Отклонение

Ольга Арефьева http://www.ark.ru/




T.S Spookytooth

Блогът и аз ще си почиваме до средата на септември, когато смятаме да се завърнем освежени и нови.
Усмихвайте се повече. Чао.

Тихо

Ако си мислиш

Ако си мислиш
ако си мислиш
момиче
ако си мислиш
че ще трае че ще тра-
е без край
сезонът на лю-
сезонът на лю-
сезонът на любовта
много се лъжеш
момиче
много се лъжеш

Ако вярваш момиче
ако вярваш ах ах
че тенът ти свеж
тънкото кръстче
ръчичките крехки
и ноктите фини
бедрото на нимфа
крачето ти леко
ако вярваш момиче
че ще траят че ще тра-
ят без край
много се лъжеш
момиче
много се лъжеш

Изнизват се дните
сред смях и конфети
слънца и планети
в простора кръжите
но ти мила моя
ти крачиш направо
към нещо неясно
и ей приближава
и бръчката бърза
и тлъстината
тройна брадичка
увиснала плът
Хайде събирай тогава
розите розите
розите на живота
и листицата
да са аромата
на цялото щастие
хайде сбирай тогава
но щом се мотаеш
значи много се лъжеш
момиче момиче
значи много се лъжеш

Реймон Кьоно

превод от френски Симеон Хаджикосев

Стихове

Адрес

Трябва й една улица.
Няма я на картата.
Никой не я е снимал.
Безименна е.
„Няма такава улица.” – казват й,
а тя точно на нея живее.

Тихо

Daniel Chang

СТИХОВЕ

Този мъж

Този мъж –
толкова малък, че заема твърде много място в главата ти.
Веднъж дългокос.
Веднъж късо подстриган.
Винаги с тъмна кожа.
Прилича ми на малка маймунка –
този мъж, който не се разделя с жена си –
толкова малка жена, че заема
твърде много място в главата му.
Този мъж – светска фигура.
Този мъж,
който обърка с клошар,
когато го видя за пръв път:
„Какво прави в тази зала?
Кой го е пуснал?
Защо се изказва?”
Този мъж –
толкова непознат и толкова малък,
че можеш да го напълниш със случайни срещи,
недомлъвки и
„предполагам, че”.
Този мъж –
толкова иска да бъде голям,
че не може изобщо да заблежи малките хора
този мъж,
който
не харесва не тебе,
а малкото място, което заемаш –
толкова малко, че пречи
на твърде големите хора...
Та затова ти казвам –
сбъдни мечтата на този мъж –
представи си го голям
и се отърви от него.

Тихо

"Well it could be worse..." Denis Zilber
http://deniszilber.blogspot.com/

СТИХОВЕ

СЛУЧАЙНОСТИ

Малко по-късно
ще те видя отново,
после пак и пак -
на ъгъла -
съвсем случайно -
между обяда и закуската -
тайно,
не-желано,
на някое друго място,
където няма да си спомним,
че това си ти,
че това съм аз;
малко по-късно
ще завалят случайности
и съвсем ще изчезне
вечерта, в която се срещнахме.

Тихо

http://www.youtube.com/watch?v=y5lOI9AdQbc

СТИХОВЕ

Потъване

Чувал ли си –
има и други, които опитват
да влязат в стъпките на есента,
да й хванат ритъма,
да й объркат посоката,

да забравят –
живеят вечна неделя.
Гледат надолу.
Вървят направо.
Земята пред тях се разтваря.
Сега ще й видят следите! Ще налучкат пътеките.
Още малко и после
като й хванат цаката... Чувал ли си,
че дърветата –
разкривени и почернели –
са сгърчените им пръсти,
с които опитват да докоснат небето.

Тихо

* * *

Веднъж ли сме умирали от жажда,
докато сме се давели на плитко?
Животът ражда първите миражи
в мъглицата над детското корито.

Човекът има правото на полет,
дори когато тялото му крета.
Аз неведнъж съм хващал морска болест
от плуване в измислени морета.

И кръговете сини под очите ми
не са от нощни пирове със музи,
а белег от биноклите, с които
поддържам денем своите илюзии.

Усилията винаги си струват,
дори когато раждат нова жажда.
Колхида може би не съществува,
но тихо, да не чуе екипажа.

Добромир Тонев

СТИХОВЕ

ОПИТИ
Прощавай, но ...
Искам да кажа.
Сега. Веднага.
После ще забравя:
за неизразимото...
За него...
Искам да кажа.
Сега.
Иначе ще бъде
не това, а някаква друга история.
Ще се е случила
на някой друг,
в друго време.
Тогава
(дори и да искам)
какво бих могла да кажа?
Освен, че не беше това.
А исках, исках да кажа...
Плаче ми се...
Дали затова не забравям?
Плаче ми се.
Но...
После ще трябва
да си измия очите -
да видя думите
преди да ги изговоря.
И пак няма да е това.
Сълзите ще са прочистили мисълта
и... няма да е това!
Не това е,
което исках да кажа.
Прощавай.
А исках...
... За неизразимото,
което кръстихме,
макар да няма име.
Прощавай.
Прощавай,
но и сега
не е това,
не това е,
което исках да кажа.

Тихо

ТРЕСАВИЩЕ

Красиво бе това тресавище, когато
отби от пътя със пейзажите банални.
Следобедът бледнееше в пустеещото лято
и сякаш никой никога оттук не бе минавал.

Красиво беше и когато те повлече
надолу и разбра, че е завинаги,
че пътя ти назад завинаги пресечен е,
но беше толкова красиво...

Красиво е сега, когато имаш още малко
да вдишваш тежката му влага и да го погледаш.
В изчезналите твои стъпки друг на пътя спрял е
и - без да знае - може би ще те последва.

А то ще е красиво и когато си потънал -
ти няма да предупреждаваш за опасност.
Ти просто ще лежиш по гръб на дъното,
проникнал в третото убежище на красотата.

Георги Рупчев

СТИХОВЕ "ДНК" (XXX)

НОЩЕН СПОМЕН (НЕ-ПРИЗНАНИЕ)
Мъчи те
смехът на гларус,
заключен в джобния часовник
на луната.

Тихо

Fernando Juarez

СТИХОВЕ

* * *

Напоследък забравя най-важните неща.
В една минута изживява три дни.
В три дни – цялата послешна пустота.
Седнала е да вади онези –
помислени и ненаправени –
трънчета в петата на времето.
Тя е часовник със слънчеви батерии,
а той се щура наоколо като облачен ден,
и все повтаря:
„Забравяш.
Напоследък
забравяш
най-важните неща.”

Коледно отклонение

"Не ме е страх от пропилените илюзии. Друг начин за летене не познавам." (Л. Левчев)

Празниците никога не идват според календара. Поне при мен. Но на всички, които временно, ненавременно, своевременно или безвременно празнуват - весели празници.

п.с. За съжаление не мога да посоча автор на тази оптическа илюзия.

СТИХОВЕ

* * *

Не ми губи времето.
Не обърквай сезоните.
Зима е.
Дай ми огънче.

Тихо

http://www.illustrationweb.com

Ръдван (разказ)

http://www.liternet.bg/ - разказът ми "Ръдван"

Тихо

Fernando Juarez