Saturday, April 14, 2007

РАЗМИНАВАНЕ



Срещнали се на някаква улица. На ъгъл. Точно пред входа на магазин за цветя. Хората излизали с букети и минавали между тях. Това не ги смущавало. Просто стоели, загледани един в друг. Без да има някаква особена причина.
Не се били виждали преди това. Или може би само веднъж. Съвсем случайно. В заведението на отсрещния ъгъл. Нямало свободни места, затова се озовали на една маса. Всеки със своите приятели. Седели много близо един до друг, с тела леко извити настрани, почти докосвайки се с рамена. Така всеки можел да се съсредоточи в разговора с хората, с които е дошъл, без да слуша чуждия.
А сега стоели на ъгъла. Хората влизали и излизали от магазина. Двамата не помръдвали. Продължавали да се гледат. Гледали се толкова дълго, че в един миг, едновременно почувствали колко невъзможно е да проговорят. Колко нараняващ би бил гласа на този, който се осмели да проговори пръв.
Най-сетне той се престрашил. Тръгнал. И тя тръгнала. В този момент от магазина излязъл човек с огромен букет лилиуми. Спрял за секунда – изчаквал ги да се разминат. При разминаването раменете им се докоснали, от вълнение ноздрите им се разширили и те вдъхнали аромата на цветята.
Два дни по-късно, в заведението на отсрещния ъгъл, той седял на една от масите. Тя седяла срещу него. Мълчали. Било малко преди да докоснат за първи път ръцете си. Миришело на лилиуми*.

*лилиум - белият лилиум изразява величественост, но същевременно нежност и чистота. Означава помиряване и събиране заедно

2 comments:

Anonymous said...

Pozdrawete majka Wi ot.... onzi kojto i podari ... law4eta

mogilska said...

Рапорт даден! Рапорт приет! Рапорт препредаден! Тя също Ви поздравява!:)