Friday, January 27, 2006

ПТИЦАТА (разказ)

- Летях...Видя ли, копеле, летях! Ставай! Ставай! Чуваш ли?! Летях! Той изтри с ръкав осаждените си бузи и продължи да дърпа Насо за якето.
- Стига си лежал! Ставай! Ставай да ти разкажа! Не се сърди! Ставай!
Не можеше да се сети как започна всичко, нито какво точно се случи. Видя, че бараката, в която живееха гореше...Кога се е запалила?
Помнеше, че летяха в жълто-червено небе и виждаха под краката си разтопения сняг. После ги настигна огромна птица...После...птицата ги раздели...Тя затискаше устата и носа му...Почти не му даваше да диша...
Насо беше обещал никога да не го изоставя...да го пази от всички, които го заплашват и го наричат идиот...А сега птицата ги раздели...взе го и го понесе на крилете си...
Сигурно беше направил нещо много лошо щом Насо позволи птицата да го вземе... После...птицата го пусна отново в калта...Жълто-червеното небе беше изчезнало... Огромният Насо лежеше на земята до него...От покрива на бараката падаха, горящи дъски...
- Ставай, копеле! Ставай! Летях...ей, незнам как стана, но е истина...размърдай се!
Бараката се срути с грохот. Безброй искри хвръкнаха към небето... Насо не помръдваше. Вече и той самият не смееше да го дърпа и вика. Седна до приятеля си. Якето на Насо беше скъсано и наоколо хвърчаха малки, бели пухчета.Той галеше сплъстената му, изкаляна коса. Гледаше към небето. Сиво, зимно небе. Никакви птици не се мяркаха наоколо. Не помнеше колко време стоя така. От бараката беше останала само купчина пепел и дим.
Не искаше да мисли за небето и птицата.
Не искаше да знае, че никога никаква птица не е съществувала...

No comments: