Тихо

http://www.youtube.com/watch?v=y5lOI9AdQbc

СТИХОВЕ

Потъване

Чувал ли си –
има и други, които опитват
да влязат в стъпките на есента,
да й хванат ритъма,
да й объркат посоката,

да забравят –
живеят вечна неделя.
Гледат надолу.
Вървят направо.
Земята пред тях се разтваря.
Сега ще й видят следите! Ще налучкат пътеките.
Още малко и после
като й хванат цаката... Чувал ли си,
че дърветата –
разкривени и почернели –
са сгърчените им пръсти,
с които опитват да докоснат небето.

Тихо

* * *

Веднъж ли сме умирали от жажда,
докато сме се давели на плитко?
Животът ражда първите миражи
в мъглицата над детското корито.

Човекът има правото на полет,
дори когато тялото му крета.
Аз неведнъж съм хващал морска болест
от плуване в измислени морета.

И кръговете сини под очите ми
не са от нощни пирове със музи,
а белег от биноклите, с които
поддържам денем своите илюзии.

Усилията винаги си струват,
дори когато раждат нова жажда.
Колхида може би не съществува,
но тихо, да не чуе екипажа.

Добромир Тонев

СТИХОВЕ

ОПИТИ
Прощавай, но ...
Искам да кажа.
Сега. Веднага.
После ще забравя:
за неизразимото...
За него...
Искам да кажа.
Сега.
Иначе ще бъде
не това, а някаква друга история.
Ще се е случила
на някой друг,
в друго време.
Тогава
(дори и да искам)
какво бих могла да кажа?
Освен, че не беше това.
А исках, исках да кажа...
Плаче ми се...
Дали затова не забравям?
Плаче ми се.
Но...
После ще трябва
да си измия очите -
да видя думите
преди да ги изговоря.
И пак няма да е това.
Сълзите ще са прочистили мисълта
и... няма да е това!
Не това е,
което исках да кажа.
Прощавай.
А исках...
... За неизразимото,
което кръстихме,
макар да няма име.
Прощавай.
Прощавай,
но и сега
не е това,
не това е,
което исках да кажа.

Тихо

ТРЕСАВИЩЕ

Красиво бе това тресавище, когато
отби от пътя със пейзажите банални.
Следобедът бледнееше в пустеещото лято
и сякаш никой никога оттук не бе минавал.

Красиво беше и когато те повлече
надолу и разбра, че е завинаги,
че пътя ти назад завинаги пресечен е,
но беше толкова красиво...

Красиво е сега, когато имаш още малко
да вдишваш тежката му влага и да го погледаш.
В изчезналите твои стъпки друг на пътя спрял е
и - без да знае - може би ще те последва.

А то ще е красиво и когато си потънал -
ти няма да предупреждаваш за опасност.
Ти просто ще лежиш по гръб на дъното,
проникнал в третото убежище на красотата.

Георги Рупчев

СТИХОВЕ "ДНК" (XXX)

НОЩЕН СПОМЕН (НЕ-ПРИЗНАНИЕ)
Мъчи те
смехът на гларус,
заключен в джобния часовник
на луната.

Тихо

Fernando Juarez

СТИХОВЕ

* * *

Напоследък забравя най-важните неща.
В една минута изживява три дни.
В три дни – цялата послешна пустота.
Седнала е да вади онези –
помислени и ненаправени –
трънчета в петата на времето.
Тя е часовник със слънчеви батерии,
а той се щура наоколо като облачен ден,
и все повтаря:
„Забравяш.
Напоследък
забравяш
най-важните неща.”

Коледно отклонение

"Не ме е страх от пропилените илюзии. Друг начин за летене не познавам." (Л. Левчев)

Празниците никога не идват според календара. Поне при мен. Но на всички, които временно, ненавременно, своевременно или безвременно празнуват - весели празници.

п.с. За съжаление не мога да посоча автор на тази оптическа илюзия.

СТИХОВЕ

* * *

Не ми губи времето.
Не обърквай сезоните.
Зима е.
Дай ми огънче.

Тихо

http://www.illustrationweb.com

Ръдван (разказ)

http://www.liternet.bg/ - разказът ми "Ръдван"

Тихо

Fernando Juarez

Стихове

оПознаване
Черупка си
за нечия измислица.

Тихо

http://www.youtube.com/watch?v=9loAsdZpwrk

http://www.youtube.com/watch?v=ON4xt_5AC2w

СТИХОВЕ

***
Краят на лятото мирише на печени чушки.
Или е все още средата?
Все едно.
На печени чушки мирише.
Вървя в ритъма на Тома.
(Тома съчинява своите стихове,
обикаляйки улиците.)
Искам тоя прозорец; тоя кръгъл
огромен прозорец.
Нали кръгът е началото,
хапещо или целуващо края си.
Сутрин да заставам пред прозореца.
И ти да ме гледаш -
вътре в началото
и вътре в края.
И да ми казваш, че ме обичаш
като началото и края
от началото до края.
После ще поискам да притежавам
всички кръгли прозорци.
И зад всеки прозорец
да стоиш ти
и да пееш, че ме обичаш.
А ако няма прозорец?
(Защото може да няма.)
Най-важното е да викаш,
иначе ще се загубя в...
(мрежестата блуза на жената,
която минава и на мъжа,
оплетен в мрежата на походката й)
...стаята.
Събличам се в стаята си.
(Прозорецът е правоъгълен.)
Отсреща, на балкона, стои
съседа и ме гледа.
Това е моята стая
и на всички съседи.
И техните стаи
са мои.
И навярно затова сме бездомни.
Освен когато стоя пред прозореца,
а ти пееш, че ме обичаш.
А онази жена... и мъжът...
И мрежата...
Хм, красотата е прелетна.
И вместо да тичам след нея
аз се спирам в кварталната кръчма.
При кварталния пияница.
При: жестът, с който си пали цигарата...
(Император даже не може
с толкова власт и грация
да заповяда:"Да се убие!")
Очите, с които гледа
през очилата си, мен и стената...
(А ти твърдиш, че само страхът
би могъл да проникне
толкова бързо... навсякъде.)
Чашата, от която отпива
съвсем като останалите пияници.
Пияниците сигурно имат
своята обща тайна.
Своята алкохолна библия
и зигзагообразна религия,
в която трезвите не могат
да повярват.
Те пък имат своята шарена,
телевизионна, 24-часова проповед.
И много правоъгълни прозорци,
зад които никой не пее,
че ги обича.
В рамките и ъглите е проблемът.
В маджуна на
малките всекидневни трагедии.
Пияните нямат прозорци.
А ти не си зад мен
и не пееш, че ме обичаш.
И затова навярно
стоим с пияния
и се гледаме
през черните си очила
на посветените...
(макар и в различни религии)
стоим...
... аз...
... и пияният...
някъде в средата
или края на лятото.

Тихо

http://katedwiggins.blogspot.com/

СТИХОВЕ ("ДНК") XXIX

ПОРАСТВАНЕ

Дните, в които някой
ти подарява плюшени играчки.
Без да осъзнава,
че го прави вече твърде дълго.

Тихо

http://jasinski.deviantart.com/

СТИХОВЕ

* * *

Представи си, мила моя,
как остаряваме,
как се смаляваме -
като сърцето на изхабен молив.
Оширочава ни времето,
оширочава
и после ни изтръсква -
през ръкава.