Friday, March 21, 2014

Тихо - за корабите, приключенията и страха от тях


Ulrike Krappen

















"Дали на онзи кораб аз съм бил тогава?
Като че ли не бях, но може и да съм.
След дълъг път е тъй,
все нещо се забравя...
А може и да съм разказал някой сън."

Георги Рупчев

Thursday, March 06, 2014

Стихове

***

Той чака ли я повече?
Събира ли секундите в минути,
за да направи часове,
от тях да конструира дни –
толкова бавни, когато е недоволен,
толкова бързи, когато е щастлив,
толкова еднакви, когато не си спомня за нея –
години, в които между усмивките на близките му хора
се появяват смътно познати очи –
там сякаш е бил –
по тези хълмове,
долини,
облаци,
които минават –
яростни или безразлични –
над друга земя,
прилична на неговата,
но не същата,
земя, в която „може би”,
„но все пак не”,
защото над неговите поля
минават само пухести облаци,
пропускат слънцето
и то гори
всяко растение, животно, семе, мисъл за живот
и той осъзнава,
че му се иска да вали.