Стихове

***
Косите му оредяват като илюзиите -
незабележимо в началото,
безжалостно бързо към края.
И само опашката му
остава да се вее на тила.

Тихо - Емили Дикинсън

                                                                                 

Turine Tran

***
I taste a liquor never brewed,
From tankards scooped in pearl;
Not all the vats upon the Rhine
Yield such an alcohol!

Inebriate of air am I,
And debauchee of dew,
Reeling, through endless summer days,
From inns of molten blue.

When the landlord turn the drunken bee
Out of the foxglove's door,
When butterflies renounce their drams,
I shall but drink the more!

Till seraphs swing their snowy hats,
And saints to windows run,
To see the little tippler
Leaning against the sun!


***                                                                                    
Пих питие, каквото няма
дори във бисерните бъчви.
Подобен алкохол не точат
и в рейнските прочути кръчми.

Аз от роса съм развратена -
и въздух смуча вместо вино.
Люлея се през дните летни
край изби от стопено синьо.

Кръчмарят там пчели пияни
маха от бурето с ракия
и пеперудите се сепват -
но още, още аз ще пия -

доде светците с бели шапки
се втурнат горе от небето -
да гледат малката пияница
как се люлее по полето.

Емили Дикинсън в превод на Цветан Стоянов 

Стихове

Свръхбагаж

Всяка вечер служителите на летището го връщат,

за да остави излишното и после да се качи на самолета,

и той застава в недоумение

пред отворената си раница,

в която има

една скъсана риза, незашита от нея.

LES HASARDS - my poem translated in french

LES HASARDS
Je te verrai un peu plus tard,
je te verrai de nouveau,
de nouveau après, et encore -
à l’angle -
tout à fait par hasard -
entre le petit-déjeuner et le déjeuner,
en secret,
au hasard,
sur un autre endroit
où l’on aura oublié
que celui - c’est toi,
que celle - c’est moi.
Un peu plus tard
tombera une pluie de hasards,
la nuit disparaîtra tout à fait
lorsque nous nous sommes rencontrés.

Translated by Tontcho Karaboulkov for Revue Periodique sur la vie en Bulgarie




СЛУЧАЙНОСТИ 
Малко по-късно
ще те видя отново,
после пак и пак -
на ъгъла -
съвсем случайно -
между обяда и закуската -
тайно,
не-желано,
на някое друго място,
където няма да си спомним,
че това си ти,
че това съм аз;
малко по-късно
ще завалят случайности
и съвсем ще изчезне
вечерта, в която се срещнахме.

Няколко препоръки за лятото

Jamel Akib

Излизането на романа "Внезапни улици" се отлага за есента. Дотогава предстоят писане на приказки, четене и пътувания. Някои неща ще качвам тук, други - илюстрирани и в най-прекрасен вид - ще стигнат при вас през есента и зимата.

Наминавайте през блога. Пътувайте. Забавлявайте се. Четете умерено. Мислете повече. Действайте навреме и отговорно. И прочетете "Дъждовни перли" на Рабиндранат Тагор в превод на Николай Тодоров - действа като летен дъжд.

"Пеперудата не месеци брои,
а мигове,
и времето й стига."

Обявявам лятото за открито, а всички ядове и неотложности за закрити до второ нареждане.

The DNA of Words Germany Tour

"The DNA of Words" Germany Tour

My dear friends,
"The DNA of Words" is on its Germany tour. Watch us in:

Neuer Saal of the Schwankhalle,
OUTnow! festival Bremen - 06. 06. 2013, 22:00

Gelegenheiten, Berlin - 08. 06. 2013, 20:00

Loophole, Berlin -11. 06. 2013, 22:00

Стара любовна песен, стихотворение

Докато си чакам корицата на романа, репетирам за предстоящите представления на "ДНК на думите" в Бремен и Берлин и се вълнувам, ето ви едно стихотворение. Да си почетете. 

:)

Стара любовна песен

Счупеният часовник,
счупеният часовник,
моя любов,

обещава,
че тази вечер, 

тази вечер
ще дойдеш навреме -
както през всички предишни дни. 

Откъс от романа "Внезапни улици"

Цъкни върху снимката, за да видиш част от местата на действие в романа. 

Както се вижда от списъка с места на действие, повечето герои в романа "Внезапни улици" обожават да пътуват по един или друг начин. На останалите им се налага.

Скоро самата книга ще тръгне на път. Докато я чакате, ето ви още един откъс.

София, краят на март 2012

Монолог на Макс, докато Матилда спи в хотелската стая, а навън вали сняг

Месецът е май.

Понякога ми се иска, заради теб, да бях по-друг. По-добър, по-красив, по-

умен, по-желан, по-магичен, по-весел, с по-голямо чувство за хумор. Иска ми се да

можех да правя всичко идеално, да не ти давам да пипнеш нищо, да стискам пастата за

зъби точно като теб, да гладя роклите ти, но да съм мъжествен, да ти помагам да се

губиш, но винаги да мога да те открия, да се бия за теб, но никога пред теб, да си

убедена, че мога да те защитя, но да се чувстваш надвесена над ръба, да съм

ежедневен и празничен, да забелязвам малките неща, но да мога да се грижа и за

големите, да нямам прякор, защото изглеждам съвършен и никой не може да го

измисли, но ти да ме наричаш не с моето, а с името, което сама си ми избрала, защото

само ти знаеш онзи микроскопичен недостатък, който другите никога няма да видят, да

ти давам свобода, но да не мога да дишам без теб, да те желая, но никога да не ти

досаждам, да драматизирам, когато ти е нужно, но иначе да съм сдържан, да говорим

за чувства, но да спираме винаги, когато ти пожелаеш, да ти измислям приказки и те да

са най-вълшебните, да те държа за ръка и дланите ми никога не се изпотяват, сутрин да

съм сладко рошав и все пак щом ме погледнеш втори път да изглеждам красив и

подреден като парижка витрина, да ти подаря голям френски прозорец на улицата до

катедралата „Мадалена” и ти да гледаш през него рано сутрин, докато закусваме, и

щом пожелаеш да те пренасям другаде, да имаме хиляди домове и навсякъде да се

чувстваме като у дома си, да имаме деца, но да не усещаме тежестта на порастването

им, защото винаги за всичко има кой да се погрижи, майка ти да ме одобрява, а баща

ти да ме тупа по рамото и да пием заедно “тайно” по още едно преди вечеря, да съм

готов на всичко за тях, защото ги обожавам, че са те направили такава, но винаги да

взимам твоята страна в дребните спорове, които впрочем изчезват скоро след моето

появяване... 

Сигурно някъде съществува такъв човек, мила моя, но аз никога няма да

бъда такъв. Никога няма да мога да седя спокойно и да те чакам да дойдеш, за да не ти  

развалям удоволствието от лутането. Винаги ще се опитвам да те намеря, да те

пресрещна, защото ми се иска да те зърна по-бързо и по-бързо да поема от твоя

въздух, защото моят е на привършване, когато те няма. Може би понякога си мислиш

какъв ли би бил животът ти с някой друг, но повярвай ми, няма да има друга история

като нашата и няма да можеш да я забравиш или да я наречеш детска работа. Защото

пораснахме заедно, а порастването не е играчка, не е детска работа порастването. 

"Внезапни улици" - нов роман, нов ...

Новият ми роман е вече в "Жанет-45". Името му е "Внезапни улици".
Очаква се да излезе скоро.

Редактор е Мария Донева.
Редактор на издателството: Екатерина Йосифова
Художник: Кирил Златков

Хората, които ми помогнаха в проучванията, задаваха гадни въпроси, търпяха всичките ми кризи и четяха различните варианти... Дори не знам как да им благодаря. Но... скоро...

Аз съм щастлива и се вълнувам. Вие очаквайте откъси, трейлър, корица и книгата. :)
Засега можете да прочетете един съвсем кратък откъс.
До скоро.

"Внезапни улици"

(откъс)

София, началото на февруари 2012

Райнхард носи в себе си един огромен град. Преброжда улиците му, съзерцава морето през зимата и храни чайките. Спуска се по „Графа” и след това свива по „Ла Рамбла”[1], за да се озове на площад „Игор Стравински[2]” и от там да чуе песента на мюезина, който извива глас от Синята джамия, и никъде не среща тази, която търси. Нощем включва уличните лампи, подарява бутилка вино на някой просяк и бърза да се прибере, без да поглежда към безистените – тъмни, усойни, миришещи – откъдето могат да изскочат побойници и крадци и да се нахвърлят върху му. Много се страхува, че ще го пребият и няма да може да се събуди, и този град ще остане завинаги непостроен.

---

[1] Улица”Ла Рамбла” – улица в централната част на Барселона

[2] Площад „Игор Стравински” – площад в центъра на Париж. На него е направен фонтан с 16 скулптури, вдъхновени от творбите на композитора Игор Стравински, които се движат и пръскат вода.

Стихове

Невъзможни задачи 

Не й разказва други светове. 

Всеки ден едно и също. 

Всеки ден – бит. 

Докато тя разбере, 

че трябва да влезе 

в историята,

за да я превърне 

в приказка.

Стихове - "Иначе казано"

* * *

Ти си дъжд.
Ти разквасваш устата на лятото.
Ти си птица недъгава,
ти си в края на ятото.
Ти си златният прът в колелото
и вълшебният пламък.
Ще обърна колата,
щом те няма теб – малкият камък.

Тихо

The Daysleeper - Turine Tran

***

И започват живота ни с приказките
в скута на бабите,
започват ни живота по най-неподходящия начин,
с най-опасното въведение.


Костас Монтис, "Кого живея"
превод: Яна Букова

My poems translated by my friends

Llamé

Inventamos nuestros nombres
cada vez

que nos besamos.
Cuando termine

nuestra novela,
nos calmamos con susurros:
"No me hace daño,

pero sí a un extraño.
Estoy bien.
No me duele.

A mí no..."

Translated by Vangelia Atanasova
Edited by Lars Zinner




Наричане

Измисляме си имена
всеки път,
когато се целуваме.
Приключи ли
романът ни,
успокоително ще шепнем:
„Не мен ме боли,
а един непознат.
Аз съм добре.
Не мен ме боли.
Не мен.“

Едно стихотворение от "Иначе казано" и едно важно съобщение

* * *
Нареждат думите така,
че в тях да няма
спомен друг,
освен за бъдещето,
което си измислиха,
но не можаха да дочакат.



Важно съобщение:

Кратката версия на "ДНК на думите" на Runabout Project 
можете да гледате на

08. 02. 2013 (ден петък), от 19 часа в кино "Влайкова"
преди премиерата на филма "Маримби от ада"

Това е първото съвместно събитие на София Филм Фест и Аларма Пънк Джаз.
Ние го откриваме.
Вие се кефите на нас, на филма и на концерта на "Трендафил и Чугра".
Повече подробности на страницата на събитието във Facebook. 
Казах си. Доволна съм. :)





Анимационен герой from Albena Baeva on Vimeo.

Тихо

Starfisher - Pete Revonkorpi

* * *
Как у того осла морковь,
перед лицом — зеркало.
Долго, к себе питая любовь,
я за собой бегала.
Всё. Надоело. Отгорожусь
лицами и страницами...
И, как в зеркале, в них отражусь
глупой голодной ослицею.

Вера Павлова 

Покана за следпремиера на "Иначе казано" в Арт Хостел

Тази неделя - 20. 01. 2013, от 18:30 часа, в Арт Хостел
ще бъде следпремиерата на "Иначе казано". 

Какво се случва с една книга три години след като е излязла? 
Разлиства ли я някой? 
Пътува ли? 
Има ли си история? 

Аз ще ви разказвам. Не много дълго. 
С Албена Баева ще изпълним части от пърформанса "ДНК на думите". 
Какво друго може да се случи или да не се случи зависи от вас. 
Заповядайте. 

"Следпремиера" е само едно от чудесните събития, които се случват в Арт Хостела напоследък, благодарение на Иван Димитров.
Следи програмата!

Стихове

*** 

Те живеят щастливо до дълбоки старини.

Той й подава жилетката.

Тя му налива чашата.

Двамата тихо се превръщат на привечер,

в която няма кой да светне лампата. 

Обявявам 2012 за закрита

Когато се завърнал у дома си след дълго пътуване, Бах разбрал, че чумата е отнесла жена му и половината му деца. По този повод композиторът записал в дневника си: "Мили Боже, помогни ми да не загубя радостта си."

Това е най-добрият ми коментар за изминалата и единственото ми желание за следващата година.

Вие внимавайте какво си пожелавате, защото те се сбъдват... рано или късно, под една или друга форма и никога така, както сме си ги представяли.

My poems translated by my friends

Gegenwart

Alte Schlager
und
Zukunftspläne


translated in German by Elitca Mihailova


Настояще

Стари шлагери
и 
планове за бъдещето.

Стихове

***

Тя се опитва да му обясни

каква е разликата

между „смирение” и „примирение”.

„Две букви” – казва,

забравила,

че говорят на различни езици.