Явният живот на кино "Аполон"

Търговецът Скрилос определено е бил чешит. Тръгнал от Левкада по търговски дела и се върнал с ролки звукови филми и идеята да направи кино на острова. През 1928 година салонът бил построен и отворил врати за първите си посетители. Дали Скрилос е изрязвал сцените с целувки и прегръдки от лентите не знам. Дали се е пушело по време на прожекциите, колко пъти месечно фериботът е стоварвал на пристанището нови кутии с лента, кой е рисувал плакатите - не разбрах. Мога само да си представям възхода на кино "Аполон", трепетите на момчетата, когато на екрана се е появявала Лорин Бакол, мечтите на момичетата, докато са гледали как Скарлет примира в прегръдките на Рет Бътлър, държането за ръце в тъмния салон.

После ежедневието осветява лентата, образите от нея избледняват, киното на Скрилос запада, той самият остарява и "Аполон" затваря врати.

В началото на 90-те години децата му - синове ли са били или дъщери, и те ли са били чешити като баща си - решават да подновят семейния бизнес. Черно-бели снимки в рамки украсяват фоайето: Скрилос и жена му, между тях прожекционния апарат; щастливи двойки пред входа на киното; деца, които чакат за билет на касата. Хората идват да гледат как младият Ал Пачино оглавява фамилия Корлеоне, как Джулия Робъртс се превръща от Пепеляшка в принцеса и как Брус Уилис умира трудно.

Колко дълго може едно семейство да захранва с илюзии жителите на цял остров?

През 2004 година кметът на Левкада купува киното, което вече е истинска историческа и културна ценност за острова, и с общински пари то е ремонтирано основно - нова озвучителна система, модерен прожекционен апарат, меки, широки седалки.

Машината за приказки продължава да работи с нови сили, посещавана от местни и туристи.

12 години по-късно град Левкада е разтърсен от голямо земетресение, което разрушава много от традиционните къщи. Ден-два след него кино "Аполон" пламва, а след 10 минути огънят облизва и изяжда и цяла част от историческия квартал на града. Доброволци - дали е възможно да са били внуците на Скрилос - тичат с кофи да гасят киното. Кметът лично успява да спаси прожекционния апарат. Покривът, екранът, меките седалки - всичко изгаря. На снимки от пожара се вижда, че стената на фоайето, онази с историята на кино "Аполон" и семейство Скрилос, е непокътната. Човешки жертви няма, но общината решава, че къщите са с приоритет и започва да реставрира първо тях.

4 години след пожара, една туристка - моя милост - успява да се загуби по уличките на Левкада и докато си зяпа картата, да си чукне носа в жълта стена с мраморна плоча на нея: Dimotikos cinema Apolon  Вдигам глава и виждам останките от букви над зелената врата - APO.

Там, където е бил екранът днес има огромни зокуми. Цикламените им глави се показват над стените и се плезят на туристите. Околните къщи са изтърбушени, запазени са само фасадите им, и отвътре се строят наново.

Решавам да проверя кой е тоя Dimotikos и защо някогашното кино е полуразрушено и изоставено. Така научавам за Скрилос и явния живот на кино "Аполон". За тайния ще разчитам на въображението си и на това, което прожектират на изгорелия киноекран зокумите.

Такива неща тези дни.

Кротък мрак и нежно подрънкване на мачти

Отдалеч, а и по-отблизо, прилича на остров. Но не е.
До 50-те - 60-те години на XX век хората са предпочитали да стигат до него по вода. Но път по суша е имало.
Архитектурата и атмосферата те заблуждават, че си в малък италиански град, пресичан тук-там от селски, френски улички. Но надписите са на гръцки.
Бабите и те са гръцки - от онези, дето са горгони, корени, русалки и добри готвачки едновременно. Оставят сгъваемите си столчета на брега, влизат в морето, сламените им шапки се приближават една до друга и изпод тях се чуват шепот, възгласи и кикот.
Следобед лицето на слънцето не се вижда, но лъчите му се протягат между хълмовете, изрусяват им бретоните и стигат чак до микроскопичните плажове сред скалите.
Времето се преструва, че не мърда, но камбаната на църквата го побутва напред на всеки час.
Затова навярно в плод и зеленчука, от който пазаруват яхтаджиите, работи най-бавният продавач на света; в близката таверна пъргава, млада хостеса с руса коса и силен грим посреща гостите вечер, а сутрин попрезряла дама с торбички под очите се чуди къде си е загубила перуката снощи.
Всяка привечер пухкав грък, облечен в бяло, разхожда покрай морето бял шпиц и се смее на дон Фелипе: "Епта, Филипос, епта! Би кеърфул уит май гърл." Което ще рече: "Ти си на две, момичето ми е на седем, Филипос, внимавай, не го дърпай за ушите и опашката, че ще те схруска!".
Всички са отворили капаците на прозорците, насядали са по терасите и гледат как яхтите влизат в залива и как се размиват очертанията на параклиса, построен на миниатюрен остров току до входа му.
Тийнейджърите се боричкат под колонадата на малкия кей и момчетата използват най-старото извинение, за да прегърнат момичетата - сграбчват ги и ги мятат във водата.
Изглежда като да съществува тоя град, в който са се строили стотици кораби и от който тръгват големите гръцки фамилии - корабопритежатели и мореплаватели. Но не е съвсем сигурно.
Затова не ти остава друго освен да си обещаеш, че ще се върнеш пак, ще седнеш на брега на Галаксиди без да помръдваш, за да гледаш слънцето, морето, каменните къщи, обградени с бугенвиля и хората зад капаците на прозорците и по терасите, които гледат към теб, докато заедно се превърнете в кротък мрак и нежно подрънкване на мачти.

Такива неща тези дни.

Втора ода за гръцките баби

Гръцките баби от остров Евия не са като останалите. Носят оранжеви, сини и зелени рокли. Наливат от червено джезве кафе в малки чашки и си махат през оградите: "Калимера! - Калимерааа!". Къщите им са изрисувани с цъфнали дървета. В дворовете им греят нарове и череши и простички цветя с дълги имена.

Гръцките баби от остров Евия, минават покрай нашата къща и се усмихват на дон Фелипе. Бъбрят му нещо, смеят се и пляскат с ръце като момичета, когато той им отговаря.

"Еля! Еля, Филипеее!" - викат го през оградата, дават му парчета домашен кекс и възкликват учудено, като им каже "Евхаристо" с вече пълна уста.

Гръцките баби от остров Евия ловят риба с кълбо канап и кукичка и отнасят улова в къщи - да приготвят чорбата, докато внуците им се гонят по дървения кей, боричкат се и скачат във водата, хванати за ръце.

Гръцките баби от остров Евия напълно отговарят на името си. Приличат на малки слънца и пухкави облачета едновременно тези посбръчкани Еви, които огряват улиците, поливат дворовете и след като са се погрижили за своята райска градина, грабват широкополите си шапки и се понасят към плажа да нагледат капитаните на своите малки семейни флотилии.

Такива неща тези дни.

Прочетете и първата ода за гръцките баби.

Хорът на пренебрегнатите момичета

Чувам ги отдалече. Съскат, мърморят, припяват жално "Иуу, иуу, иуу...", а после вземат, че се ядосат и хленченето им премине в яростни викове "Иуууу! Фиууууу! Иуууу!", придружени от заканително плющене. Утихват за секунди. После горкото им хлипане се понася отново, преминава пак в огорчено съскане, мърморене, окайване, заканване и така цял ден и цяла нощ. Жали се на морето хорът на пренебрегнатите момичетата, красавиците, чиито бели рокли вятърът няма да развява тази година - яхтите за разходки на туристи, подредени на сушата, точно срещу пустия плаж и морето. Такива неща от вчера насам.

Как се появяват нови селища малко преди Кулата

Първо покрай колоните от коли, от двете страни на пътя, ще се появят сергии с освежителни напитки, нещица за хапване, гривни против комари, светещи топчета, цигари и прочее важни неща. По-предриемчивите ще направят няколко кафенета и един ресторант с българо-гръцки специалитети. След това ще построят хотели, за да има къде да отдъхват отиващите на почивка. И най-накрая, малко преди Кулата, ще се появят нови селища - Короново, Мало чакане, Големо кесане и Айдеминааме.

Такива неща днес и в следващите дни.