Tuesday, April 24, 2007

Тихо





Gustav Klimt
Death and Life

Saturday, April 14, 2007

РАЗМИНАВАНЕ



Срещнали се на някаква улица. На ъгъл. Точно пред входа на магазин за цветя. Хората излизали с букети и минавали между тях. Това не ги смущавало. Просто стоели, загледани един в друг. Без да има някаква особена причина.
Не се били виждали преди това. Или може би само веднъж. Съвсем случайно. В заведението на отсрещния ъгъл. Нямало свободни места, затова се озовали на една маса. Всеки със своите приятели. Седели много близо един до друг, с тела леко извити настрани, почти докосвайки се с рамена. Така всеки можел да се съсредоточи в разговора с хората, с които е дошъл, без да слуша чуждия.
А сега стоели на ъгъла. Хората влизали и излизали от магазина. Двамата не помръдвали. Продължавали да се гледат. Гледали се толкова дълго, че в един миг, едновременно почувствали колко невъзможно е да проговорят. Колко нараняващ би бил гласа на този, който се осмели да проговори пръв.
Най-сетне той се престрашил. Тръгнал. И тя тръгнала. В този момент от магазина излязъл човек с огромен букет лилиуми. Спрял за секунда – изчаквал ги да се разминат. При разминаването раменете им се докоснали, от вълнение ноздрите им се разширили и те вдъхнали аромата на цветята.
Два дни по-късно, в заведението на отсрещния ъгъл, той седял на една от масите. Тя седяла срещу него. Мълчали. Било малко преди да докоснат за първи път ръцете си. Миришело на лилиуми*.

*лилиум - белият лилиум изразява величественост, но същевременно нежност и чистота. Означава помиряване и събиране заедно

Wednesday, April 11, 2007

СТИХОВЕ ("ДНК") XXI


НА КРАЯ?

Точно преди да поема поредната глътка въздух...
на края на улицата,
на края на деня,
на края на...
ти седиш и се усмихваш.
В паузата между ударите на сърцето ми...
на края на птичия полет,
накрая на есента,
на края на...
осъзнавам, че само черното на очите е безкрайно.
Без-край-но-и-без-без- спомен за начало.
Без-край обречени на без-смъртие.
Без-край-но-по-мъртви от всички смъртни...
...ние двамата...
...и гълъбите на главната улица...
...
Вечното очакване на Нещото.