Thursday, July 23, 2020

Кротък мрак и нежно подрънкване на мачти

Отдалеч, а и по-отблизо, прилича на остров. Но не е.
До 50-те - 60-те години на XX век хората са предпочитали да стигат до него по вода. Но път по суша е имало.
Архитектурата и атмосферата те заблуждават, че си в малък италиански град, пресичан тук-там от селски, френски улички. Но надписите са на гръцки.
Бабите и те са гръцки - от онези, дето са горгони, корени, русалки и добри готвачки едновременно. Оставят сгъваемите си столчета на брега, влизат в морето, сламените им шапки се приближават една до друга и изпод тях се чуват шепот, възгласи и кикот.
Следобед лицето на слънцето не се вижда, но лъчите му се протягат между хълмовете, изрусяват им бретоните и стигат чак до микроскопичните плажове сред скалите.
Времето се преструва, че не мърда, но камбаната на църквата го побутва напред на всеки час.
Затова навярно в плод и зеленчука, от който пазаруват яхтаджиите, работи най-бавният продавач на света; в близката таверна пъргава, млада хостеса с руса коса и силен грим посреща гостите вечер, а сутрин попрезряла дама с торбички под очите се чуди къде си е загубила перуката снощи.
Всяка привечер пухкав грък, облечен в бяло, разхожда покрай морето бял шпиц и се смее на дон Фелипе: "Епта, Филипос, епта! Би кеърфул уит май гърл." Което ще рече: "Ти си на две, момичето ми е на седем, Филипос, внимавай, не го дърпай за ушите и опашката, че ще те схруска!".
Всички са отворили капаците на прозорците, насядали са по терасите и гледат как яхтите влизат в залива и как се размиват очертанията на параклиса, построен на миниатюрен остров току до входа му.
Тийнейджърите се боричкат под колонадата на малкия кей и момчетата използват най-старото извинение, за да прегърнат момичетата - сграбчват ги и ги мятат във водата.
Изглежда като да съществува тоя град, в който са се строили стотици кораби и от който тръгват големите гръцки фамилии - корабопритежатели и мореплаватели. Но не е съвсем сигурно.
Затова не ти остава друго освен да си обещаеш, че ще се върнеш пак, ще седнеш на брега на Галаксиди без да помръдваш, за да гледаш слънцето, морето, каменните къщи, обградени с бугенвиля и хората зад капаците на прозорците и по терасите, които гледат към теб, докато заедно се превърнете в кротък мрак и нежно подрънкване на мачти.

Такива неща тези дни.

No comments: