разказва за магарето на братовчеда на чичовия му син, но внукът пак не слуша думите, а само бабиния глас, който се смесва с шума на трамвая, минаващ по „Графа” и виковете „Топли, пресни гевреци” и той си мисли, че това ще е музиката, която ще напише – за телефон, градски шум и баба, която подскача като малка топка все по-високо и високо към небето и един ден, всред шума на трамваи, самолети и реклами, тихо се изгубва между облаците.

Отклонение: премиера на сборника "Проект Смърт"

28 истории за смъртта - не, по-скоро за живота - са събрани в сборника "Проект Смърт".

Съставител е Пепа Витанова, издателството е "Сиела".

Сред авторите се мъдри и името на моя милост.

Можете да прочетете историите на Ана Клисарска, Христо Бойчев, Мира Баджева, Калин Терзийски, Стефан Иванов, Васил Панайотов, Патриция Николова... (Цъкнете на снимката, за да се увеличи и вижте кого съм пропуснала.)

Премиерата на сборника ще бъде на

10 октомври - понеделник, от 19 часа

в галерия "Снежана" на ул. "Ив. Денкоглу" 30

Заповядайте. Ако имате въпроси за живота, смъртта и всичко останало, можете да ги зададете или премълчите на място.

:)

Тихо

Борис Куликов

Отклонение/"ДНК на думите"

Вече можете да гледате онлайн последната версия на пърформанса "ДНК на думите", в който Албена Баева създава инструмент за свирене на поезия. Моята.

Стихове - "Иначе казано"

Портрет

Понякога разказва
невероятни истории.
Яде деня на малки порции.
Усмихва се в тъмното.
Цялата е слънце
и няколко бели облака.
Друг път ляга доброволно
в чинията на ежедневието.
Все `и е едно.
Няма думи.
Няма истории.
Няма тъмно,
в което си струва
да се усмихне.
Толкова безразлична е,
че се чудиш –
затишие пред буря ли е,
или е окото `и.

Тихо

T.S Spookytooth

Градски приказки: Игра на сенки

Най-красивата жена в града е само сянка на най-красивата жена в града от миналото, която е само сянка на най-красивата жена в града от далечното минало.
Върви по улицата най-красивата жена. Главата й е вдигната високо. Гледа напред. Продавачите зарязват сергиите и се нареждат в шпалир. Шофьорите набиват спирачки. Трамваите излизат от релсите. Светофарите светват в зелено. Всичките едновременно. Минувачите за съжаление не могат да се възползват. Вкаменяват се, докато тя отмине. Дърветата по тротоарите се повдигат на върха на корените си и леко вървят редом с нея, за да й пазят сянка.

Тя не вижда нищо наоколо си. Заета е с красотата си. Усеща я. Носи я като безценно бижу. Рамената й са изпънати. Ръката е стегната в китката, защото там е увесена дамската й чанта. Стъпва леко – никога на счупена плочка. Гърдите й се изпълват с покой и радост при всяко вдишване и издишване. Тя не е като другите – единствена е.

Не се сеща да погледне настрани, нито назад, нито навътре. Не забелязва как уличните ъгли се изправят, къщите се отдръпват и пътят й се превръща в една безкрайно дълга права улица, по която няколко хлапета я преследват непрекъснато и слънцето свети над тях. Най-красивата жена не спира да върви, без да забелязва как сянката й се смалява, а сянката на момиченцето зад нея се удължава, докато се покрият и едната изпревари другата.